Да обичаме себе си

В началото, когато за пръв път открих фейсбук група за жени с ендо, изпитах сериозен културен шок. Попаднах на една американска група, в която открих такива полезни неща, като това да обърна внимание на подуването на корема, защото не е нормално, както и че има различни начини за премахване на ендо-лезиите. И че избощо те са по-важни и от кистите.

Наред с това обаче групата беше пълна с жени, които се отправяха към 14-та или 15-та операция и живееха в постоянни болки и умоляваха лекарите си за хистеректомия. Или споделяха как мразят матката си и искат да се отърват от нея. Или чакат с нетърпение да им премахнат всички детеродни органи и споделят меме-та с текстове от сорта на „My uterus hates me“ (матката ми ме мрази) или „My body hates me“ (тялото ми ме мрази).

По това време аз също живеех в почти постоянна болка и определено нямах здравословна връзка с тялото си, но никога не би ми хрумнало дори да си помисля, че тялото ми има нещо против мен. Напротив, бях с ясното съзнание, че аз имам проблем с него, не то с мен и ми се искаше това да се промени по някакъв начин, макар че нямах представа дори дали е възможно.

Този контраст между моето разбиране (което според мен е и културно обусловено, никоя българка не съм чувала да споменава подобно нещо, дори когато се е решила на хистеректомия) и техните оплаквания за първи път ме накара да видя колко голямо значение има собственото ни отношение към нас самите.

Защото другите може да се отнасят с нас както си искат, но това, което ние си причиняваме, е много много по-силно и по-потентно.

Представете си какво е да живееш всеки ден с мисълта, че собственото ти тяло иска да те съсипе. И ти да мразиш тялото си съответно. Какво откъсване е това, дори не мога да си го представя, а го пиша като човек, който почти не чувстваше болка следствие от сериозно скъсване на връзката със собственото си тяло дори след доста лечение.

Както и да го погледнеш, това не е здравословно отношение към себе си.  И макар че съм сигурна, че не изпитвате толкова крайни емоции към тялото си, замислете се колко често си казвате неща като:

Много съм слаба/ глупава/ завеяна/ мързелива/ грозна/ дебела/ отпусната

Не съм достатъчно бърза/ силна/ енергична/ слаба/ здрава

Не съм достатъчно добра майка/ съпруга/ приятелка/ дъщеря

Досещате се какво говоря, нали? За себе си сме много по-големи критици, отколкото за който и да е друг. Наум си казваме неща, които не бихме казали на другиго и определено са много обидни, ако ги произнесем на глас. Но по някаква причина звучат толкова истинско, когато сутрин се събуждаме и не искаме да станем и за се заемем с поредната доза реалност.

Това, което забелязах с времето обаче, е че ако погледнеш с други очи на себе си, се променя и начина, по който чувстваш себе си. С други думи, ако заобичаш себе си малко повече, ще се появят нови неща, които ще те накарат да се харесваш дори повече. И ще започнеш да се грижиш и да успяваш да чуеш сигналите на тялото си и да изградиш връзка с него, която впоследствие ще доведе до така търсенето и ценено от всички ни здраве.

Обичайте себе си малко повече.

Вместо да се вгледате в това, което не харесвате в себе си, обърнете внимание на това, което харесвате следващия път, когато се погледнете в огледалото. Кажете си колко красиви са очите ви, дори да имате уморен вид. И се похвалете, че сте се справили с всички задачи от предния ден вместо да се ядосвате, че не можете да се събудите достатъчно рано на следващия.

С малки стъпки, всеки ден, научете се да се обичате повече.

Photo by Rochelle Brown on Unsplash