за женското здраве и жените с ендометриоза

Депресия, тревожност, паник атаки и храносмилане

Депресия, тревожност, паник атаки и храносмилане

Все още не знам дали всички, но със сигурност много голяма част от жените с ендометриоза (и изобщо хората с хронични заболявания) в един или друг момент се сблъскват с депресия, паник атаки или тревожност. Аз съм ги минала и трите, като паниката е свързана с клаустрофобия при мен. За депресията вече съм писала на други места (Моят начин за справяне с депресията и 10 идеи за облеквачаване на депресията), но практическите съвети, на които наблягам там, не остават място да спомена от къде според мен се взимат тези проблеми.

Като цяло моята философия за живота е, че всичко е свързано и си влияе едно на друго, така че определено разглеждам депресията, тревожността и особено нервните ми кризи като подхранващи ендометриозните проблеми и дори смятам, че са ги започнали – по-скоро хроничния стрес, под който живях не малко години. Също така самите възпалителни процеси покрай ендото и хормоналния дисбаланс, който се получава покрай тях със сигурност влияят зле на мозъка.

Другото нещо са всички лекарства, които взимаме, на първо място обезболяващите и золадекс, който все повече жени свързват с поредица емоционални проблеми. Наред с другите симптоми, те променят дълбоко химията не само в целия организъм, но и в мозъците ни. Оправяш едно и разваляш друго…

Отношението на хората около нас също не помага. Често не сме разбрани, особено по отношение на болката, която изживяваме, и най-вече нейният интензитет. Всяка от нас минава през дежурното „нормално е да те боли“, което я е докарвало до пълно отчаяние. Чувстваме безсилие почти при всяко посещение при гинеколог, ако не сме попаднали на правилния човек, което понякога отнема години.

Всяка е чувала прочутото изследване за „туморни маркери“ и всички сме имали далеч над рефентните стойности и не сме знаели какво става дума и никой не ни е обяснявал, че туморен маркер не индикира единствено наличието на тумори.

На всяка от нас е казвано, че може да няма деца. Почти всяка се е сблъсквала с преспективата да остане без матка без дори да има възможност да вземе сама решението. Твърде многото и странни симптоми ни карат да се чувстваме като хипохондрички, а докторите само помагат още повече да продължим с негативния монолог в главите си.

Всяко от тези неща само по себе си е достатъчно да доведе до леки депресивни кризи. Събрани заедно – почти сигурно. Особено ако не срещате разбиране и подкрепа и не знаете как да се пазите от тях. А кой ни учи на подобни неща изобщо? Аз лично научих за подобни практики много след като успях някак да се издърпам от тази дълбока криза, в която бях изпаднала.

Твърде много от нас също са се нагърбили с много неща и задачи, които стават почти непосилни, ако към тях прибавиш и здравословните проблеми. А това няма как да не доведе до физическо и емоционално изтощение.

Photo by Michael Shannon on Unsplash

Много често сме минавали и през периоди, в които сме се хранили много далеч от здравословното (има вече изследвания, че самият микробиом в червата влияе директно на мозъка и ако сме си развили от бактериите, които обичат сладичко, те самите ни действат на мозъка да продължим да си хапваме сладичко, за да си се развиват още повече и да си живеят на воля). А самата диета оказва огромно влияние на химическия коктейл, в който се къпе мозъка и съответно на това, което мислим и как го мислим.

Прибавете в този микс противозачатъчни, други хормонални препарати, антибиотици, обезболяващи и ред други неща, които взимаме в даден момент от живота си, за да държим ендометриозата в разумни граници и сме си съставили идеалните съставки за умствени проблеми.

А ето че вече има нови изследвания, които свързват ниските нива на витамин B12  и на желязо в кръвта с паника и тревоги. Аз лично не съм се изследвала тогава, когато бяха най-силни, но сега, когато се чувствам добре, стойностите ми са на долните граници. Направете си изследване на кръвта преди да се решите на хапчета за нервите. Може да се окаже, че ще решите проблема с малко хранителни добавки.

И още нещо, което вече съм се убедила лично, че е пряко свързано – разстроеното храносмилане се отразява на дейността на мозъка. Не става дума само за здравословно хранене. Вагус нервът свързва храносмилателния тракт с мозъка и интересното е, че комуникацията върви основно отдолу нагоре и много малко отгоре надолу.  А в допълнение хранителни непоносимости (като към глутен или млечни, но и към по-обикновени неща като патладжан примерно) могат да създадат имунни реакции в кръвта, особено при пропускливи черва, което се случва много лесно след дълъг стрес или силни антибиотици, или при каквито и да е  проблеми с орган от храносмилателната система. Точно затова е система – защото всичко работи заедно. И тя самата е тясно свързана с другите две системи, в които откриваме проблеми – хормоналната и нервната.


Така че в този дълъг и неструктуриран текст исках да ви кажа да си проверите нивата на витамини и минерали в кръвта, да разберете в какво състояние е храносмилането ви и да се погрижите да го подобрите, да търсите корена на проблема, вместо да лекувате симптомите. А емоционалните проблеми за мен в нашия случай са по-скоро симптом или следствие и по-малко причина. Но е много важно да не ги пренебрегваме, напротив. Та кой болен би се оправил без положителна нагласа и желание за живот? Но нека и не ги задълбочаваме, като се опитваме да ги подтискаме и изключваме от общата картина.

Ще се опитам да направя и списък с практически съвети как да сведем тревожността, паниката и депресията до минимум… по-скоро три списъка струва ми се. Ако имате идеи, които вършат работа, бих ги включила с удоволствие, моят опит все пак си остава строго личен и съвсем не е универсален!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *