Този блог е изцяло насочен към здравето и макар че не съм писала конкретно за това, често споменавам връзката между подтиснатите емоции и различните болести. Ракът например свързват с дълбоко таена обида, негодуване, дълбоко потулена тайна, скръб или силен и дълбоко потиснат гняв.
Потискането на емоциите повишава нивата на стресовия хормон кортизол в кръвта и вече има изследвания, които го свързват с по-висока смъртност при болни от рак. Това всъщност е още един вид стрес, който си причиняваме напълно самостоятелно и поне според собствения ми опит, е много по-силно въздействащ от почти всичко, с което можем да се сблъскаме в ежедневието.
Разбира се, има техники за справяне с това, ако сте от късметлиите, които са научени още в детството си да подтискат емоциите си, особено тези, които не са приети добре в семейството. С упорита работа и ако е нужна и помощ от специалисти, можете да се научите да изразявате емоциите си на момента и да не ги спирате и подтискате. Това не винаги е лесно обаче и изисква време, за да се превърне в начин на живот. И е нещо, към което трябва да се стремим, но все пак има и множество ситуации, в които дори човек, който няма проблем с изразяването на емоциите си, ще се затрудни да им намери отдушник.
Изразяването на емоции може да се случи по разнообразни начини и в предна статия споменах един от тях – канализирането на гнева, който изпитват няколко ендо активистки, в създаване на изкуство, с което да изразят това, което изпитват. Това е прекрасен и градивен метод, но изисква известна доза ексибизионизъм, който не е присъщ за всички и определено е чужд за някой, който тепърва си дава сметка колко емоции потиска в себе си. Освен това може да доведе до последствия за отношенията с близки или изобщо представата за себе си, за които е нужна малко повече смелост, издържливост и подготовка.
Това е една от причините да съм привърженик на един много по-личен и наглед простичък метод, който обаче е изненадващо ефективен – воденето на дневник.
Дълго време го смятах за нещо тийнейджърско, за което пораснала жена с натоварена работа няма време, едва ли не за нещо несериозно. Трябваше да минат доста години докато отново почувствам нужда да пиша и още с първите страници (които в началото изписвах с почти светлинна скорост и без спиране) си дадох сметка колко положителен ефект има изливането на всичко, което иначе остава неизказано, на хартия.
Емоциите са естествена и важна част от нас, но потискането им е нещо като културна норма днес (макар в различните части на света и различните семейства да се смятат за неподходящи различни емоции, докато други са напълно позволени или дори стимулирани). За да водим пълноценен живот обаче, да сме здрави и да имаме здравословни взаимоотношения, е необходимо да опознаем всичките си емоции, да ги усетим и преживеем изцяло, а след това да се освободим от тях и да продължим напред.
Описването им на хартия (или електронно, ако предпочитате, макар писането на ръка да има ред предимства), дава израз на тези емоции по напълно безопасен и лесно приложим редовно начин. Именно редовното изваждане на яве на тези емоции е особено важно, защото това позволява освобождаването от тях, точно както се опитваме да се отървем от всички токсини в телата си с диетите, които следваме, или с внимателното избиране на козметика, която ползваме. Писането в дневник е нещо като мисловен еквивалент на хранителния детокс или прочиствания, който толкова много хора практикуват.
За мен писането е особено близък начин за изразяване, но знам, че има хора, които се страхуват да пишат. Хубавото на дневника обаче, е че не е нужно някой някога да го прочете. Дори и вие. Аз лично все още не съм чела нищо от написаното през последните три години, откакто отново започнах да водя дневници редовно и в момента не изпитвам никаква нужда да препрочитам каквото и да е. Пиша с цел да излея това, което е в главата ми в момента и нищо друго. Напълно е възможно след време да се върна към тези тефтери, както ми се е случвало с ученическите дневници и да чета с интерес и недоумение кой е човекът от тези страници, но това може и никога да не се случи.
Така че не се страхувайте да пишете. Ако искате да сте напълно сигурни, че никой никога няма да прочете какво пишете, дръжте третрадките на тайно или недостъпно за други място, а можете дори да изгорите или изхвърлите страниците след като приключите. Последното е малко крайно (да прочетеш стари дневници и да видиш колко много си израсъл е нещо, от което всеки би имал полза), но пък е още едно символично освобождаване от нещата, които ви тежат. А можете и просто да сложите сложна парола, която лесно ще забравите, на приложението, в което изберете да пишете електронно ;).
Няколко съвета:
Пишете редовно
Най-добре е да пишете всеки ден, за да не задържате нищо неизказано. Но превърнете писането в навик, а не в задължение. Някои хора започват деня си с писане, други откриват, че се чувстват по-добре ако запишат всичко преди лягане (наистина помага за по-лесно заспиване). Аз пиша най-често следобед, защото това е времето, в което правя почивка и се разхождам. Предпочитам да пиша навън, отколкото вкъщи, защото ми дава друга перспектива и отключва мисълта ми, но това е напълно лично предпочитание.
Пишете искрено и без редакция
Оставете се на потока на съзнанието и се въздържайте от каквито и да е опити за редакция. Никой няма да чете това, което пишете, може би дори и вие. Целта не е да направите четим и разбираем текст, който ви представя по определен начин, а да извадите наяве нещата, които иначе не искате да споделяте с хората наоколо или да си обясните какво се случва в главата ви. Оставете правописните грешки, забравете за краснописа и просто пишете за това, което ви идва на ум. Не се въздържайте, не премълчавайте и не се срамувайте от каквито и да е чувства, които може да се появят. Целта е да се отървете от тях, но това няма да стане ако не видят бял свят преди това.
Има различни видове дневници и всеки от тях има своите предимства, но най-подходящия за справяне с емоциите вариант е този, в които се пише свободно и без ограничения. Така че дори и да водите друг вид дневник – бизнес, планер, ежедневник със задачи или срещи, bullet journal и т.н. приемете този като нещо напълно отделно и самостоятелно. Неговата цел не е да ви организира и да показва задачите нагледно, а да бъде място за изразяване.
Арт-дневникът също е подходящ за изразяване на емоции, особено ако сте артистична личност, но дори и той няма как да постигне това, което ще направите с писането на текст и обличането в думи на това, което изпитвате. Но ако ви влече, определено опитайте!
Открийте безопасно място за дневника си
Много е важно да сте напълно сигурни, че никой няма да прочете какво пишете без вашето съгласие. Така че си намерете скришно място, вземете си кутия със заключване, сейф, дръжте го винаги в чантата си, или в офиса, скрийте го сред други подобни тефтери, пишете на телефона си с парола или просто изпращайте мейли на собствения си имейл. А ако сте фенове на кодовете можете дори да измислите собствен код или азбука, на която да пишете, така че никой да не разбере какво вижда. Аз лично съм използвала поне три такива докато бях ученичка и подозирам, че пасажите с такива азбуки се отнасят до разни момчета, но съм загубила дори листите с ключовете и сега и аз самата не мога да ги разчета.
Анн Листър, на която от скоро съм голям фен (сериалът е прекрасен!), също е използвала собствен код в дневниците си, за да скрие описанията на преживяванията си с жените, които са ѝ били любовници. Леонардо да Винчи пък пише огледално, но в неговия случай това вероятно е по-скоро за удобство, отколкото за пазенето на тайна. И все пак е идея 🙂 Аз лично нямам нищо против малка доза романтика, но намерете и най-удобния за вас начин. Писането с код все пак отнема малко време, за да се свикне.
Намерете комфортния за вас начин
Важно е не само да сте сигурни, че никой няма да прочете какво пишете, но и да намерите най-удобния за вас начин за писане. За някои писането на ръка е най-подходящо, особено ако решите да го правите точно след събуждане. Други обаче предпочитат да използват телефоните или таблетите си (има доста приложения за водене на дневници, аз лично съм пробвала няколко и повечето ми се видяха твърде шарени и разсейващи и ми е по-лесно с минималистични приложения за писане като Poe (за Windows) и Moon Writer (за Android). Опциите обаче са множество. Важното е единствено да си създатете възможност да пишете спокойно, лесно, удобно и без ограничения или притеснения.
Използвайте дневника пълноценно
Воденето на такъв вид дневник все пак има цел. Така че го използвайте – за самоусъвършенстване, духовно израстване, изцеление, постигане на благоденствие и емоционална стабилност. Ако това означава да препрочитате написаното и да го анализирате (след като сте приключили си писането), правете го. Ако имате нужда, споделете части от текста с близки или някой, който ще ви помогне да се преработите това, което не успявате сами. Правете това, от което имате нужда в момента. След време можете да проверите от къде сте тръгнали и да видите дори колко много сте развили в процеса на писане.
…ако случайно не знаете как да започнете
Често се случва – имаш толкова много неща, които искаш да напишеш, че блокираш и не знаеш от къде да започнеш. Или в момента, в който видиш празния лист осъзнаваш, че и главата ти съвсем се е изпразнила и няма нищо, за което да пишеш. Има начини да се излезе от блокиране. Един от най-лесните и ефективни е да започнете да пишете за нещо лесно и просто – например да опишете деня, времето или къде сте и какво ви заобикаля в точния момент. Веднъж започнете ли да пишете, след това става значително по-лесно да продължите и с по-важни теми.
Пожелавам ви здраве и спокойно и пълноценно писане!
Photo by Plush Design Studio on Unsplash