за женското здраве и жените с ендометриоза

Енда от 10

Енда от 10

Аз съм една от десет.

Една от онези, които мислеха, че са единствени и не разбираха какво се случва с тях. Докато не разбрах, че сме много и че моят случай не е нещо уникално.

Една от онези, за които доскоро никой не беше чувал и бързо забравяха като нещо куриозно, но незначително. Енда от тези, на които казваха, че си въобразява или преувеличава. И да се успокои и всичко ще е наред. По-малко стрес и по-добра храна и ще се оправиш. Но в понеделник в болницата спешно за операция. Това трябва да се оперира веднага.

Които прекарват повече време пред гинекологичните кабинети, отколкото на работа. Които знаят повече за заболяването си от повечето лекари, които срещат. Които гледат записи на операции не с потрес, а с усещането, че това е жизненоважна информация за мен, която трябва да намеря начин да разшифровам и разбера.

Аз съм една от тези, които са сменили изцяло начина си на живот не защото е модно, а защото не са имали друг избор.

Аз съм една от тези, които постоянно ни питат „ендо какво?“ ако се опитаме да обясним какво ни има. От тези, на които са обяснявали, че ще си разваля здравето, ако не ям нормално и да не се правя на интересна с поредната безумна диета.

Аз съм от тези, които задават сложни въпроси в ресторанти и заведения като „какво има в супата“ и „имате ли веган мляко“ или „може ли да го направите без сирене“. От тези, които са минавали през осъзнаването, че нищо от това, което ям или правя в момента не е добро за здравето ми.

Аз съм една от онези странни птици, които изпадат в потрес ако по случайност баристата налее кафето в чаша за изпът вместо в керамична и не си позволяват да взимат храна навън заради пластмасовите кутии. От тези, които понякога не знаят какво да ядат, защото всичко, което е налично е вредно и ще доведе до проблеми. От тези, които си извхърлиха цялата козметика в кошчето, защото използването ѝ водеше до безумни болки, и сега ги е страх дори да си боядисат косата.

Аз съм една от онези шантави жени, вманиачени по чисто, зелено, био и без отпадък. Защото за мен да не съм означава да съм превита на две от болка и да не съм способна да живея нормално.

Аз съм една от онези жени, които живеят с ендометриоза и аденомиоза. За които дори не сме сигурни колко сме в България, и затова предполагаме, че сме толкова колкото и по-света – една на всеки десет.

Една от десет означава, че една от десет жени в репродуктивна възраст около вас, сред приятелките и сестрите и лелите и майките ви сигурно има ендометриоза и не всяка от тях ще получи диагноза. Хубавото е, и че не всички от тях ще имат съществени симптоми или проблеми, но ако случайно познавате жена , която има странни симптоми, болки, чести хранителни натравяния или храносмилателни проблеми, хронични инфекции и т.н., кажете ѝ, че има такова заболяване и ѝ предложете да се запознае по-добре с него. Възможно е това да се окаже жизненоважна информация за нея.

А ако вие сте сред тези една от десет жени, знайте, че има и други като вас, че сме много и все по-свързани и съответно с повече възможности да се информираме, да си помагаме и да решаваме проблемите, с които се сблъскваме. Потърсете такива жени в обкръжението си или ги намерете в чакалнята на гинекологичния кабинет, или онлайн. Търсете контакт и знайте, че не сте сами. И също, че тази общност наистина може да помогне. Защото само когато не знаем какво да правим, нещата прогресират. И когато не сме сами имаме по-голяма сигурност, че можем да се справим с всичко.


Тази снимка беше заснета в края на месец февруари от  Linh Tuan Le като част от кампанията на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ за информираност в световния месец за информираност за ендометриоза – март. Заради обстановката в страната и света кампанията започна, но нямаше как да бъде завършена и се отложиха значителна част от предвидените събития, най-вече тези за края на март, свързани с кампаниите EndoMarch.

Макар че коронавирусите са опасни и в никакъв случай не подценяваме проблемите, които причинява COVID-19, добре е да не забравяме, че една карантина в никакъв случай не спира или решава проблемите на хората, които вече имат други заболявания. И ако по всичко личи, че жените с ендометриоза все пак не са по-податливи на вируса, отколкото здравата популация, все пак им се налага да ходят на прегледи, да посещават спешните отделения при кризи или да продължават започнати инвитро процедури. Всяко от тези неща ги излага на допълнителен риск и стрес.

Освен това движението, спорта и разходките в момента са силно ограничени, а те са от съществените инструменти, с които се поддържа добро качество на живот, когато имаш ендометриоза. Освен това ако имате тревожност или депресия, продължителното стоене вкъщи и социална изолация могат да ги засилят. Това са все проблеми, които са част от ежедневието на много жени с ендометриоза.

Ето защо сега повече от всякога за тях е важно да срещат подкрепа и разбиране. Понякога е достатъчно да ги изслушате, когато споделят за проблемите си, друг път имат нужда от специфична помощ. Или от някой, с който да споделят и от когото да получат съвет. Ето защо препоръчвам сайта на фондацията като източник на информация и цялата онлайн общност на жени с ендометриоза, за която можете да прочете тук – https://www.endometriosis.bg/support/ . Също така, ако имате нужда от разговор с професионалист, фондацията препоръчва три жени, които имат опит в специфичните проблеми, с които се сблъскват жените с ендометриоза и използват различни терапевтични методи. При всяка от тях има възможност и за онлайн срещи.

Разбира се, можете да пишете и на мен! А утре ще ви разкажа за още две интересни жени, които споделят и пишат за ендометриоза на български.

И помнете, че не е страшно, ако знаеш какво да правиш и пред какво си изправен!

снимка: Linh Tuan Le



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *