Тази седмица на два пъти ме попитаха наистина ли съм се справила без лекарства по повод моите преживявания с депресията. И то жени с психологическо образование.
Нямам усещането, че съм се справила. Само че съм постигнала сериозен напредък. Но тези възклицания ме накараха да се замисля как нещо, което иначе доста ми е вредяло преди – недоверието в лекарства и лечения, с което са ме възпитали – може да се окаже и особено полезно.
Има случаи и състояния, в които не можеш да се справиш без лекарства. Когато аз бях в такава ситуация, дори не съм си давала сметка какво точно ми се случва, така че нямах и представа, че има лекарства, пък и хора, които могат да ми помогнат. И предполагам, че и да знаех, не бих ги взимала, заради онова недоверие към медикаментите. Сега, когато ме попитаха, осъзнах, че лекарствата просто не са присъствали като опция в съзнанието ми. И вероятно точно затова съм успяла да открия друг начин.
Който общо взето се състоеше в дълга и тежка борба да се издърпам от блатото, в което бях затънала. И не искам да създавам грешни впечатления, че е било лесно, само защото сега понякога свеждам съветите и разказите си за това до едно-две изречния или до някой по-дълъг, но едностранчив блог-пост като този с конкретните стъпки или този с пренареждането вкъщи.
Беше трудно, но имаше изненадващ положителен ефект, който успях да си обясня едва по-късно: новопридобитото усещане за контрол.
Ако решиш някакъв проблем с лекарство, не го решаваш ти самата, а всъщност го решава лекрството. При това в повече случаи единствено за времето, в които взимаш въпросното лекарство.
Ако, от друга страна, промениш навиците си и поведението си, за да решиш проблема, тогава вече го решаваш със собствени усилия. Може да е по-дълго и по-трудно (често е), но се сдобиваш с нещо особено ценно – убеждението, че можеш да се справиш сама с това. Усещане за контрол над нещата, каквото преди е липсвало. Успокоението, че дори и да изтървеш нещата отново, този път знаеш как да се измъкнеш и знаеш и че е възможно, защото веднъж вече си го постигнала.
Това усещане за контрол може да се придобие дори и ако се взимат лекарства. Но със сигурност няма как да се появи ако се разчита единствено на тях. Няма как някой да ти го даде. Трябва да си го вземеш сама. Защото зависи изцяло от това дали ще предприемеш някакво действие и дали ще поемеш отговорност за състоянието си и за това да се измъкнеш от него.
Photo by Sacha Styles on Unsplash