Колко са важни доминиращите мисли

Като бях малка, най-голямото притеснениe на баба ми беше как ще си намеря мъж, ако отказвам да готвя месо (вече почти се беше примирила, че отказвам да го ям, макар пилешката супа от кожа и кости да продължаваше да е съществена част от нещата, които ми съсипваха живота като дете). Аз винаги ѝ отговарях, че ще си намеря такъв мъж, който може и сам да си готви. А малко по-късно, когато станах студент и видях колко голямо значение има това, обещах на себе си да намеря и такъв мъж, който е живял сам поне мъничко, за да не ми се налага да се разправям с недостатъчно самостоятелни момчета, които и в студентските години живеят при мама и тате и не са пускали пералня през живота си.

Познайте какво ми се случи!

Разбира се, преместих се да живея с мъж, за който ми отне 4 години да убедя, че не е ок още да живее при техните, когато вече има собствен бизнес и изкарва парите си самостоятелно, преди най-накрая да се съгласи, че ни е време да заживеем заедно. И това беше преди да заживеем заедно.

А след това майка му ни пълнеше хладилника ежеседмично със сурово месо (което трябва да е било хубаво, чисто и какво ли не, защото не се взимаше от магазин, а от познати на село), а на мен ми се повдигаше и се борех да не повърна всеки път като отворех вратата му. Можете ли да си представите колко начини знам за приготвяне на месо с минимално докосване, минимално помирисване и минимално гледане на гадното кървящо нещо! А след три месеца липса на сметки в пощата и притеснение от моя страна, че ще ни спрат тока, установих, че и сметките ни се плащат.

Мислите и убежденията предизвикват съответните случки

Работа е там, че реално погледнато сама бях допуснала това да ми се случи. За толкова време с този човек, аз така и не настоях да опита да види какво е да си сам и да не те чака готова вечеря, когато се прибереш вечер. Да се научи да свързва факта, че ако не си напазаруваш, няма да има какво да сготвиш, или ако не си пуснеш пералнята няма да има какво да облечеш на другия ден или ако не изхвърлиш боклука, накрая ще прелее. И ако това ви се струва малко прекалено от моя страна, нека ви кажа, че да се оправяш за малко самичък е вероятно единствения начин да се научиш да не приемаш за даденост, когато някой друг прави всички тези неща за теб всекидневно. А една малка благодарност от време на време в трудни дни е единственото нещо, което ти дава сили да продължиш с безбройните задължения.

Очевидно не съм се постарала да му обясня достатъчно добре колко ужасно е за мен да изисква месо на масата всеки божи ден, знаейки че съм вегетарианка и най-вече да очаква аз да го готвя, при това така, както той е свикнал да бъде сготвено (в превод – както майка му готви!).

Но истината е, че като повтарях толкова често именно онази формула – „ще си намеря мъж, който не ме кара да готвя месо и е достатъчно самостоятелен от майка си“ (това си беше проблем в студентските години все пак!), съвсем буквално бях привлякла това, за което мислех най-много – липсата на такъв.

Photo by Clark Tibbs on Unsplash

Ако помените мислите, променяте и резултата

Разбира се, по онова време никак не си давах сметка за този ефект. Но в един момент спрях да повтарям, че никой мъж не може да готви, или че аз не мога да се запозная с такъв. Съзнателно смених думите на „О, аз не готвя, защото имам лоши спомени от това“ и когато ме питах как се разбирам с мъжете, добавях „винаги си намирам мъже, които обичат да готвят“. Смених думите не защото вярвах в положителните мисли или защото са станали истина, а защото бях съвсем наясно, че никой няма да ми сготви ако знае, че и аз мога да готвя. На този етап вече се бях срещнала с достатъчно мъже, които започваха първите срещи с „А можеш ли да правиш мусака“ и знаех, че да правя мусака не е основна цел в живота ми.

И знаете ли какво се случи? Изведнъж се оказах заобиколена с толкова много приятели мъже, които готвят, при това с удоволствие и много вещо и вкусно, че дори не можех да повярвам какво се случва!

