Колко е важна промяната в мисленето

Когато писах Имам диагноза, сега накъде?, се замислих колко голяма роля в подобряването на моето състояние изигра радикалната промяна в начина си на мислене, която направих. 

Първият път, когато установих, че отново започвам пътешествието по доктори и болници, бях ядосана. И уплашена, и притеснена, и най-вече не разбираща защо трябва всичко това да ми се случва отново. А всъщност не ми се случваше отново – аз дълго време не бях обръщала внимание какво се случва с мен и не ходех на прегледеи.

Днес си мисля, че всичките ми тогавашни премеждия бяха единствения начин в този момент да огледам по-внимателно живота си и да направя всички тези промени в него, които трябваше да съм направила много по-отдавна. Всички симптоми, които имах, бяха отчаяни опити на тялото ми да ме накара да започна да го слушам. Опитваше се да ми каже, че нещата не са наред така, както ги правя в този момент и че е нужда сериозна промяна.

Промяната може да бъде страшно трудна, почти невъзможна, ако нямаш наистина желание да я направиш. В моя случай обаче, открих, че когато тялото ти вече изобщо не те слуша, изведнъж се оказваш доста мотивиран да променяш всичко. В този смисъл съм наистина благодарна за всички болки, депресията, проблемите с храната и всичко останало, което ми се случваше по това време. Всяко от едно от тях поотделно не ми повлия достатъчно. Но събрани заедно ме докараха до пълно изтощение и отчаяние, което най-накрая ме накара да се замисля какво правя с живота си. Неспособността на докторите ми да обърнат внимание какво точно ми се случва също помогна, защото ми се наложи да започна свои собствени разследвания и най-накрая да се взема в ръце.

И аз като всеки друг искам да съм здрава и щастлива, и всичко в живота ми да бъде наред. Но дълго време правех всичко друго, освен нещата, които да ме доведат до здраве и щастие. Сякаш не това исках, или имаше други неща, които постоянно ме отклоняваха от желанията и мечтите ми. Едва когато преспективата да ги имам се оказа почти невъзможна, едва тогава си дадох сметка какво всъщност искам и колко е важно то за мен. Едва тогава намерих силата и волята да започна да правя това, което трябваше, за да започна да се чувствам по-добре. И съвсем не говоря за утвърждения в стил Луиз Хей. Говоря за силите и мотивацията да търся и откривам това лечение, което върши работа за мен, да поемам отговорност за здравето си, както и за живота и щастието си.

Благодарение на тези премеждия осъзнах, че да се стремиш към някакви големи цели, без да правиш стъпки към тях в ежедневието си, ще доведе до невъзможност да ги постигнеш. Дадох си сметка, че искам семейство и пълноценни отношения, искам и здраве и щастлив живот, а това, което правя е да отделям цялото си време на работа, която дори не се вписва във вътрешните ми разбирания за това, което искам да постигна в живота си. Дадох си сметка, че не мога да съм здрава, ако не отделям никакво време за здравето си. Не мога да съм приятна компания, ако по цял ден съм се занимавала с неприятни неща, не мога да обичам, ако не обичам себе си, не мога да съм щастлива, ако по цял ден правя всичко възможно, за да съм нещастна.

И ето това е разковничето към промяната – да осъзнаеш, че именно това, което правиш всеки ден, е важното. Именно ежедневните неща влияят на мислите ти, и те те водят до целите ти или ти пречат да ги постигнеш.

Ако искаш да си здрава, тогава отдели повече време да се погрижиш за себе си, ако искаш повече любов – отдели повече време на връзката си с околните. А ако смяташ, че нямаш време за това, тогава помисли кое от нещата, които правиш през деня, ти отнемат време, а не помага с нищо. Работата помага, защото изкарваш пари, с които да постигнеш целите си, но виж все пак дали не правиш твърде много. Обърни внимание например дали времето във фейсбук те обогатява или не, дали ти помага по пътя.

При мен фейсбук беше основното нещо, което ми губеше времето преди. Сега прекарвам не по-малко време там, но вече го използвам по съвсем друг начин. Там намерих съмишленици, хора, с които мога да коментирам и споделям мнения и идеи как да станем по-добри, по-здрави и по-щастливи. И всеки ден откривам нова полезна информация, която ми помага да се справям по-добре с предизвикателствата. Още си мисля понякога, че съм си загубила деня там, но сега имам и идеи какво ново да опитам, или вдъхновение да продължа с това, което правя. Оказва се, че понякога е необходима съвсем малка промяна. Но тя може да има сериозен ефект.

Обърнете внимание на подробностите, вгледайте се в ежедневието си, направете промята, която ще ви доближи до мечтания ви живот!