за женското здраве и жените с ендометриоза

Чеклистите в медицината и как може да са полезни и за пациентите

Чеклистите в медицината и как може да са полезни и за пациентите

Какво си мислите когато някой спомене чеклист? Аз лично ги свързвам с работа, и то с огромно количество работа и множество неща за вършене бързо едно след друго и под напрежение.

Някак обаче не ги бях свързвала с медицина досега. Макар че редовно препоръчвам да се ходи на прегледи с предварително записани въпроси и тефтер за записване на отговорите. Дори включихме тази препоръка в съветите за успешен преглед, които споделяме чрез каналите на фондацията.

Списъкът с въпроси наистина помага за получаването на повече информация по време на гинекологичен преглед, особено ако обикновено имаш емоционални реакции по време на тези прегледи, които ти пречат да си рационална и спокойна през цялото време.

Наскоро обаче попаднах на книгата „The Checklist Manifesto: How to Get Things Right“ на Atul Gawande, който е част от екипа, създал препоръките на Световната здравна организация за безопасни операции и чеклиста, който помага за това. Това е доста кратък списък с неща, които да се направят преди започването, преди първия разрез, и преди извеждането на пациента от операционната.

Целта е да се подобри комуникацията между различните специалисти в екипа и да се избегнат или намалят до минимум човешките грешки, който водят до усложния следствие операции – такива са развиването на инфекции, даването на неправилни лекарства или дози или оперирането на неправилното място – като ляво и дясно е най-често бърканото, но се случват и административни грешки, като неправилно записване на процедурата (лично аз съм виждала да се случват и двете последни).

За съжаление нямам никаква представа в каква степен се следват тези препоръки у нас – издадени са през 2009 г. и макар че са направени с намерението да са лесно приложими за всяка операционна по света независимо от условията и мястото, още в книгата е описано, че това се случва трудно по ред причини. Една от основните – наследеното и вече не особено актуално мислене на и за хирурзите като за единствената личност, която извършва дадена операция и помощен персонал, който е там единствено да помага.

Нещата отдавна са се променили и се налага да отдадем внимание на невероятната комплексност на съвременната медицина. Вече е невъзможно един човек да знае всичко и да може да се справи с всичко, свързано с медицина. Времената на доктор Куин Лечителката отдавна са минали и сега има множество и разнообразни специализации и се работи в медицински екипи, в които всеки професионалист отговаря за своята сфера. Това се отнася в пълна сила за операциите, но и за различни други процедури. В този начин на работа комуникацията е от особено значение, защото при липсата ѝ реалната експертиза на специалистите не се използва и операциите или леченията не са на нивото, което съвременната медицина би могла да предложи.

С последното жените с ендометриоза се сблъскват доста често само защото се налага да се виждат с разнообразни специалисти за редица различни симптоми и проблеми. Почти не съм чувала за координиране и работа в екип и рядко някой дори би очаквал такова нещо от лекарите си у нас.

От това обаче губим много. Най-малкото не е работа на пациента да преценява дали дадено лекарство няма да попречи на друго, което вече пие, или не би засило симптоми на вече съществуващо друго заболяване. А не ми се иска да мисля какво се случва в операционните. Моите спомени вече са стари, но покрай проекта Формулирай правата си чух и доста по-актуални, които ме убеждават, че са нужни нови практики.

Въвеждането на нови практики обаче е работа на лекарите и те имат нужните инструменти и механизми да го направят в някакъв момент. От нас като пациенти зависи да го искаме и търсим и да се погрижим за себе си по най-добрия възможен за нас начин.

Така че за предстоящия ми преглед този подготвям не само списък с въпроси, но и един кратък чеклист, който започва с това да се уверя, че лекарят ми помни коя съм, какъв ми е случая, какво целя и какво точно ми е предписал предния път. Както и какво ми е казал тогава. И чак след това ще си задавам въпросите, вече сигурна, че ще ми отговори взимайки предвид предишната информация. Точно затова няма да го питам дали помни, а направо смятам да му разкажа, за да съм напълно сигурна. Ще следя и дали внимава и обръща внимание на информацията, която споделям, за да съм сигурна, че я е взел предвид след това когато ми каже какво да правя с лекарствата. И ще споделя всичките си симптоми в момента (дори тези, които не са особено гинекологични), както и добавките, които пия. Това са неща, които правя последните години на всеки преглед, но винаги когато изляза, се оказва, че съм забравила някаква част и съответно започвам да се съмнявам, че предписаните неща са най-подходящите и дали не трябва да питам отново. Един чеклист може би ще ми помогне да не забравям.

Така че вече подхождам към прегледа като към вид работа и си правя специален чеклист за прегледи. Тепърва ще разбера дали е полезен и работи ли и ако имате идеи или съвети, ще съм благодарна да споделите!

Междувременно комуникацията между лекарите и работата в екип е нещо, което си пожелавам скоро да се превърне в нормалната практика у нас. И смятам, че пациентите можем да допринесем за това, когато започнем да говорим по темата и задаваме въпроси и покажем, че имаме нужда от по-комплексен подход.

Photo by Glenn Carstens-Peters on Unsplash



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *