за женското здраве и жените с ендометриоза

7 неща, които ще ми липсват след извънредното положение

7 неща, които ще ми липсват след извънредното положение

В началото, когато обявиха извънредното положение, малко се поуплаших. Досега съм свързвала израза „извънредно положение“ с войни, революции, граждански войни и други все много кървави дейности. Общо взето обикновено си представям военни, които стрелят при всяко по-рязко движение, така още като запонаха да говорят за такова изтръпнах.

Също така никой не беше наясно какво да очаква, какво ще се случва тепърва и как ще се справяме. Нямаше нито достатъчно информация, нито време за осмисляне на тази, която вече беше достъпна. А аз се чувствам особено несигурна, когато нямам достатъчно информация и имам усещането че нещата са извън контрола ми и завися от милостта на други. Така че може да се каже, че дори бях в лека паника.

Оказа се, че някои неща са доста трудни, а други са далеч по-лесни, отколкото съм мислила. Съвсем нормално и очаквано! Може би малко изненадващо обаче има и някои, за които съм много благодарна и ми се иска да продължат и след края на това приключение.

Реших да ги опиша, за да не ги забравя, може би за да се сещам за тях след време и да припомням как е било. Освен това тайничко се надявам повече хора да поискат да ги запазим и заедно да намерим някакъв начин това да се случи.

1. Спокойните улици

Колите и задръстванията мъчат всеки в София, но едно е да знаеш, че са много, друго е да видиш града без тях и по друго време освен на Великден и Коледа. Вече е възможно да ходиш по улицата, когато тротоарът е твърде тесен или непроходим и без риск за живота си. Освен това градът изглежда по-спокоен и по-широк, което за човек, който може да има клаустрофобичен пристъп дори на улицата, това си е голяма работа!

2. Чистия въздух

Колкото и да се спори зимно време от къде идва смога и замърсяването в София (hint: не е само от колите), колите са си сериозен замърсител и в момента това личи съвсем ясно. Предполагам, че има спрени и някои производства, които замърсяват, но нямам информация за тях.

Знам само, че последните два месеца мога да си отворя прозореца към булеварда и през деня и да проветря без после вкъщи да мирише на изгорели газове.

Всъщност дотолкова се е изчистил въздуха, че напоследък дори установявам, че и една кола да мине покрай мен, след това усещам миризмата с минути. Чудя се колко съм била свикнала преди и как съм издържала. Силно подозирам, че не малко хора с проблеми с дишането са се почувствали по-добре последно време.

На вас иска ли ви се въздухът да мирише на чисто вместо на изгорели газове?

3. Велосипедите

Моят е прибран на сложно място и все още не съм събрала достатъчно мотивация да го измъкна, но хората карат колелета активно и то навсякъде. Една приятелка си купи наскоро и каза, че в момента нови се намират трудно, защото са изкупени.

Придвижването с колело сега е много по-приятно от преди, най-вече заради по-малкото коли. Освен това е далеч по-здравословно, защото не се дишат газовете от колите. Можеш да се раздвижиш и поупражняваш (а това беше много трудно докато трябваше а си стоим все вкъщи). Също така е далеч по-безопасно от преди пак заради по-лекото движение по улиците.

Искрено се надявам и след като преминат мерките колите да продължат да са по-малко, а велосипедите повече. И още повече ще се радвам ако развият инфраструктурата за последните, така че повече хора да ги предпочитат като превозно средство.

Правителството показва, че отговаря на исканията на хората, остава да покажем, че достатъчно хора имат това желание.

4. Тишината

Аз се оплаквам от шум винаги, така че не мога да пропусна тишината. Не мисля, че в София съм усещала наистина тишина някога. Дори и в три през нощта у нас. В центъра през нощта е далеч по-тихо от старото ми място, стига да няма пеещи с цяло гърло пияни туристи или такива, които обичат да си правят спаринг мачове с металните контейнери за боклук.

Но дори и в студените нощи, когато и най-пияните се прибират на топло, се чуват преминаващи коли, климатиците на съседите, асансьора, когато някой се прибира през нощта, музика от заведението до нас, или разговорите на пушещите пред него и т.н. През деня звуците стават далеч повече и далеч по-силни и съм сигурна, че всички си ги представяте. Аз честичко се събуждам с крясъците от детската градина на две преки от нас.

В момента обаче нивата на шум са в пъти по-ниски не само нощем, а през целия ден. Вярно, имаше няколко дни, в които разбиваха асфалт в района (което е почти постоянно откакто живея в центъра), но като цяло дори през деня мога да стоя на балкона и дори мога да водя разговор по телефона спокойно ако в момента не преминава тролей. Разбира се, имаше един период, в който всеки моторист в София беше решил, че трябва да покаже колко шум може да вдига, но те минават бързо, а и май го правят всяка пролет. Друг път не съм обръщала толкова внимание заради всичкия останал шум, но сега контрастът е огромен.

