Лекцията на д-р Стаменов „Жълтата подводница“

В събота на 30 март, след цял месец, изпълнен с какви ли не дейности по повод месец март, в крайна сметка с Мария Георгиева успяхме да присъстваме и на лекцията на д-р Стаменов за ендометриоза в болница Надежда.

Трябва да кажа, че бях забравила за нея и за малко да я пропусна, но когато се записвах я очаквах с голям интерес и нетърпение, защото това е първата подобна, на която присъствам. Всичко, което съм слушала е от записи на чужди конференции. Очаквах да има нещо по тези въпроси на конгреса на БАСРЗ, но точно тези теми отпаднаха в последния момент.

И наистина беше интересно. Реално погледнато за втори път чух на живо от лекар какво представлява ендометриозата и какво се знае за нея (това не ми пречи да пиша и да обяснявам на всички постоянно!). Първият беше преди година и половина от д-р Кръстев в същата болница, който го обясни на баща ми, когато се върнах след операцията, за да търся информация какво се случва с мен. На мен самата никой не ми е обяснявал, очевидно се предполага, че знам или мога сама да разбера. Което предвид колко малко разбират и самите лекарите тази болест е меко казано неадекватно.

Хубавото на лекцията беше, че предаде систематизирано сегашното разбиране на д-р Стаменов по въпроса. Беше интересно да направи паралел с бозайниците и също така да даде и неговата теория за двурогите матки, които предпазват донякъде от ретроградната менструация. Ние не сме съгласни точно с това, защото наличието на ендометриоза и при жени с такива матки определно оборва теорията, но знаейки, че това състояние се дължи на много фактори, определено не бихме отрекли нищо като вероятност, освен това и по този въпрос тепърва предстои да се правят много изследвания.

За мен беше много важно и че наблегна на факта, че ако жената изпитва болка, това е знак, че нещо не е наред. Нещо, за което пиша постоянно (например тук: Болката е начин тялото да покаже, че нещо с него не е наред). За съжаление това или е скорошна промяна в мисленето или той е единствения лекар в тази болница, който споделя това мнение, защото моят личен опит в Надежда, а и чувам подобни неща и от други жени, беше свързан с тотално пренебрегване на оплакването ми по отношение на болка, което доведе впоследствие до проблеми, с които се занимавах твърде дълго време.

Разбира се, преди Надежда имах подобни преживявания с редица други гинеколози, така че не смятам отношението там за нещо по-различно. За съжаление сме приели за норма пренебрежителното отношение към симптомите ни и отбелязваме като нещо специално ако все пак ни обърнат внимание. Все пак се надявам това да е останало в миналото поне в болница Надежда и нещата вече да са различни. Най-малкото аз, а и екипа на фондацията смятаме да напомняме за тези неща постоянно 🙂 И мога само да се надявам, че д-р Стаменов вече следи екипа си много по-внимателно. Той е един от най-внимателните лекари, на които съм попадала и точно такива хора се надявам да водят и останалите към по-качествено и по-адекватно здравеопазване.

Като цяло съм свикнала с неразбиране по отношение на това, което ми се случва и до колко сериозни проблеми може да създаде ендометриозата. За пръв път обаче ми се случи да не ми е приятно да слушам някой, който се опитва да прояви разбиране. Става дума за Огнян Пелев от фондация „Майка навреме“, който прекъсваше рутинно интересния и много полезен разказ на д-р Стаменов, за да разкаже сюжета на „Жълтата подводница“ (очевидно хора под 35 не са чували за този филм, но все пак сме се събрали да говорим за ендометриоза, а не колко са велики Бийтълс).

През цялото време губех търпение, защото прекъсваше разказа, но това, което ме подразни, всъщност бяха опитите да обясни колко голям проблем е, колко е страшна и какви поразии може да причини ендометриоза. Изтълкувах ги като опит да прояви разбиране, но това едва ли имаше смисъл в зала, пълна с жени, които имат ендометриоза. Може би на следваща презентация, която е предназначена за хора, които не са се сблъсквали с тези проблеми и има нужда да им се покаже колко е важно паралелът със сюжета на „Жълтата подводница“ ще им помогне да разберат какво ни се случва, а почивките от сериозната информация ще им помогнат да осмислят проблема.

В случая обаче оформлението на презентацията показа по-скоро пълно неразбиране на това, от което наистина имаме нужда – информация. Заради която се бяхме събрали там в събота следобед вместо да се разхождаме навън и да се радваме на времето. Вместо тя да е основната част от случващото се (а д-р Стаменов има много какво да разказва по въпроса), център на презентацията беше изместен към сюжета на филма на Бийтълс. Чудя се също така и защо от „Майка навреме“ са решили мъж да поеме тази роля в презентацията и не са ли помислили, че една жена щеше да бъде много по-точния избор в случая (и тази част от презентацията, пак казвам, за мен беше напълно излишна пред тази публика – имаше две-три жени, довели мъжете си, но като цяло залата беше пълна именно с жени, които имат ендометриоза, и със сигурност всяка от тях е напълно наясно колко сериозна е и нямат нужда да им губят времето с напомняне на това).

Като цяло бих казала, че се надявам (а и работим по въпроса) да се случват повече такива събитя, защото имаме сериозна нужда от тях. Бих искала и да благодаря на д-р Стаменов за отделеното време и на болница „Надежда“ за инциативата.

П.п.: Лошите ендометриоми и репроландия са думички, които определено бих искала да забравя!