7 правила за здравето, които трябваше да започна да прилагам по-рано

Изкарала съм много време по зъболекари, доктори и болници и заради мен, и заради близките ми. Но много дълго време нямах никаква представа колко неправилен е подхода ми към докторите и към лечението като цяло. Общо взето отивах с идеята, че знаят всичко и буквално четат мисли. Мисля, че се дължи на това, че са ме възпитавали баба ми и дядо ми и са вкоренили в мен доста представи, които сега изобщо не са актуални. И все пак, последната година стигнах до някои нови правила, които си създадох с цената на ходене при най-различни специалисти и търсене на най-доброто за мен. Със сигурност ще търпят още развитие, но засега ми помагат да съм в кондиция и да взимам сравнително информирани решения за здравето си. Те са следните:

1. Здравето ми е моя отговорност

Първото нещо, което промених, е представата ми, че който и да е друг би могъл да вземе по-добро решение от мен за здравето ми. Всъщност в един момент си дадох сметка, че в общи линии сама съм се докарала до състоянието, в което бях, така че би трябвало и сама да се измъкна от него. Докторите са помощници, но в никакъв случай хората, които отговарят за това и биха могли да направят нещо за мен, ако аз самата не го реша.

2. Проучвам всичко

Спрях да се осланям само на това, което ми кажат по време на преглед. От опит установих, че информацията е твърде малко и колкото и въпроси да задаваш, продължава да бъде твърде малко. Просто у нас се смята, че е най-добре пациентите да знаят възможно по-малко, за да не си представят какво ли не. И това има смисъл при някои пациенти – специално тези, които имат склонност към хипохондрия. Но според мен в повечето случаи само губим от този начин на работа (моето въображение например работи на много по-високи обороти ако не знам какво се случва и е способно да си представи какви ли не неща!. От друга страна, имам ли факти и достатъчно информация, се включва аналитичния ми ум и започва да търси решения, вместо да губи време да си представя всички ужасни сценарии). Как проучвам? Както успея – питам приятелки с подобни проблеми, чета в групите във фейсбук, следя статии и книги на английски, български (твърде малко все още) и дори руски. Търся в интернет. В сайтовете на медицински организации, но и в личните блогове. Преравям и рафтовете в книжарниците с литература по въпроса. Накрая се оказвам с огромно количество понякога дори противоречаща си информация, но поне знам какво значат думите, които ми казват докторите по прегледи.

3. Взимам още едно мнение

Ако има нещо, в което се убедих изцяло, то е че и докторите са хора и няма как да работят на 100% всеки ден. Случва им се да са уморени (с такава работа май няма и как другояче), често не са съвсем нащрек, защото им минава много информация през главата. Така че ако става дума за нещо по-сериозно, особено като например трябва ли ми спешна операция или не, винаги търся още мнения. Ако нещо ме съмнява или не ми е ясно, отивам дори за трето мнение. Излиза ми малко по-скъпо и времеемко, но досега не съм съжалила – дори аз самата се улавям, че при някои прегледи забравям да разкажа всичките си симптоми, а отида ли на второ място, се допълвам. Освен това установих, че на различните ехографи различните специалисти виждат най-различни образования с най-различни големини. Освен това при три мнения неизменно виждам и общите неща. Случвало ми се е да отида при двама доктори и единия да ми каже че съм за спешна операция, а другия да каже, че ако изобщо няма поводи за тревога и по-добре да видим какво ще се случва в следващите месеци. Какво решение взимаш в тези случаи? Аз лично отивам и при трети.

4. Ако имам съмнения – не го правя

Точно това решение не знам дали е добър съвет за всеки. Със сигурност предлагам да подходите внимателно по този въпрос, защото е доста отговорно и дори и аз не знам какви ще са последствията. Но все пак – ако след всичкото проучване все още изпитвам съмнения за дадено лечение – оставям нещата така и не го предприемам. Последно време съм на мнение, че е по-добре да си спестя някои медикаменти, ако имам съмнение как ще ми подействат. Момичета в групата знаят, че се отказах от второ лечение със золадекс именно поради тази причина. Повечето гинеколози обаче казват, че не е добра идея да се пропусне, така чи ви препоръчвам да внимавате и да вземете собствено решение за всеки отделен случай преценявайки съвсем точно ползите и вредите. В случая аз имах предишен опит, който ми докара много съмнения, но не взех решението лесно. Освен това в момента, в който го взех, реших че ще направя всичко възможно да си регулирам хормоните по всички други известни начини. Защото ме притесняваше не самото лечение, а конкретния препарат, който ми изписваха. Изобщо – подхождайте възможно най-внимателно към тези неща!

5. Не се доверявам на доктор, ако имам вътрешни съмнения

Преди все търсехме най-добрия специалист в дадена област (обикновено някой възрастен и много опитен). Но може и да е най-големия корифей, гложди ли ме нещо – вече винаги търся друг. Съзнавам, че така вероятно пропускам добри специалисти, но често ми се случва отношението при тях така да ме смазва психически, така да ме кара да се чувствам като част от конвейр, че спирам да им се доверявам и така лечението няма абсолютно никакъв смисъл. Преди стисках зъби и търпях, сега обаче съм на мнение, че и аз участвам в това лечение, така че смених тактиката. Ако не друго, вече не преживявам с дни неприятните случки и отношение покрай прегледите, защото гледам да ги избягвам.

6. Не разчитам само на докторите

Откакто реших, че здравето ми зависи и от мен самата, спрях да разчитам на докторите да ме „оправят“, а правя всичко възможно да подпомогна нещата като търся подходящата диета и каквито алтернативни методи ми се сторят подходящи и смислени да помогнат. Изобщо не разчитам само на тях, но и смятам, че и лекарствата сами не могат да направят чудеса.

7. Правя всичко възможно, за да се чувствам добре

Това е нещо ново за мен – преди смятах, че каквото и да е лечение е нещо, което се изтърпява със стиснати зъби и ако издържиш, издържиш. Това не ми помогна особено много, така че сега търся дори и дребните неща, които ще ме накарат да се почувствам малко по-добре. Неща като по-дружелюбен и вдъхващ доверие доктор, преглед, за който отделям половин ден, вместо два часа и ако се забавя да се побъркам от притеснение, че няма да мога да си свърша работата, дори и нещо за хапване или книга за четене докато чакам. И всичко останало, което ще ми помогне в ежедневието ми – споделям здравословните си проблеми с хора, с които мога да ги обсъдя. Търся съвети. Търся подкрепа от близки или приятели, от тези, които са способни да ми я дадат. Пробвам нови неща и не спирам да експериментирам с всичко, което ще ми помогне и правя всичко възможно да не се отчайвам!

Надявам се да ви дам някоя и друга идея и полезен съвет с този списък, макар че имам чувството, че аз съм единствената жена, която не е търсела информация и други мнения в началото, когато е започнала сагите си с докторите и проблемите с ендометриоза. Със сигурност се надявам, да не са много тези като мен или поне ще станат по-малко. Запазването на здрав разум и преценка е още по-важно когато става дума да се вземат решения, засягащи здравето ни.