Умният начин да създадем нови навици

на̀вик
мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.

Умението да създаваме нови навици е едно от нещата, които изредих в 7 полезни умения, които да развием през тази година. Днес смятам да споделя с вас как точно аз правя това. Използвам три стратегии, които, приложени едновременно, дават много силен метод за постигане на всякакви цели. Тези стратегии се основават на знанието какво представлява навика, силата на влиянието на средата върху формирането и поддържането на навик, и откриването на скритите причини за него.

Всеки има навици, които е развил несъзнателно. Често искаме дори да се отървем от тях, но без успех. Освен това се опитваме да си създадем нови, по-здравословни такива, отново без особен успех. И в крайна сметка решаваме, че сме си такива и не можем да се променим! Но съществува и умен начин да създадем нови навици и ако го прилагаме, то това вече няма да ни се вижда като непосилна задача. А когато откриеш работещия подход, си даваш сметка, че просто си подхождал към проблема по неправилен начин.

Аз лично се справям с такива навици на базата на три отделни знания, чието общо прилагане доведе до сериозна промяна в моя живот. Първото знание е свързано с теорията на Чарлс Дуиг относно структурата на формирането на навици. Книгата, в която описва тази теория, открих съвсем наскоро, но знанието е интуитивно и мисля, че всички си даваме сметка за него малко или много. Второто знание е осъзнаването, че волята сама по себе си не е достатъчна за отказване от навик. Ние реагираме на средата си и се влияем от нея. Но можем да я променим в такава посока, която ни помага да правим това, което искаме да правим. А третото знание е, че в много случаи това, което приемаме за очевидна причина за дадения навик, прикрива друга, по-дълбока причина, за чието съществуване дори не предполагаме.

Първото важно нещо, което трябва да знаем за навиците, е:

Няма разлика между добър и лош навик

Мозъкът ни ги отчита като едно и също нещо – като несъзнателно действие, което повтаряме без да се замислим. Интересното е, че тези навици се подчиняват на ясна структура, състояща се от:

1. Условен знак/сигнал че трябва да се предприеме определено действие (например когато ни е скучно), последван от:

2. Рутинно действие, което предприемаме в следствие на този сигнал (аз отварям фейсбук в този случай!) и

3. Награда, позитивно чувство, което усещаме, когато извършим действието (моментално откривам нещо интересно в фейсбук и вече не ми е скучно).

Трите се редуват непрекъснато докато не станат напълно автоматични и вече се правят несъзнателно и без да си даваме сметка за тях. И колкото по-дълго ги прилагаме, толкова по-силно се вдълбава този навик в мозъка ни. Сигурно вече си мислите, че е безсмислено да се опитвате да се откажете от вреден навик, само защото го имате от години. Е, вече знаете защо е толкова трудно да се отървете от него! Това обаче съвсем не е невъзможно. Всички дългогодишни пушачи, които са оставили цигарите, могат да го потвърдят.

Разбира се, най-лесният и сигурен начин е да замените един навик с друг. Тоест да свикнете да реагирате на един условен сигнал с друго рутинно действие, различно от това, което сте правили досега. Да се върнем на горния пример с фейсбук за повече яснота: аз в момента заменям фейсбук с няколко много полезни блога, от които черпя иноформация за проблемите и задачите от ежедневието ми. Отново се спасявам от моментната скука, но съм заменила нещо, което ми губи времето (макар че веселите котета не винаги са загуба на време!) с нещо, което ми е полезно. Възможно е по-нататък да намеря дори по-добро решение, но предпочитам да действам с по-малки, но сигурни крачки.

Когато реших да отказвам захарта, се запасих с плодове и махнах всички школади, бисквити и вафлички от вкъщи. Всеки път, когато ми се приядеше нещо сладко, вместо да хапна бисквита, изяждах ябълка. В началото изискваше воля и не беше приятно, но това продължи точно толкова, колкото да мине „абстиненцията“ за сладко. Не след дълго ябълката вече ми се виждаше сладка

Средата може да помогне много

Както споменах по-горе, разчитането единствено на воля не е особено добра идея. Не казвам, че нямате силна воля! Но тя има свойството да се изчерпва, при това всеки ден, особено ако се налага да я използваме твърде често. Упражняването на воля консумира енергия и това прави действието още по-трудно. Докато навикът е действие, което се извършва на автопилот, именно защото не е необходимо да изразходва толкова много ресурси на организма веднъж след като е станало познато.

Затова според мен е най-лесно е да променим средата около нас така че да стимулира именно действието, което искаме да си създадем навик да извършваме. Аз лично го прилагам винаги, когато реша да променя нещо в навиците си, защото открих, че пропусна ли тази стъпка, нямам никакъв успех!

В случая със захарта, изхвърлянето (или скриването от поглед, когато не е възможно да изхвърлите нещо) на всички сладки неща от вкъщи беше точно такава промяна на средата. Така направих хапването на шоколад твърде сложно, защото трябваше да отида до магазина. За сметка на това посягането към ябълките стана много лесно след като сложих купа с плодове на всяка маса вкъщи.

Дълбоката причина

Съществува и трета страна, която може би трябва да разгледате, ако правите опит да се преборите с нещо твърде упорито. Често навиците ни, особено „лошите“, имат някаква скрита причина, за която не си даваме съзнателно сметка. Пример може да е гризането на нокти или яденето посред нощ. Те може да се окажат причинени от нещо по-дълбоко от това, което си мислите. Гризането или чопленето на нокти е възможно да е лош навик, останал от детството, но може да бъде и признак на силен стрес. Ако се справите със стреса, и необходимостта от този навик ще изчезне.

И отново ще ви върна на моя случай със сладкото. Когато след известно време отново започнах да ям повече сладки неща, вече подходих с повече осъзнатост към въпроса. След малко проучване установих, че имам инфекция, която се подхранва от захарта и едновременно с това влияе на мозъка ми да иска още и още сладко. Отново махнах всичко сладко от вкъщи, разбира се. Но по-важното е, че се заех с отърваването от инфекцията, защото знам, че тя е първопричината. И засега има успех, въпреки че още работя по въпроса.