Как ендометриозата промени живота ми – част 2 (превод)

Продължение на историята на Джесика Дъфин, публикувана в endometriosisnews.com. Първата част можете да прочетете тук. 

Миналата седмица писах как ендометриозата излекува хранителното ми разстройство, вдъхнови кариера в благотворителната сфера и ме доведе до нови приключения. Да, ендометриозата е трудна, понякога невъзможна за живеене, но също така отвори много врати за мен.

Ендометриозата разви духовността ми

Преди да започна нека кажа, че не съм тук, за да проповядвам или да променям хората; всъщност, изобщо не съм „религиозна“. Едната страна на семейство ми беше много християнски настроена и по причини, в които няма да навлизам, това никак не ми пасваше на мен самата.

Когато на 17 години си счупих гръбнака в автомобилна катастрофа, прекарах много време в болничното легло, неспособна да мърдам врата надолу, мислейки колко много ще ми хареса света, когато най-сетне изляза. Когато отново положих крака на трева, беше като че земята е пълна с магия – и не можех да не си помисля: „Как може това да не е създадено от нещо по-голямо?“

Изгубих тази красива връзка няколко години по-късно, когато попаднах в зловредна връзка.

По-късно преоткрих тази връзка с природата, когато започнах да търся алтернативни начини да лекувам ендометриозата си. Едновременно с това търсех комфорт и спасение от депресията и безпокойствота си. Започнах да развивам някаква връзка с „вселената“ чрез книги като „The Universe Has Your Back“ и „Conversations with God„. Опитах всички форми на духовно изцеление: изцеление с кристали, рейки, различни церемонии и класове по медитация. Слушах лекции по теми като ползите от осъзнатостта и психологията на щастието. Всеки един от тях ме изпълваше и ме приближаваше до същността на това, когото наистина съм, а в основата на това беше дълбок и спокоен мир.

Да имате връзка с духовността може да ви помогне да се справите с житейските си уроци. Всяка седмица слушам „The RobCast“ и „Harry Potter and the Sacred Text„, които анализират живота през обектива на религията и духовността. Не е нужно да съм религиозна, за да се уча от тях; те ми помагат да развия ценностите си, да променя гледната си точка и да видя чудото на живота.

Това духовно пътуване ми напомни, че съм повече от собственото си тяло, повече от ендометриозата, и изигра огромна роля да ми помогне да се справя с депресията, безпокойството и физическите предизвикателства на живота с това заболяване.

Ендометриозата обогати връзката ми с другите

Бях доста социално създание, но тъй когато умората, депресията и безпокойството ме обзеха, вече не можех да говоря искрено с другите. Тъмнината ми беше толкова голяма, че или трябваше да водя фалшив разговор, или трябваше да бъда напълно честна. Последното ме караше да се почувствам още по-зле, защото се притеснявах с колко отрицателност се сблъсквах. Така че, през годините, социалният ми кръг намаля.

И все пак, когато започнах „This EndoLife„, връзката ми с другите се обогати по нови начини. Хора от цял ​​свят се обръщат към мен и споделят своите истории. Имам много ендо-приятелки в САЩ, които никога не съм срещала лично. Чрез моя подкаст и семинари съм част от една великолепна духовна и естествена лечебна група от жени от цяла Великобритания. Ендометриозата отвори вратата за по-дълбока връзка и с по-красива група хора, отколкото някога можех да си представя.

Ендометриозата ми даде житейска цел

Идвам от семейство от работническа класа, където работата е по-скоро необходимост, отколкото кариера. Това ме накара да се погрижа да правя нещо, което обичам. Разбира се, моите кариери в модата и благотворителността приключиха поради ендометриоза, но имаше нещо общо между двете. Винаги съм искал да правя нещо собствено и да работя с хора и да бъда творчески настроена.

Интересът ми към психологията и социологията в колежа се съревноваваше с любовта ми към модата и изкуството. Когато започнах в първата си благотворителна работа, трябваше да пиша за това, което исках да правя след пет години. Написах, че искам да имам собствено социално предприятие, което е творческо и помага на хората и е за кауза, на която симпатизирам силно. Прекарах много време в мисля на каква кауза бих могла да посветя живота си и как бих могла да направя подкрепата на хората творческа – и тогава тялото ми ми даде отговор. И „This EndoLife“ се роди!