Мислене

Библиотека: Сису. Финландският начин за постигане на щастие, хармония, жизненост и благополучие – Катя Панцар

05.02.2019

Преди не малко години имах възможност да прекарам един семестър в Дания по програмата Еразмус и да усетя на място какво представлява скандинавския начин на живот.

Разбира се, открих, че има много предимства, не случайно датчаните са сред най-щастливите нации в света (повечето от които скандинавски). Също така установих, че да живееш на север не е за всеки и определено не е за мен. Хубавите неща от Скандинавия обаче продължават да ми липсват и постоянно се опитвам да ги използвам и тук. Защото, както често се улавям да повтарям, има много какво да научим от скандинавците.

Ако ви е интересно, можете да прочетете малко впечаления от Дания на моето 27-годишно аз: Copenhagenizing, Средиземноморски начин на живот в Скандинавия – първа и втора част.

И финландците не правят изключение. Сигурно вече сте запознати с датската хюга, шведския лагом (ако не сте, ще съм доволна да пиша за тях :)), но днес искам да пиша и за финландското сису. Концепция, която проличава във всеки финландски филм и всяка финландска книга, на която съм попадала.

„В „родината“ си сису  е начин на живот, философия, оформила битието на поколения финландци.“ Думата, отбелязва Лахти, авторката на книгата, е близка по значение до английската дума guts. 

Сисус  на финландски е „вътрешности“ – обяснява тя и продължава с цитат на композитора Сибелиус: „Сису,  образно казано, е нещо като енергиен поток, който позволява на индивида да направи невъзможното“.

Това не е най-любимата ми книга тази година, и дори на тема сису знам по-добри, но е първата книга за сису на български, която откривам. Писана е от журналист и това обяснява защо постоянно имах усещането, че чета списание, поради което не ми е любима. Обикновено ако искам да прочета репортаж от мястото на събитието се обръщам към списания и новинарски сайтове.

Но, макар че стилът не е точно моят (само на моменти), се радвам, че се превеждат все повече книги на подобни теми на български език. Имаме нужда да си припомним колко е важно да се грижим за качеството си на живот и колко голямо значение има то за цялостното ни здраве, дълголетие и благоденствие, теми, които от много години са останали сериозно на заден план в колективното ни съзнание. Освен това книгата наистина дава много разбираем поглед към тази интересна концепция.

Писана е от жена с финландски корени, която е израстнала в Канада и едва по-късно решава да се премести да живее във Финландия. Ето защо тя има едновременно погледа на чужденец, но и се е потопила достатъчно в културата, за да възприеме доста от нейните необичайни за нашите представи привички. Като къпането в леденостудена вода! (и то редовно, а не само на Йордановден).

Сису е „уникалната финландска воля и решимост да устоиш на трудностите, да не се пречупиш, да не търсиш леснината.“

Според авторката сису е манталитет, който се култивира. Книгата ѝ представя близък поглед към някои от практиките, чрез които се култивира сису. Това са: зимно плуване, сауна, разходки в гората, скандинавска диета, култивиране на сису от ранно детство, колоездене (включително в зимни условия), много движение и скандинавски минимализъм – по-прост и по-устойчив начин на живот.

Не ви ли се струва просто друг начин да се каже – живейте здравословно и ще имате мотивация, издържливост и устойчивост на житейските трудности? Е, колкото повече пъти и по различни начини си го кажем, толкова по-добре, ако питате мен. Защото:

„Жителите на големите градове, които прекарват твърде малко време сред природата или в условия, близки до природната среда, страдат много по-често от депресия и тревожност, както и от други психически заболявания“ 

Няма съмнение, че хора, живеещи с толкова малко слънчева светлина през зимата, са наясно кое влияе на депресията и тревожността. Действително, слънцето е особено важно, но ето че на север са открили и други начини да се справят с тези проблеми. Всъщност финландците са доста наясно с тази връзка на духа и тялото, за която се опитвам да говоря от време на време, но не намирам точните думи. Самото понятие сису има силно телесен компонент:

„Когато се опитват да опишат сису, хората посочват към корема си, сякаш то е скрито там. Никога не сочат към главата си или сърцето си.“ 

Емилия Лахти, учила при д-р Селигман (и него горещо препоръчвам!), изучава сису и е цитирана доста в книгата. Именно тя казва: 

 „За мен връзката дух-тяло се налага като най-определяща характеристика на сису. Вместо да смятаме този вид сила като тържество на съзнанието над материята, аз предлагам да я разглеждаме като комбинация „дух плюс тяло“.

Това за мен е една от най-интересните черти на понятието – излиза, че за да постигнеш щастие, трябва да си жилав и корав, да се справяш с природните сили, но също че телесната сила и издържливост допринасят за култивирането на душевна сила и устойчивост. Или обратното. Или по-скоро работят заедно, за да се постигне напредък и цялостно благополучие. 

„Сису е начин на живот, който активно трансформира трудностите по пътя ни във възможности“ 

Доста внимание е отделено на зимното плуване, което авторката практикува почти от както живее във Финландия. 

„Зимното плуване се оказва естествен лек за ред други неразположения – от умора и стрес до скованост на врата и мускулите поради дълги часове, прекарани над клавиатурата. Вместо да посегна към обезболяващи лекарства, решавам да експериментирам и отивам да се потопя в мразовитата вода. В много случаи експериментът е успешен: болката ми отминава.“ 

Но не малко внимание е отделено и на сауната, на разходките, на храната. И на колоезденето. Странно е, но страни като Холандия, Дания, Швеция, а напоследък и Финландия, имат много повече велосипедисти от нас. Въпреки че у нас условията за колоездене са в пъти по-добри. Само си помислете колко по-топли дни имаме и особено такива, в които не вали. Там обаче има сериозна култура и желание за развитие на този начин на придвижване, защото са напълно наясно с балгоприятните ефекти, които оказва върху здравословното състояние на хората. За разлика от нас, там държат на тези неща и предпочитат вместо инсталации за горене на отпадъци или транспортни възли на няколко нива, да изграждат велоалеи. Така и хората се движат повече и въздухът в градовете е значително по-чист. 

Един от хората, който се занимава с проблемите на колезденето, Тимо Перала казва: „Най-важното е удобството. Ако най-лесният начин за придвижване е с кола, то естествено хората ще изберат него“ 

И е прав. В София има малко велосипедисти защото предвижването с велосипед не е никак лесно. Особено в някои части на града въпреки че се появяват нови велоалеи. Перала подчертава и че е много важно велосипедната инфраструктура да е достъпна за всички: „На всяка цена трябва да се направи така, че тя да може да се използва и от деца, и от възрастни. Това трябва да е и стандартът при поддръжката, защото иначе ще се използва само от търсачи на силни усещания.“ Точно това, което се случва у нас. Както писах по-горе, имам какво да научим. А дали ще го приложим, това вече е друг въпрос. 

Какво ми беше полезно от книгата:

Накара ме да си припомня как съм живяла докато учех един семестър в Дания и какво от нещата, които правех тогава, съм забравила да правя днес. Например не съм карала колело на сняг именно от тогава. И честно казано дори не се бях сещала да го правя в София, но докато четях се замислих дали да не направя някоя съботна разходка до южния парк с колелото – с този въздух предпочитам да вървя по улиците, но в парка е по-добре.

Тук редовно използвам лошото време като извинение да не изляза, или да стигна до някъде с транспорт, вместо пеша или с колело. В Дания времето все беше лошо, така че ако го използвах като извинение сигурно щях да си изляза от стаята чак през юни. А след няколко седмици каране на колело в сняг, дъжд, суграшица и на силни ветрове, суровото време вече ми покачаваше енергията и ме караше да се чувствам добре и доволна от себе си. 

Сетих се също така че почти цял месец не съм ходила на разходка в гора или планина и е време да си купя зимни обувки за тази цел (вече са купени и изпробвани!). Защото доста често използвам извинението, че нямам подходящи дрехи, за да пропусна някои от зимните занимания.

Замислих се и дали да не започна отново със студените душове, нещо, което не съм правила от ученическите си години, когато по цяла зима спях на отворен прозорец (и сутрин не исках да се отвия :)). За последното все още не съм сигурна, предвид, че ендометриозата и студът не са особено добри приятели. Но може би отново си намирам извинения…

И напълно мога да се съглася с извода на Панцер: 

„Потапянето ми в култура на жилавост и издръжливост ми помогна да се променя – от пасивен, предпазлив човек, боязлив към нови преживявания, се преобразих в куражлия, който не се страхува да излезе от зоната си на комфорт и да поеме риск.“ 

Аз самата усетих подобно нещо, макар и в Дания. И смятам, че и тук усещам влиянието на културата, само че тя за съжаление е повече в посока далеч от природата и естественото (говоря за София и собствения си социален кръг, напълно съм наясно, че съществуват и други суб култури, които са много по-различни и определено не ходят навсякъде с кола. Те обаче не ми влияят директно и ежедневно). 

„Сису. Финландския начин за постигане на щастие, хармония, жизненост и благополучие“ в Goodreads.

Има и други начини да се разглежда, описва и най-вече изживява сису, които не включват къпане в студена вода. Сису означава и справяне с житейските трудности, не тези физическите, като студеното време, а онези, които си причиняваме едни на други или сами на себе си. Нещо, което е пропуснато в тази книга. Но тя беше ценна за мен и с едно много важно напомняне: че да си издържлив и справящ се с трудности означава и да имаш реална преценка докъде точно ти стигат силите и да спреш, когато стигнеш предела им. Нещо, което се наложи да науча по сложния начин.

Photos by AnnDim

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *