Библиотека: „Когато тялото казва НЕ“, д-р Габор Мате

Библиотека: „Когато тялото казва НЕ“, д-р Габор Мате

Всички знаем, че стресът влияе зле и се отразява на здравето ни.

Много рядко се замисляме обаче как точно, а още по-рядко правим нещо по въпроса, за да намалим или решим проблема. Тази книга би могла да помогне.

Преди няколко години чух за първи път за Габор Мате и изгледах всичко в youtube, което успях да открия. След това прочетох и всички книги, които открих, като чак по-късно, когато се замислих колко ценно е всичко, за което говори и колко жалко, че не е достъпно за всички, разбрах, че „Когато тялото казва НЕ“, е била издадена и на български, но така и не можах да се сдобия с нея, защото беше минало много време от издаването ѝ. Силно подозирам, че ако ми беше попаднала през 2007 г. щях да я подмина много бързо, но е факт, че точно в тази година наистина имах нужда от тази информация и макар, че знам, че нещата идват при нас, когато сме готови за тях, си мисля, че би могла да промени някои неща за мен ако я бях открила по-рано.

Сигурно вече сте попадали на „Разпилян Ум„, която издадоха далеч по-скоро, а може и да сте разбрали, че „Когато тялото казва НЕ“ има напълно ново издание и дори очакваме д-р Габор Мате да дойде в България през май. Сигурно сте гледали и филма „Мъдростта на травмата„. Ако все още не сте, можете да го направите на 17-ти май.

Този път се сдобих с българския превод веднага щом го пуснаха. При това с отстъпка, която важи до края на месеца от книжарницата на Кибеа (ако имате път, вземете си я от книжарницата им на Малките 5 кьошета.

Този прочит, въпреки, че текстът ми е значително по-познат, отново ми помогна да разбера неща, за които преди не съм си давала сметка и да открия нови казуси, върху които да работя. Което ме накара този път да се реша да напиша и резюме за тези, които все още се чудят дали да прочетат книгата. Или за тези, които не си спомнят достатъчно от нея и искат да си припомнят някои основни точки.


Лично за мен тази книга е на места особено фрустрираща, понякога ме кара да се ядосвам, друг път да съм много тъжна, леко отчаяна, кара ме да съпреживявам с хората, които говорят от страниците ѝ, и също така постоянно имам усещането, че ми казва нещо напълно очевидно и подразбиращо се. Толкова на място звучат тези идеи, и толкова добре описват изводи и усещания, до които съм стигала през годините и за които не съм имала точни думи преди.

Неприятно е да четеш книга, от която постоянно ти става мъчно, но пък четейки я втори път откривам неща, които за мен вече не са казуси и съм успяла да преодолея във времето между двата прочита. Тоест неща, за които да съм благодарна, част от които съм преодоляла именно защото този текст ме е накарал да се замисля над тях.

Какво представлява книгата

В книгата д-р Мате събира на едно място различни теории за връзката между емоциите и хроничните заболявания и са приведени доказателства, които ги подкрепят. Освен цитирането на различни изследвания в областта, е направен и обзор на някои от по-разпространените хронични заболявания в западния свят и тяхната конкретна връзка с емоционалния свят на тези, които страдат от тях. Специално за книгата д-р Мате е провел и редица интервюта и именно с историите на тези хора, всеки от които с хронично заболяване, ни показва много живо и разбираемо тази връзка.

В хода на дългогодишната си работа като лекар в център за палиативни грижи и личен лекар, д-р Мате е забелязал, че пациентите с една и съща диагноза имат склонност да показват сходни емоционални характеристики или да споделят сходни преживявания, което е довело до дългогодишно проучване на връзката между емоционалните преживявания, скрития стрес, който предизвикват, и хроничните болести.

Няма унифицирана, универсална връзка между стресора и стресовата реакция. Всякo cтpeсово събитие е уникално и се преживява в настоящето, но също и в ехото на миналото. Силата на преживяването и дългосрочните му последици зависят от множество фaктори, характерни за конкретния индивид. При всекu oт нас дефиницията за стрес зависи от личното ни предразпо-ложение и в още по-голяма степен от личната история.

стр. 59

В книгата ни запознава и с принципи на изцеление, които помагат да се избегнат тези болести.

Болести, за които се говори в книгата

Иска ми се да изброя заболяванията, на които се обръща по-голямо внимание в книгата, за да може тези, които са докоснати от тях, да знаят, че могат да намерят нещо за себе си в тези страници. Изреждам ги в реда, в който са разгледани в книгата, като можете да ги проследите по номерата на съответните глави:

  1. Склеродермия
  2. Множествена склероза
  3. Рак на хранопровода
  4. АЛС – амиотрофична латералнасклероза, болестта на Лу Геринг
  5. Рак на гърдата
  6. Рак на гърдата
  7. Рак, рак на белите дробове, рак на яйчниците
  8. Рак на простатата
  9. Рак на кожата
  10. Болест на Крон
  11. Синдром на раздразненото черво
  12. Алцхаймер
  13. Ревматоиден артрит, ревматоридни заболявания – ревматоиден артрит, склеродермия, анкилозиращ спондилит и системен лупус еритематодес (СЛЕ) ; артерит
  1. Астма; депресия и тревожност

Характерен за за много хора с ревматоидни заболявания е естремният стоицизъм и дълбокото нежелание да потърсят помощ. Мнозина се примиряват безмълвно с дикомфорта или се оплакват тихичко, така че никой да не ги чуе; често отказват да приемат болкоуспокояващи лекарства.

стр. 245

Освен конкретните проблеми, д-р Мате посочва и основните принципи на изцелението и предотвратяването на болестите, свързани със скрития стрес.

Принципи на здравето

След разглеждането на различните видове заболявания, д-р Мате се фокусира върху това, което би могло да помогне. Той говори за Седемте крачкu към изцелението, които помагат за духовно и емоционално израстване и помагат за воденето на по-здравословен живот. Това са:

1. Приемане – готовността да видим и да приемем нещаmа mакuва, каквито са. Приемането включва и състрадателно отношение към самия себе си.

2. Осъзнаване – връщане на способността за разпознаване на емоционалната ни истина.

3. Гняв – един от основните рискови фактори за сериозни заболявания е потискането на гнева, защото то повишава физиологичния стрес върху организма. А изразяването на гнева подпомага лечението или поне удължава живота.

4. Автономия – Лишено от ясна диференциация между себе сu u pogumeля, детето се оказва с размumu граници във връзката. По-късно това се превръща в шаблон за взаимоотношенията му със света. Границите са не-видими. Те са резултат от съзнателната, вътрешно почувствана дефиниция на собствения Аз.

5. Привързаност – Връзката е жизненоважна и за изцелението. Многобройни изследвания сочат, че самотните хора, лишени отсоциално общуване, имат най-висок риск от заболяване.

6. Себеустояване – След приемането и осъзнаването, след преживяването на гнева и разгръщането на автономията успоредно с привързаността и съзнателното търсене на общуване идва отстояването: способността да заявим пред себе си пред света, че сме и че сме това, kоето сме.

7. Утвърждаване – утвърждаването е позитивно изявление, крачка към нещо ценно. Има две фундаментални ценности, които могат да ни помогнат в изцелението и съхраняването на целосттa. Първата е собственият ни творчески заряд. Второто голямо утвърждение се отнася до самата Вселена и връзката ни с всичко съществуващо.


Нещо, което може да се приложи веднага

Най-големият извод, който можеш да си извадиш от тази книга е, че да подтискаш емоциите си няма да доведе до нищо хубаво. Да изразяваш гнева или недоволството си е всъщност здравословно.

За съжаление много от нас са учени точно на обратното и сега ни се налага да намерим начин да променим старите си нездравословни модели. Как точно ще стане това е строго индивидуално, но хубавото е, че има множество начини, методи и професионалисти, които могат да помогнат, а и все повече информация, която подпомага в личните ни търсения, включтелно и метода на самия д-р Мате, наречен Compassionate Inquery, който вече се практикува и у нас.

Също така още в този момент можете да приложите принципите на здравето, както и да помислите какво точно при вас е повлияло на емоционалните ви модели.

За кого е тази книга

Ако страдате от хронично заболяване, тази книга е за вас.

Ако не страдате от нищо, пак я прочетете.

Всъщност смятам, че най-добрият момент да прочетете книгата е когато нищо ви няма. Защото ще е много по-добре да знаете за опасностите и да си ги спестите, отколкото да се налага да се справяте с вече развито заболяване. Освен това е по-малко вероятно да срещнете съпротиви или да не приемете някои неща, ако не боледувате в момента, и ще можете да четете с по-отворен ум и да извлечете повече от нея.

Имайте предвид, че е възможно сериозно да промените представата си за света, или поне за семейството си и самите себе си. Ако случайно усетите, че става нещо такова, изчакайте края на книгата преди да взимате крайни решения. Но със сигурност знайте, че тези промени са признак на промяна у вас самите и са част от процес, който води към по-добър живот.

Разликата между вина и отговорност

Не рядко срещам хора, които не прочитат докрай, или не се замислят съвсем, и решават, че тук става дума за обвиняване на болните, че са си причинили сами проблемите. На моменти текстът може и наистина да звучи така за някой, който за пръв път се сблъсква с концепцията. Работата е там обаче, че има разлика между вината и отговорността за нещо и често не я виждаме.

Давам пример със себе си, защото ми е близко, и е принцип, който открих в средата на много болка и мъчение. Когато за пръв път разбрах, че някои неща, които правя, вероятно усилват болките ми, особено като осъзнах от колкото години ги правя, за момент се ядосах на себе си и се почувствах виновна. После обаче се зарадвах! Защото ако нещо, което правя, влияе на здравето ми, то мога да направя нещо, за да го повлияя и в положителна посока. Тоест вече имах контрол, знание и отговорността да предприема действия да променя положението си. До преди това осъзнаване обаче, нямах никаква представа за тази връзка и не съм виждала никакъв начин да си помогна. Тогава защо се ядосвам на моето предишно аз, което не е знаело? То няма вина, за това, което се е случило. Нито контрол над това. За сметка на това сега вече знам повече и мога да поема отговорност за живота си, и да поема контрол на решенията, които взимам или не взимам.

Няма истинска отговорност без осъзнаване.

стр. 28

Всъщност, важно е да се обърне внимание, че емоционалните травми в детството според тезата в книгата, могат да доведат до физически заболявания в живота на възрастния, ако човек не е намерил начин да ги преживее. И подстискането им не е такъв начин. Не е задължително обаче да имате здравословни проблеми ако сте преживели емоционални травми.

Моят опит

В книгата са цитирани множество изследвания, които подкрепят тезата за общи характеристики между различни хора с еднакви заболявания. Не съм ги преглеждала, защото собственият ми опит ми дава предостъчно доказателства отново и отново с всички жени с ендометриоза, които срещам и които казват „Най-накрая попаднах сред себеподобни“, точно както и аз самата се почувствах първия път, когато се запознах с други жени с ендометриоза. Или когато споделяхме кога са започнали проблемите ни и при много от нас бяха свръзани с грижа за болен близък, и, за всички, с много стрес.

Възрастните с проблемно детство може да не се сблъскват с повече сериозни загуби от другите, но способността им да се справят е нарушена от възпитанието. Стресът не възниква във вакуум. Физиологичнитe eфeктu от едно и също външно събитие варират значително в зависимост от хората, които го преживяват. Смъртта на близък се преработва по много различен начи нот човек със здрава емоционалност и подкрепящ партньор от друг, който е сам или измъчван от хронично чувство на вина, насадено в детството.

стр. 113

Виждам много подобия и във възрастните хора с артрит, които познавам, и които до един обясняват, че никак не ги боли и дори не споменават на лекарите си за подутите стави. Сигурна съм че има хора с артрит, които се оплакват и търсят облекчение, но все още не съм ги срещала.

Видях и много общо в няколко жени, които си отидоха от рак на яйчниците или рак на гърдата в моя живот. Виждам общи черти и сред приятелките ми с тиреодит на Хашимото. Виждам общи неща и сред познатите ми мъже с високо кръвно, тези с рак на простатата, и с рак на хранопровода, макар повечето от тях да не познавам достатъчно добре и е възможно в тези случаи да попълвам празнини.

Постоянно откривам и общи преживявания сред множество хора с тежки депресии, които срещнах откакто започнах да говоря за своята собствена (и да, хранителните навици също са ни общи в много случаи, но не само).

Заучената безпомощност е психично състояние, в което индивидът не се отдръпва от стресовата ситуация, дори да има физическата възможност да го направи. Хората често се озовават в такова положение – gucфункционални и дори насилствени връзки, напрегната рабоmа; начин на живот, който ги лишава от истинска свобоga, u gp.

стр. 68

На мен самата тази и още няколко други книги по темата (например книгите на ван дер Колк, Даниъл Еймън, някои неща за семейни констелации и междугенерационни отношения), ми помогнаха да разбера по-добре моделите в собственото ми семейство и да започна да търся решения с много повече убеденост, че това е важно и нуждно да се направи.

Имах нужда от тази убеденост, защото постоянно изпитвам съмнения и неувереност да следвам нещата, в които вярвам, когато в семейството ми има съпротива срещу тях. Четейки ги, описани ясно и разбираемо и с различни доводи, получвам увереност, която ми помага да променям неща, които иначе изглеждат непроменими. И смятам, че това е сред причините да успея да подобря живота си и вече са си мисля, че имам реален шанс не само да надживея майка ми, а дори да поживея по-дълго и по-добре от нея. Което не е никак малко ако питате мен.

Здравето има три стълба: тяло, душа и духовна връзка. Който и от тях да игнорираме, резултатът ще бъде дисбаланс и нарушение на целосттa.

стр. 390


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.