Едва по-късно осъзнах че като перифразирах думите си бях започнала да работя и над мислите си. Бях започнала да се фокусирам върху това, което наистина исках, вместо върху това, което ми липсва, без дори да си давам сметка какво правя.

И положителните и отрицателните мисли имат ефект

Именно на този начин на мислене обяснявам и почти постоянните си отлични оценки в училище. При мен просто не съществуваше такава опция – това е трудно, не го разбирам, не го мога. Можех всичко и ако не съм разбрала нещо, беше просто защото не съм го прочела внимателно и на втория път успявах (и не помня да се е случвало често). Съучениците ми от друга страна редовно бяха бомбардирвани от родителите си с разни ограничаващи понятия като „Математиката е много трудна“, „Историята е ужасно скучна“, „О, нашето семейство хич не се разбира с литературата, това е ужасно безсмислено нещо, ама не можеш да имаш две по литература, чуваш ли!“.

А вероятно в момента всички тия, които не обичаха математиката в училище, защото смятаха, че е твърде трудна за тях, всекидневно пресмятат приходи, разходи, сметки и заеми и сигурно дори се справят доста по-добре от мен. Може би дори не си дават сметка защо математиката е била толкова трудна за тях в училище. Може дори да продължават да смятат че е трудна, макар да я използват всеки ден. Точно така на свой ред предаваме на децата си същите ограничителни мисли, с които самите ние сме били отгледани, ако не спрем и се замислим за тях.

Мисловните модели могат да се предават по наследство

И в моето семейство имаше едно такова вярване и именно благодарение на него знам колко добре действат тези убеждения, които родителите ни предават. При нас ограничението беше по отношение на музиката. Толкова силно ми беше втълпено, че няма как да мога да пея, че аз практически не успявах да изкарам и звук от гърлото си в час по музика и той се превръщаше в страхотно мъчение. И то при полоение, че аз обичам музиката и учителите ни в началното училище бяха страхотни.

Сега вече съм достатъчно поумняла за да знам, че не ставам за певица, не ставам и да пея пред хора, освен ако не искам да ме подиграват поне няколко години след това, но пък се оказва, че мога дори да докарам мелодии, които са почти разпознаваеми, и определено издавам звуци, ако реша, че ми се пее. При това си пея с голямо удоволствие в колата по задръстванията! И музиката вече не е извор на кошмари, а удоволствие и част от живота ми точно както при другите хора.

Photo by Fab Lentz on Unsplash

Ето така се оказва, че една цяла дадена фамилия има проблем с парите винаги и във всяко поколение или всички жени си намират кофти мъже, които ги оставят, или просто не стават за спортисти и са си дебели. Убеждения! Не става дума за ДНК, не става дума за генетично наследство, а за съвсем друг вид наследство – това на навиците, и то най-вече на мисловните навици и модели, които ни задават ограничения, поставят ни граници и ни вкарват в несъществуващи рамки.

Доминиращите мисли и модели могат да се променят

И ако четете това, вече знаете, че колкото и силни да са доминиращите мисли, всеки от нас е напълно способен съзнателно да изберете да ги перифразира така, че да ни заведат именно до това, което наистина желаем да постигнем в живота.

Искате ли детето ви да се справя по-добре от вас с математиката? Обяснете му, че тя не е трудна и то е напълно способно да се справи с нея. И после го гледайте как ще го направи без ваша помощ, докато го окуражавате колко добре се справя.

Искате да постигнете нещо конкретно в живота си? Намерете подходящата мисъл и я превърнете в доминиращата. Сменете „Не искам да съм болен“ с „Аз съм здрав“, „Писна ми да нямам пари“ с „Винаги имам повече пари, отколкото ми трябват“, „Страх ме да не объркам нещо“ с „Ще се справя с всичко перфектно“ и т.н.

Действайте без страх, това няма да ви превърне в непоправими отпимисти с розови очила, единствено ще ви спаси от негативните мисловни модели. И не се отказвайте още на следващия ден, моля! Бъдете упорити! Имате да замествате много години на доминиращи мисли, които не са ви вършили работа с нови, които ще ви помагат в живота. Бъдете упорити и си създайте перфектния мечтан живот!