Още книги за психосоматика тук.
Всички знаем, че стресът влияе зле и се отразява на здравето ни.
Много рядко се замисляме обаче как точно, а още по-рядко правим нещо по въпроса, за да намалим или решим проблема. Тази книга би могла да помогне.
Преди няколко години чух за първи път за Габор Мате и изгледах всичко в youtube, което успях да открия. След това прочетох и всички книги, които открих, като чак по-късно, когато се замислих колко ценно е всичко, за което говори и колко жалко, че не е достъпно за всички, разбрах, че „Когато тялото казва НЕ“, е била издадена и на български, но така и не можах да се сдобия с нея, защото беше минало много време от издаването ѝ. Силно подозирам, че ако ми беше попаднала през 2007 г. щях да я подмина много бързо, но е факт, че точно в тази година наистина имах нужда от тази информация и макар, че знам, че нещата идват при нас, когато сме готови за тях, си мисля, че би могла да промени някои неща за мен ако я бях открила по-рано.
Сигурно вече сте попадали на „Разпилян Ум„, която издадоха далеч по-скоро, а може и да сте разбрали, че „Когато тялото казва НЕ“ има напълно ново издание и дори очакваме д-р Габор Мате да дойде в България през май. Сигурно сте гледали и филма „Мъдростта на травмата„. Ако все още не сте, можете да го направите на 17-ти май.
Този път се сдобих с българския превод веднага щом го пуснаха. При това с отстъпка, която важи до края на месеца от книжарницата на Кибеа (ако имате път, вземете си я от книжарницата им на Малките 5 кьошета.
Този прочит, въпреки, че текстът ми е значително по-познат, отново ми помогна да разбера неща, за които преди не съм си давала сметка и да открия нови казуси, върху които да работя. Което ме накара този път да се реша да напиша и резюме за тези, които все още се чудят дали да прочетат книгата. Или за тези, които не си спомнят достатъчно от нея и искат да си припомнят някои основни точки.
Лично за мен тази книга е на места особено фрустрираща, понякога ме кара да се ядосвам, друг път да съм много тъжна, леко отчаяна, кара ме да съпреживявам с хората, които говорят от страниците ѝ, и също така постоянно имам усещането, че ми казва нещо напълно очевидно и подразбиращо се. Толкова на място звучат тези идеи, и толкова добре описват изводи и усещания, до които съм стигала през годините и за които не съм имала точни думи преди.
Неприятно е да четеш книга, от която постоянно ти става мъчно, но пък четейки я втори път откривам неща, които за мен вече не са казуси и съм успяла да преодолея във времето между двата прочита. Тоест неща, за които да съм благодарна, част от които съм преодоляла именно защото този текст ме е накарал да се замисля над тях.
Какво представлява книгата
В книгата д-р Мате събира на едно място различни теории за връзката между емоциите и хроничните заболявания и са приведени доказателства, които ги подкрепят. Освен цитирането на различни изследвания в областта, е направен и обзор на някои от по-разпространените хронични заболявания в западния свят и тяхната конкретна връзка с емоционалния свят на тези, които страдат от тях. Специално за книгата д-р Мате е провел и редица интервюта и именно с историите на тези хора, всеки от които с хронично заболяване, ни показва много живо и разбираемо тази връзка.
В хода на дългогодишната си работа като лекар в център за палиативни грижи и личен лекар, д-р Мате е забелязал, че пациентите с една и съща диагноза имат склонност да показват сходни емоционални характеристики или да споделят сходни преживявания, което е довело до дългогодишно проучване на връзката между емоционалните преживявания, скрития стрес, който предизвикват, и хроничните болести.
Няма унифицирана, универсална връзка между стресора и стресовата реакция. Всякo cтpeсово събитие е уникално и се преживява в настоящето, но също и в ехото на миналото. Силата на преживяването и дългосрочните му последици зависят от множество фaктори, характерни за конкретния индивид. При всекu oт нас дефиницията за стрес зависи от личното ни предразпо-ложение и в още по-голяма степен от личната история.
стр. 59
В книгата ни запознава и с принципи на изцеление, които помагат да се избегнат тези болести.
Болести, за които се говори в книгата
Иска ми се да изброя заболяванията, на които се обръща по-голямо внимание в книгата, за да може тези, които са докоснати от тях, да знаят, че могат да намерят нещо за себе си в тези страници. Изреждам ги в реда, в който са разгледани в книгата, като можете да ги проследите по номерата на съответните глави:
- Склеродермия
- Множествена склероза
- Рак на хранопровода
- АЛС – амиотрофична латералнасклероза, болестта на Лу Геринг
- Рак на гърдата
- Рак на гърдата
- Рак, рак на белите дробове, рак на яйчниците
- Рак на простатата
- Рак на кожата
- Болест на Крон
- Синдром на раздразненото черво
- Алцхаймер
- Ревматоиден артрит, ревматоридни заболявания – ревматоиден артрит, склеродермия, анкилозиращ спондилит и системен лупус еритематодес (СЛЕ) ; артерит
- Астма; депресия и тревожност
Характерен за за много хора с ревматоидни заболявания е естремният стоицизъм и дълбокото нежелание да потърсят помощ. Мнозина се примиряват безмълвно с дикомфорта или се оплакват тихичко, така че никой да не ги чуе; често отказват да приемат болкоуспокояващи лекарства.
стр. 245
Освен конкретните проблеми, д-р Мате посочва и основните принципи на изцелението и предотвратяването на болестите, свързани със скрития стрес.
Принципи на здравето
След разглеждането на различните видове заболявания, д-р Мате се фокусира върху това, което би могло да помогне. Той говори за Седемте крачкu към изцелението, които помагат за духовно и емоционално израстване и помагат за воденето на по-здравословен живот. Това са:
1. Приемане – готовността да видим и да приемем нещаmа mакuва, каквито са. Приемането включва и състрадателно отношение към самия себе си.
2. Осъзнаване – връщане на способността за разпознаване на емоционалната ни истина.
3. Гняв – един от основните рискови фактори за сериозни заболявания е потискането на гнева, защото то повишава физиологичния стрес върху организма. А изразяването на гнева подпомага лечението или поне удължава живота.
4. Автономия – Лишено от ясна диференциация между себе сu u pogumeля, детето се оказва с размumu граници във връзката. По-късно това се превръща в шаблон за взаимоотношенията му със света. Границите са не-видими. Те са резултат от съзнателната, вътрешно почувствана дефиниция на собствения Аз.
5. Привързаност – Връзката е жизненоважна и за изцелението. Многобройни изследвания сочат, че самотните хора, лишени отсоциално общуване, имат най-висок риск от заболяване.
6. Себеустояване – След приемането и осъзнаването, след преживяването на гнева и разгръщането на автономията успоредно с привързаността и съзнателното търсене на общуване идва отстояването: способността да заявим пред себе си пред света, че сме и че сме това, kоето сме.
7. Утвърждаване – утвърждаването е позитивно изявление, крачка към нещо ценно. Има две фундаментални ценности, които могат да ни помогнат в изцелението и съхраняването на целосттa. Първата е собственият ни творчески заряд. Второто голямо утвърждение се отнася до самата Вселена и връзката ни с всичко съществуващо.
Нещо, което може да се приложи веднага
Най-големият извод, който можеш да си извадиш от тази книга е, че да подтискаш емоциите си няма да доведе до нищо хубаво. Да изразяваш гнева или недоволството си е всъщност здравословно.
За съжаление много от нас са учени точно на обратното и сега ни се налага да намерим начин да променим старите си нездравословни модели. Как точно ще стане това е строго индивидуално, но хубавото е, че има множество начини, методи и професионалисти, които могат да помогнат, а и все повече информация, която подпомага в личните ни търсения, включтелно и метода на самия д-р Мате, наречен Compassionate Inquery, който вече се практикува и у нас.
Също така още в този момент можете да приложите принципите на здравето, както и да помислите какво точно при вас е повлияло на емоционалните ви модели.
За кого е тази книга
Ако страдате от хронично заболяване, тази книга е за вас.
Ако не страдате от нищо, пак я прочетете.
Всъщност смятам, че най-добрият момент да прочетете книгата е когато нищо ви няма. Защото ще е много по-добре да знаете за опасностите и да си ги спестите, отколкото да се налага да се справяте с вече развито заболяване. Освен това е по-малко вероятно да срещнете съпротиви или да не приемете някои неща, ако не боледувате в момента, и ще можете да четете с по-отворен ум и да извлечете повече от нея.
Имайте предвид, че е възможно сериозно да промените представата си за света, или поне за семейството си и самите себе си. Ако случайно усетите, че става нещо такова, изчакайте края на книгата преди да взимате крайни решения. Но със сигурност знайте, че тези промени са признак на промяна у вас самите и са част от процес, който води към по-добър живот.
Разликата между вина и отговорност
Не рядко срещам хора, които не прочитат докрай, или не се замислят съвсем, и решават, че тук става дума за обвиняване на болните, че са си причинили сами проблемите. На моменти текстът може и наистина да звучи така за някой, който за пръв път се сблъсква с концепцията. Работата е там обаче, че има разлика между вината и отговорността за нещо и често не я виждаме.
Давам пример със себе си, защото ми е близко, и е принцип, който открих в средата на много болка и мъчение. Когато за пръв път разбрах, че някои неща, които правя, вероятно усилват болките ми, особено като осъзнах от колкото години ги правя, за момент се ядосах на себе си и се почувствах виновна. После обаче се зарадвах! Защото ако нещо, което правя, влияе на здравето ми, то мога да направя нещо, за да го повлияя и в положителна посока. Тоест вече имах контрол, знание и отговорността да предприема действия да променя положението си. До преди това осъзнаване обаче, нямах никаква представа за тази връзка и не съм виждала никакъв начин да си помогна. Тогава защо се ядосвам на моето предишно аз, което не е знаело? То няма вина, за това, което се е случило. Нито контрол над това. За сметка на това сега вече знам повече и мога да поема отговорност за живота си, и да поема контрол на решенията, които взимам или не взимам.
Няма истинска отговорност без осъзнаване.
стр. 28
Всъщност, важно е да се обърне внимание, че емоционалните травми в детството според тезата в книгата, могат да доведат до физически заболявания в живота на възрастния, ако човек не е намерил начин да ги преживее. И подстискането им не е такъв начин. Не е задължително обаче да имате здравословни проблеми ако сте преживели емоционални травми.
Моят опит
В книгата са цитирани множество изследвания, които подкрепят тезата за общи характеристики между различни хора с еднакви заболявания. Не съм ги преглеждала, защото собственият ми опит ми дава предостъчно доказателства отново и отново с всички жени с ендометриоза, които срещам и които казват „Най-накрая попаднах сред себеподобни“, точно както и аз самата се почувствах първия път, когато се запознах с други жени с ендометриоза. Или когато споделяхме кога са започнали проблемите ни и при много от нас бяха свръзани с грижа за болен близък, и, за всички, с много стрес.
Възрастните с проблемно детство може да не се сблъскват с повече сериозни загуби от другите, но способността им да се справят е нарушена от възпитанието. Стресът не възниква във вакуум. Физиологичнитe eфeктu от едно и също външно събитие варират значително в зависимост от хората, които го преживяват. Смъртта на близък се преработва по много различен начи нот човек със здрава емоционалност и подкрепящ партньор от друг, който е сам или измъчван от хронично чувство на вина, насадено в детството.
стр. 113
Виждам много подобия и във възрастните хора с артрит, които познавам, и които до един обясняват, че никак не ги боли и дори не споменават на лекарите си за подутите стави. Сигурна съм че има хора с артрит, които се оплакват и търсят облекчение, но все още не съм ги срещала.
Видях и много общо в няколко жени, които си отидоха от рак на яйчниците или рак на гърдата в моя живот. Виждам общи черти и сред приятелките ми с тиреодит на Хашимото. Виждам общи неща и сред познатите ми мъже с високо кръвно, тези с рак на простатата, и с рак на хранопровода, макар повечето от тях да не познавам достатъчно добре и е възможно в тези случаи да попълвам празнини.
Постоянно откривам и общи преживявания сред множество хора с тежки депресии, които срещнах откакто започнах да говоря за своята собствена (и да, хранителните навици също са ни общи в много случаи, но не само).
Заучената безпомощност е психично състояние, в което индивидът не се отдръпва от стресовата ситуация, дори да има физическата възможност да го направи. Хората често се озовават в такова положение – gucфункционални и дори насилствени връзки, напрегната рабоmа; начин на живот, който ги лишава от истинска свобоga, u gp.
стр. 68
На мен самата тази и още няколко други книги по темата (например книгите на ван дер Колк, Даниъл Еймън, някои неща за семейни констелации и междугенерационни отношения), ми помогнаха да разбера по-добре моделите в собственото ми семейство и да започна да търся решения с много повече убеденост, че това е важно и нуждно да се направи.
Имах нужда от тази убеденост, защото постоянно изпитвам съмнения и неувереност да следвам нещата, в които вярвам, когато в семейството ми има съпротива срещу тях. Четейки ги, описани ясно и разбираемо и с различни доводи, получвам увереност, която ми помага да променям неща, които иначе изглеждат непроменими. И смятам, че това е сред причините да успея да подобря живота си и вече са си мисля, че имам реален шанс не само да надживея майка ми, а дори да поживея по-дълго и по-добре от нея. Което не е никак малко ако питате мен.
Здравето има три стълба: тяло, душа и духовна връзка. Който и от тях да игнорираме, резултатът ще бъде дисбаланс и нарушение на целосттa.
стр. 390