А когато се стъмни изчезват и малкото коли по булеварда и настава тишина, каквато не съм чувала тук преди. Никога не съм чувала и толкова много птици и насекоми в София, колкото тази пролет. Сигурно не са повече, но няма какво да попречи да ги чуеш. А и да доста по-безстрашни и вече се виждат не само гълъбите врабците и свраките, виждам и всякаки други птички, на които не знам имената.

Това са шумове, които те карат да се чувстваш добре, вместо да напрягат, както правят колите, виковете, разбиването на асфалт или ремонта на горния етаж.

Силно си пожелавам след кравя на мерките да бъдем по-наясно, че съществува такова нещо като шумово замърсяване и да се опитваме да го избегнем или поне намалим.

Силният и постоянен шум влияе зле на здравето точно както и замърсения въздух, макар че рядко се говори за това. А точно в момента си мисля, че всички си даваме сметка колко е важно здравето.

5. Намаляване на темпото. Дългите спокойни вечери на балкона вкъщи

Точно това вероятно не се отнася до всички. Със сигурност знам, че доста хора се оказаха в пъти по-натоварени от преди. При мен обаче обикалянето и задачите навън намаляха значително и започнаха да се свеждат до една-две на ден. И списъкът ми с цели за деня намаля значително, макар че този с неща, които трябва да направя за развитие и промотиране се увеличи почти до безкрай. Проблемите на това да работиш за себе си 😉

Факт е обаче, че дори и да съм много по-заета сега, съм и много по-спокойна, защото нищо не е спешно и ако се наложи може да остане за следващия ден. Разбира се, случва ми се да не различавам съботите и неделите от делниците, но това никога не ме е притеснявало, ако имам възможност да работя без напрежение.

Подозирам, че всеки може да открие нещо подобно в ежедневието си в момента.

Еманация на това успокояване на темпото за мен са спокойтние вечери на балкона, който се оказа, че събира спокойно два стола и малка масичка, на която да сложим салата, вода и каквото сме си направили за вечеря. Все не ми оставаше време дори да го измета този балкон преди, макар да е всичко на всичко квадрат и малко, но в момента има не само как да вечеряме там, но вече и е целият в цветя!

В топлите дни гледаме облаците (благодат за клаустрофобичното ми аз!), говорим си, обсъждаме деня и разменяме по две думи със съседа, който се подава през прозореца на кухнята си. Наслаждаваме се на тишината и спокойствието и дори успявам да се върна към летните вечери от детството ми или към вечерите на морето, които вероятно са единствените моменти, когато нямам усещането, че бързам или съм под напрежение, докато вечерям.

А когато застудее или се стъмни и се приберем, се оказва, че не сме били навън за повече от 30-40 минути, но съм с усещането, че съм си почивала цяла вечер и разполагам с цялото време на света. Може би фактът, че се отделяме от екраните и успяваме да си говорим малко по-задълбочено оказва наистина голямо значение.

Това е от преживяванията, които бих искала да запазя и нататък и ще опитам да го направя. Също както ще опитам да запазя списъка с две-три цели за деня и ще се опитам да махна to-do листовете с по 50 неща, които използвам от години и винаги ме карат да се чувстват недостатъчно продуктивна.

6. Времето за мислене

Ако нещо ми липсва наистина, когато съм заета, то е спокойното време за осмисляне на това, което се случва и за правене на нови планове. Времето, в което мисля нови текстове или уча нови неща, времето за хобита, и за самата мен. Имам склонност да го намалявам до безкрай когато имам работа, често без да си дам сметка докато не изчезне съвсем. Този път ще се опитам да го запазя като неразделна част от ежедневието си.

7. Промяната в нагласите

Последното предполагам трудно ще изчезне и след като нещата се нормализират. Или поне така се надявам. Струва ми се, че усещам малка промяна в настройката по редица теми – като например здравето, храненето, психичното здраве, помощта, благотворителната помощ и подкрепата и ми се иска нещата да продължат така.

Наслушах се на военна риторика и от новините в САЩ, но и от нашите (докато още следях) и смятам, че нямаме нужда от нея. Имаме нужда от градивни усилия и начин на мислене, който не е насочен към разрушаване или доминиране, а към градеж, поддържане и подкрепяне. Смятам, че покрай такова глобално събитие това като че ли започва да излиза на повърхността и се надявам скоро да стане далеч по-важно да се говори за това какво общината прави, за да подобри здравословната среда в града отколкото колко точно милиони са дали за ремонти (които после отново ремонтират! Онзи ден пак пренареждаха павета на Графа!).

Иска ми се и да продължим да уважаваме и виждаме труда на другите. Последно време много хора осъзнаха колко трудна е работата на медиците в момента, или колко трудно би ни било да се изхранваме ако ги нямаше момчетата на колелета, които носят храна вкъщи. Или пък как щяхме да се чудим какво да правим вкъщи, ако множество творци не бяха споделили работата си, най-често напълно безплатно.

На вас какво ви хареса от особеното положение през последните месеци?



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *