за женското здраве и жените с ендометриоза

Ползи от воденето на дневник

Ползи от воденето на дневник

Преди време писах за ползите от това да описваш емоциите и преживяванията си на хартия. Споделяла съм и всичките видове дневници, които водя, защото съм донякъде графоман и наистина обичам да пиша и рядко се ограничавам до един вид – през 2018 г. дори бях стигнала до 6 различни вида.

Но не пиша всеки ден, а единствено когато усетя че имам нужда. Сещам се дневника ми за благодарности единствено когато започна да гледам на живота малко по-негативно, а за този, в който пиша всичко, винаги когато ми остане време и нещо ме вълнува. Напоследък това е доста често. Иначе вече рядко ми остава време за арт терапия, но пък все още си разглеждам арт дневниците с удоволствие и търся записаните в тях идеи и дори ги прилагам в нови проекти.

Използвам дневниците основно като средство за самопознание, самоусъвършенстване и успокояване. От тях обаче могат да се извлекат разнообразни ползи.

1. Справяне с емоции и мисли

Самото записване на мислите, които в момента се въртят в главата ти, има терапевтичен ефект. Един път излезли от мисловното пространство, те придобиват форма и вече има възможност да бъдат осмислени, погледнати от страни и анализирани. В сравнение със записаните думи, мислите, които останат неизречени и неформулирани на глас са далеч по-страшни, безформени и трудни за преодоляване.

В сравнение със записаните думи, мислите, които останат неизречени и неформулирани на глас са далеч по-страшни, безформени и трудни за преодоляване.

Когато си под стрес, дори само времето и търпението, което отделяш за да опишеш какво се случва на страниците, може да те успокои. Дори и да пишеш със светлинна скорост и натискаш с химикала все едно ще продупчиш дупка в тефтера. Когато те налегнат негативни мисли и започнеш да ги описваш, понякога се оказва, че са нереални и не съвсем правилни и успява да ти олекне. Или просто остават там на листа и след това имаш възможност да се захванеш с нещо ново, веднъж след като си ги изкарал от главата си.

А когато се случи нещо хубаво, когато го запишеш не само го преживяваш отново, но и запазваш спомена за него още дълго време и дневникът винаги е там, да го прочетеш ако искаш да си припомниш или да го изживееш отново.

Не малко пъти съм замествала сеанс при терапевт с писане и четене на дневници и съм откривала много неща, които са ми помогнали да се разбера по-добре и да взимам по-добри решения за себе си и живота си.

Някои хора никога не прочитат това, което са писали, и това е ок. Дневникът все пак е свършил работа със самия акт на записване.

2. Уроци и личностно развитие

Все пак ако водите дневник от малко повече време сигурно сте открили колко странно е да препрочетете стари текстове в него. Понякога се изненадвате как нищо не се е променило, друг път изглежда сякаш са писани от съвсем друг човек. Можете да видите и какво сте мислили тогава, че ще се случи през погледа на този, който вече е преживял този бъдещ момент.

Периодичното преглеждане на старите тетрадки или тефетри помага да откриете повтарящи се казуси или големи теми в живота ви, които ви предстои да разрешите. Виждането им става много по-лесно когато четете предишните си записи и сте донякъде дистанцирани от момента, в който са писани.

Четейки дневниците си откривате колко се променяте като човек и как нещата, които преди да са били важни, вече не са чак толкова (или има такива, които продължават да бъдат). Помага да видите и в каква посока сте тръгнали, какво ви е довело до тук, и какво може да помогне да продължите или да смените посоката ако не сте доволни от нея.

3. Постигане на цели

Моята сестра в момента е започнала едно предизвикателство с кросфит упражнения всяка сутрин, които заснема и споделя като история в инстаграм. Всеки ден публикува и календар, на който отбелязва дните, в които е изпълнила всички упражнения. Това също е вид дневник и пример колко по-мотивиращо е да се продържаш към дадени дейности, навици и изпълняване на цели, когато виждаш напредъка си описан някъде визуално.

Любителите на булет дневниците са добре запознати с habit trackers – използват ги да следят дали са пили достатъчно вода, дали са учили всеки ден, за да спестяват пари или да се мотивират да създадат нов полезен навик.

Определено не е нужно това да се случва писмено – както видяхте по-горе, инстаграм историите вършат чудесна работа. Дневникът е инструмент и може да приеме различни форми, важното е да си свърши работата.

Аз лично съм го използвала, за да следя дали ям достатъчно видове плодове и зеленчуци по времето, когато спрях млечните продукти и ми беше необходимо по-голямо разнообразие в храната. Използвала съм го за да следя колко вода пия, колко разходка правя дневно (за последното в момента използвам Google Fit), както и за да проследя хранителни непоносимости и симптоми от лекарствата, които взимам. Особено полезен ми беше да открия закономерности между ендо симптомите ми и нещата, които правя и консумирам ежедневно.

4. Учене

Има отделен вид дневници, които са преназначение за учене. Никога не съм водила такъв – докато учех още нямаше такова понятие и всичко се записваше на хвърчащи листи. Но сега използвам основния си тефтер за записване на важни неща, които искам да се науча да правя. Описвам начини, по които това става, записвам си какво съм опитала и какъв е бил резултата и какво може да подобря. Следя напредъка си и проверявам дали това, което съм мислила, че ще се получи, отговаря на истината. Най-често правя това за навици, свързани с работния ми процес и с комуникацията с хората, защото са теми, които постоянно присъстват при мен. Но може да се прави за всичко.

5. Осъществяване на желания

Ученето и създаването на нови навици са по същество осъществяване на желанието да научим нещо или придобием нов навик. Това обаче са една част от желанията, които имаме. Има много други, които дори не винаги формулираме достатъчно добре и в резултат губим шанса да ги осъществим.

Какво искате днес? Искате ли по-добре платена работа, или по-стимулираща или пък по-качествени взаимоотношения? Опишете точно за какво си мечтаете. Помислете какви са условията това да се случи, какво трябва да се промени, какво да остане същото, какво можете да направите и какво не зависи от вас.

Всяко записване на желанията ги прави малко по-запомнящи се, оставящи по-голяма следа в съзнанието ви и ги приближава повече до целите.

Ако някога сте правили vision board, ефектът е много подобен. Всъщност, като казвам писане на дневник, дори не е задължително да става дума само за писане. Винаги можете да нарисувате или залепите нещо, което визуализира това, за което си мечтаете. Да го направите малко по-реално и да промените потока си на мисли в посока изпълняването му.

И тук пак бих казала, че препрочитането на стари страници има невероятен ефект, защото ви напомня кои от мечтите ви, вече са се сбъднали.

Знаете ли колко приятно ми стана, когато преди време открих една много стара тетрадка, дневник от началното ми училище, в която описвам колко много си мечтая като порасна да не се налага да става по тъмно с аларма и да мога да се наспивам сутрин. Намерих я в момент, в който вече втора година живеех точно така. Радвах, че вече няма нужда да ставам рано да отварям магазин в точно определен час, но го оцених наистина едва когато си дадох сметка, че съм осъществила една от детските си мечти. И все още се се радвам и чувствам доволна, когато си спомня, че съм го направила! 🙂

6. Промяна в мисленето и благодарност

Съществуват и специални дневници за благодарности. Аз лично дълго време водех такъв ежедневно като част от нещата, които ме извадиха от депресията. Вече не изпитвам ежедневна нужда от това, но не съм и престанала да описвам нещата, за които съм благодарна.

Факт е, че ако не обръщаме достатъчно внимание, в крайна сметка започваме да приемаме всичко за даденост – и лошите неща, но и хубавите. Също така ако имате негативна нагласа, каквото е моята, много лесно се оказва не само че не обръщате внимание, а че изобщо не забелязвате хубавите неща в живота си и вместо това се фокусирате единствено върху негативните.

Ничий живот не е само смях и рози, но и дори в най-трудните моменти има неща, за които бихме могли да сме благодарни. И точно тази благодарност може да ни помогне да преминем през мрачни и трудни моменти. А най-добрият начин да я култивираме е да се грижим за нея и да ѝ отделяме внимание като редовно се замисляме и записване нащата, които ни харесват и ни карат да се чувстваме добре. Нещата, за които сме благодарни, че са се появили в живота ни.

7. Самодисциплина

Ако преди съм била най-дисциплинирания човек, който познавам, в момента съм точно обратната крайност и всекидневно се боря с това. Наистина, откакто не съм в дълбока депресия, нещата са много по-добре, но продължавам да имам проблем с това. Воденето на дневник е едно от нещата, които ми помагат в това.

Хората най-често използват планери, за да структурират деня си и да го направят по-продуктивен. За някои това работи добре, за други не толкова. Сигурна съм, че и сега ползвате някаква форма на планер, независимо дали на телефона, в тефтер или някое работно приложение в работата ви.

Ако обаче извадите тетрадката сутрин, опишете всичко, което ви е в главата откакто сте се събудили и я изпразните от хаоса, а след това направите план за деня (аз по-скоро правя тези неща вечер, но това се дължи на факта, че сутрин съм доста по-неадекватна от вечер), и го правите всеки ден, резултатите не закъсняват. Самото повторение на навика води до по-структуриран ден, а да се фокусираш върху задачите си сутринта помага да измислиш най-бързият и лесен начин да ги изпълниш, също така ти помага да подредиш приоритети и да откриеш по-продуктивни начини за изпълнението им.

8. История


Досега успях да се сдържа да не ви занимавам с пандемията, но не мога да пренебрегна момента и това, което се случва по света и у нас още от началото на март. Предполагам, че откакто обявиха извънредно положение имате малко повече свободно време. При мен точно това е причината да успявам да пиша нови статии в блога в момента и да отделя достатъчно време за рисуване, че да мога да споделя завършена илюстрация като тази горе.

Това време е идеално за себеопознаване, за успокояване и справяне с притеснения, за разказване на истории и преосмисляне.

Но също така, ако се замислите, в момента преживяваме исторически момент. И след години всяко свидетелство от този момент ще е значимо и важно. Представяте ли си как ще разказвате на децата си за времето, в което по-голямата част от планетата си е останала вкъщи заради коронавирус, който е стигнал до всички държави и причинява Covid-19? Гарантирам ви, че колкото и да са полезни спомените от фейсбук таймлайна, да опишете как се чувствате и как се справяте с положението в дневника си, ще е далеч по-добро свидетелство за времето.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *