Превод: Митове и погрешни схащания при ендометриоза

Превод на статията Myths and misconceptions in endometriosis в сайта endometriosis.org  и се публикува с тяхно съгласие. Автори Рос Ууд, Хедър Гидон и Лон Хамелшов.

Фактът, че е женска болест, както и комплексната ѝ природа, за съжаление подпомагат създаването и циркулирането на множество митове и погрешни схащания за това заболяване, което засяга около 176 милиона жени (и техните семейства) по целия свят.

Това са фактите за ендометриозата – и нека също така разпръснем и някои митове!

Ендометриозата е трудна за разбиране

От женска гледна точка ендометриозата е заболяване, заобиколено от табута, митове, забавени диагнози, неясни лечения и липса на информираност, наред с голямо разнообразие от симптоми, които въплъщават упорито, разочароващо и за мнозина много болезнено хронично състояние.

Тя засяга жените и момичетата в най-плодотворните им години им и оказва влияние на избора им на начин на живот.

Физическото, умственото и социалното им благосъстояние е повлияно от болестта, което потенциално засяга тяхната способност да завършат образование, поддържат кариера, с последващо въздействие върху техните взаимоотношения, социални дейности и в някои случаи плодовитост. Около половината от жените с ендометриоза също страдат от болка, свързана със сексуален контакт.

Достъпът до навременна диагноза и лечение за този огромен брой жени и момичета не бива да бъде повлиян от митовете и погрешните схващания, които за съжаление все още се разпростаняват.

Тежката менструална болка не е нормална

„Женските проблеми“ са обърквали докторите от деветнадесети век, които са ги виждали като доказателство за нестабилните и психологически деликатни тела на жените.

Въпреки че отношението към жените се е подобрило през двадесети век, някои от старите вярвания продължават да се задържат несъзнателно и да оказват влияние върху отношението на медицинската професия към оплакванията на жените, включително менструалната болка.

В резултат на това, докато се търси помощ за тазовата болка (която може да се появи независимо от менструацията), на много жени с ендометриоза се казва, че тяхната (често тежка) менструална болка е „нормална“, „част от това да си жена“, „в главата им е“. На други се казва, че имат „нисък праг на болка“ или имат „психологически проблеми“.

Истината е, че ако болката пречи на ежедневието (да се ходи на училище/работа, да се участва в ежедневни дейности), то тя не е нормална.

Ако болката пречи на ежедневния ви живот, моля, потърсете помощ и помолете да бъдете изследвани, за да определите причината за болката си.

Никой не е твърде млад, за да има ендометриоза

Прекалено много лекари все още вярват, че ендометриозата е рядко срещната при тийнейджърки и млади жени.

В следстиве на това, те не се замислят за ендометриозата като причина, когато момичета и млади жени идват при тях, като се оплакват от симптоми като менструални болки, тазови болки и болезнен полов акт.

За съжаление, това вярване е пренасено от по-ранни времена. Преди въвеждането на лапароскопията през 70-те години на миналия век, ендометриозата е можела да бъде диагностицирана само по време на лапаротомия, сериозна хирургична интервенция, включваща 10-15 см разрез на корема. Рисковете и разходите за лапаротомия означават, че обикновено се правят само в краен случай при жени с най-тежки симптоми, които са приключили с разжданията. Тъй като са оперирани само жени на 30 или 40 години, заболяването се срещало само при жени на тази възраст. Впоследствие на това се запазва и „фактът“, че ендометриозата е заболяване на жени над 30 и 40 години.

Едва с въвеждането през 70-те и 80-те години на лапароскопията за изследване на проблеми с безплодието, гинеколозите започнаха да диагностицират заболяването при жени в края на 20-те и началото на 30-те им години, възрастта на която се появяват подобни проблеми. Така че те преразглеждат типичния възрастов диапазон за ендометриоза до края на 20-те и началото на 30-те години. Отново никой не смята, че може би го „намират“, защото „търсят“ именно това.

Реализацията, че ендометриозата може да бъде открита при тийнейджъри и млади жени, е резултат от изследванията на националните групи за подкрепа на ендометриозата в средата на 80-те години, което привлече вниманието на някои изтъкнати гинеколози през 90-те години. Д-р Марк Лаофер от Детската болница Бостън проведе проучвания на тийнейджърки с хронична тазова болка. Едно от проучванията му показва, че юноши, чиято хронична тазова болка не е била облекчена от орално контрацептивно хапче и нестероидно противовъзпалително лекарство като Ponstan, са имали високо разпространение на ендометриозата – до 70%.

Наскоро Глобалното проучване на здравето на жените, проведено в 16 центъра в десет държави, показа, че две трети от жените са потърсили помощ за симптомите си преди 30-годишна възраст, като много от тях са имали симптоми още от началото на първия им период.

Тийнейджърите и младите жени в началото на 20-те си години не са твърде млади, за да имат ендометриоза – всъщност повечето жени изпитват симптоми по време на юношеството, но за съжаление не се диагностицират и лекуват, докато не са на възраст 20 или 30 години.

Хормоналното лечение не лекува ендометриоза

Синтетичните хормонални лекарства като противозачатъчните, прогестините, даназола и аналозите на GnRH се използват от много години за лечение на ендометриоза.

Въпреки това, тези хормонални лечения нямат дългосрочен ефект върху самата болест. Те временно подтискат симптомите, но само докато трае приема на лекатството. След края му симптомите най-често се връщат.

Това означава, че хормоналните лечения нямат роля в лечението (и излекуването) на ендометриозата. Ако се иска изкореняване на болестта, единствената ефективна медицинска терапия е хирургическа намеса, извършена от гинеколог с богат опит и познания по специализираните техники, използвани за премахване ендометриоза.

Това също означава, че хормоналните лечения не трябва да се използват за подобряване на шансовете на жените да заченат. Не само че не оказват влияние върху самата болест, но също така намаляват времето за забременяване, тъй като зачеването не е възможна по време на вземането им. Ако е необходимо лечение за безплодие, хирургичната операция от специалист гинеколог е наложителна.

Бременността не лекува ендометриоза

За щастие митът, че бременността лекува ендометриозата, бавно изчезва.

Въпреки това, той не изчезва достатъчно бързо! Истината е, че бременността, точно както хормоналните лекарствени препарати – може временно да потисне симптомите на ендометриозата, но не изкоренява самата болест. Следователно симптомите обикновено се завръщат след раждането на детето. Някои жени могат да забавят връщането на симптомите чрез кърмене, но само докато кърменето е достатъчно често и достатъчно интензивно, за да потисне менструалния цикъл.

Ендометриозата не е ендометриум

Твърде много статии, онлайн „ресурси“ и статии в пресата говорят за ендометриозата като „ендометриум (лигавицата на матката / матката извън матката / утробата“). Това не е вярно. Специалистите са единодушни, че „ендометриоза има, когато подобна на ендометриума тъкан се открива извън матката“.

Ендометриозата не е равнозначна на безплодие

Твърде много млади жени остават с впечатлението, че ендометриозата неизменно означава, че те ще станат безплодни. Това не е така, и повечето жени с ендометриоза имат деца.

За съжаление няма надеждна статистика, която да показва какъв процент от жените с ендометриоза нямат проблеми с деца, имат затруднения, но в крайна сметка успяват или никога не успяват. Ето защо е невъзможно да се даде на жените надежден индикатор за шансовете им да имат проблеми с фертилността. Обикновено се смята, че вероятността от проблеми с фертилитета се увеличава с тежестта на заболяването и, както при жените без ендометриоза, с възрастта.

Обикновено се смята, че 60-70% от жените с ендометриоза са плодовити. Освен това около половината от жените, които имат затруднения при забременяване, в крайна сметка забременяват с или без лечение.

Безплодието не се причинява единствено от ендометриоза върху тръбите

Твърдението, че срастванията по фалопиевите тръби, дължащи се на ендометриоза, са често срещана причина за безплодие, се появява все по-често в различни публикации. Авторите на такива публикации обикновено са хора, които не разбират добре състоянието и вероятно бъркат на причините за безплодието, свързано с ендометриозата, с тези, свързани с безплодие, свързано с тазово-възпалителна болест. Възпалителната болест на таза е инфекция, която уврежда или блокира фалопиевите тръби. Тя причинява безплодие, като предотвратява движението на яйцеклетката и спермата през тръбата.

Обратно, ендометриоза на фалопиевите тръби е по-рядко срещана и не винаги причинява безплодие.

Механизмите, чрез които ендометриозата причинява безплодие, все още са до голяма степен неизвестни, въпреки годините на изследване. Може да са небходими години или дори десетилетия преди загадките на безплодието и трудностите при зачеване при ендометриоза да бъдат решени.

Хистеректомията не лекува ендометриоза

Ендометриозата се определя като „тъкан, подобна на ендометриума, извън матката“.

Премахването на матката и/или яйчниците без отстраняване на ендометриозни импланти извън матката няма да отърве от симптомите на ендометриозата.

Ендометриозата е физиологична – не емоционална

„Емоционалните усложнения“ не са източник на ендометриоза.

Ендометриозата е заболяване, което се корени в много реални, много сложни наследствени, епигенетични и молекулярни основи – наистина многофакторно, физиологично заболяване.

Жените с ендометриоза могат да се борят с емоционалното безпокойство, предизвикано от неумолимите симптоми на болка и безплодие, но такива емоции са резултат от въздействието на болестта – те не причиняват болестта.

Абортите не причиняват ендометриоза

Няма научни доказателства, които да свързват абортите и следоващо развитие на ендометриоза. Онези, които твърдят обратното, може би бъркат „ендометриоза“ с „ендометриум“.

Оригиналът на статията можете да прочетете на английски тук.