В търсене на нормалното

Днес искам да споделя един текст, който открих в записките си, докато се чудех на каква тема да пиша тази седмица. Писан е през лятото, така че не е съвсем актуален с някои подробности, но продължава да бъде по отношение на други. А точно вчера си говорих с приятелки за тази интересна възраст – 33 години, така че реших все пак да ви занимая с тези мои разсъждения:

Преди няколко дни (вече съм забравила точната ситуация, в която беше повод за тази забележка) приятелят ми ме попита дали поставям под въпрос абсолютно всичко. Бях решила, че ще проверя нещо, преди да реша какво да правя и на него му се видя много странно. В първия момент понечих да отговоря нещо по инерция, но после се замислих. С него се познаваме сравнително отскоро – със сигурност не ме е виждал във времето, в което знаех всичко, взимах решения на момента и винаги бях абсолютно уверена в тях.

Той познава една съвсем друга моя версия – тази, която поставя под въпрос всяка своя мисъл, всяко свое усещане и всяко свое решение. Която първо го проверява, сравнява и проучва в някоя книга, сайт, група, доктор, изследване и ако може на повече от едно място, преди да се реши на каквото и да е. И това понякога може да бъде доста изнервящо за околните започвам да осъзнавам напоследък.

Ако приятелят ми ме беше видял в междинната ми фаза обаче, изобщо не би се учудил. Това беше моментът, в който осъзнах, че всичко, което съм правила досега, е било напълно грешно. Че ежедневните ми решения всъщност са ме разболявали и са ме довели до дупката, в която бях изпаднала точно преди да разбера какво се случва с мен. А когато осъзнах това, си дадох сметка също и че единствения начин да се издърпам от блатото, в което съм се закопала без да се усетя, е като променя абсолютно всичко грешно, което съм правила до този момент.

Това не беше, а и все още не е лесно. Не е лесно на 33 да признаеш, че не знаеш всичко и практически да започнеш да се учиш наново как се живее! Не е много лесно да признаеш, че може би не си наясно с прекалено много неща и реално имаш нужда от помощ или по възможност направо един нов университет, в който да наваксаш с пропуснатите знания, ако само съществуваха такива университети. А най-трудно е да си признаеш, че всичко, с което си свикнал, всички удобни навици, които си създал с годините, трябва да бъдат променени.

Наистина, един път като приех, че има толкова много нови неща за учене, светът изведнъж ми се стори отново цветен, интересен и изпълен с предизвикателства, а беше загубил това си обаяние преди доста време. Но е доста трудоемко! Заема голяма част от вниманието и времето ми. Освен това на моменти този ми нов мироглед ме кара да се чувствам безпомощна като малко дете. И неспособна самостоятелно да взимам решения за живота си, освен ако не съм ги сверила с няколко доверени източника.

А най-стресиращо за мен е, че макар да започна постепенно, но после всичко ескалира почти неконтролируемо. Започна с една обикновена чуденка дали случайно шампоанът, който използвам, не ми вреди по някакъв начин. Породена от ТЕД презентация, която гледах тогава. После се прехвърли на неща като това какво ям, кога го ям и как го ям. Какво гледам, с кого комуникирам, какво работя и как го работя. Къде прекарвам времето си. Какво пия. И без да се усетя започна да стига до неща от ранга на: живея ли на подходящото място? Избрала ли съм подходящата професия? Колко точно от характера ми се дължи на самата ми личност и колко на имунната ми система или на хормоните, които съм взимала?

Понякога се чувствам буквално затрупана от жизненоважни въпроси, които изискват спешен и неотложен отговор. И също така ми се струва, че въпросите никога няма да имат край и никога няма да успея да намеря отговор на всичките. Особено като знам, че докато открия отговор на някой от новите, вече съм забравила отговора на някой от първите.

Но това постоянно поставяне на съмнение на всеки мой навик, мисъл и действие имаше невероятен ефект. Защото сега водя живот, коренно различен от този, който водех преди 5 или дори преди 10 години. Много по-спокоен, по-здравословен и по-съобразен с вътрешните ми потребности. Безценен урок, който получих именно благодарение на последните ми премеждия с ендометриозата.

И все още търся кое е нормално :).