За женския гняв и как да не ни вреди

Онзи ден се разплаках пред домоуправителя на блока, в който живея. Той, разбира се, реши, че съм истерична, но пък бързо реагира и ситуацията започна да се разрешава. Всъщност бях бясна, заради разни междусъседски неразбирателства. Вече се бях отчаяла, че проблемът ще намери разрешение в близките няколко години, така че гневът ми просто се изля изведнъж пред съвсем невинен човек, докато се опитвах да разкажа цялата случка безпристрастно.

Това ми напомни колко често ми се случва да съм бясна и да изпитвам силен гняв, а хората да виждат просто плач. Плачът си обяснявам с всичко, което струпах на нервната си система през последните години. Но още дълго преди това съм възпитавана да не изпитвам и да не показвам никакъв гняв или дори намек за такъв. Преди години успявах да си прехапя устните, да мълча и да изглеждам сравнително спокойна. Сега обаче рядко съм способна на подобно самообладание и често избухвам в сълзи. Емоцията, която изпитвам обаче, е същата. Хубавото е, че понеже съм жена, е социално значително по-приемливо да плача, отколкото да крещя и да забивам юмруци в стената. Но предполагам че вече доста хора ме мислят за напълно истерична и не съвсем с ума си ;).

Гневът е социално по-приемлив за мъжете, отколкото за жените и поради това доста жени имат проблем с изразяването му. Има и мъже, които се страхуват да го изразят, понеже свързваме гнева с агресия и като цяло го толерираме само в определени ситуации и места. Това обаче е една напълно нормална емоция и е добре да я познаваме добре, защото както всичко останало,

Хронично подтисканият гняв може да има последствия

Като много други хронични неща, и хроничният гняв може да бъде много опасен и се свързва пряко с такива състояния като депресия, тревожност и безсъние.

Също така подтиснатият гняв може да мотивира вредни навици и действия – като алкохолизъм и други видове пристрастявания към вещества или действия. Преяждането или безконтролното пазаруване също могат да са плод на подтисната емоция на гняв.

Най-добрият начин да се справиш здравословно с емоциите си е като ги изразиш – в дневник, като пишеш за тях или пееш, свириш, танцуваш, като ги обсъдиш с терапевт или откриеш някакъв друг отдушник за разстройването.

Гневът всъщност не е опасна емоция

Не се бях замисляла преди, докато не срещнах физически силен мъж, който открито обяснява, че е опасно да се подаде на гнева си. Действително като цяло смятаме изпитването на гняв за опасно, но самият гняв като емоция не е опасен, напротив, също като страха, той може да бъде много полезен за този, който го изпитва.

Като всяка друга емоция, ролята на гнева е да ни накара да преприемем конкретно действие – в случая да ни напомни, че с нас са се отнесли несправедливо и че трябва да направим нещо по въпроса.

Така че сама по себе си, тази емоция е дори полезна. Опасен е начина, по който я изразяваме. Или не я изразяваме. Ако изразяваме гняв като нараняваме някого физически или емоционално, това вече е вредно. От друга страна ако успеем да споделим раздразнението си по начин, който не е агресивен, можем не само да постигнем промяна в това, което се случва, а дори и да направим отношенията си с хората около нас по-задълбочени и близки.

Здравословните начини да изразим гняв

Признавам, още ги търся. Сред тях са разбира се споделянето в дневник, с приятел или терапевт, както и чрез някаква форма на изкуство, независимо дали визуално, музикално или др. вид.

Много важна стъпка е осъзнаването на емоцията и приемането ѝ без резерви и страх (което може да е много в разрез с начина, по който сте възпитавани и съответно понякога няма как да се случи по друг начин освен постепенно). Първата крачка вероятно е да започнеш да говориш за това, което изпитваш в първо лице. От една страна това дава възможност да се свържеш повече с емоцията, от друга хората отсреща ще приемат реакцията като по-малко нападателна, ако се говори не за това, което те са направили, а как ние сме се почувствали. Да кажеш, че се чувстваш притеснена, изнервена, пренебрегната и т.н. със сигурност ще се приеме по-добре от „Ти се държиш …“.

Друг добър начин да се справиш с гнева, е да го насочиш в някаква градивна посока. Например да го използваш като мотивация да помогнеш да други хора или за да промениш статуквото, което е предизвикало този гняв.

Да знаеш, че опитът ти може да помогне на някого, дори и да е особено тежък, осмисля донякъде тежките преживявания и ти вдъхва нови сили.

Градивно изразяване на гняв може да се постигне и чрез изкуството, независимо кое. Много музиканти правят неповторими изпълнения, ако изразят истинските си емоции, а в някои жанрове гневът е дори на почит. Има художници, които изразят гнева си в изкуството си.

Спортът е друг прекрасен начин да канализираш енергията на гнева в нещо полезно – бягане, плуване, въртене на педалите на колелото с бясна скорост (както правех аз), танци или пък победа във фирмено спортно първенство, всяко от тези неща може да изведе навън рази енергия и да ви отърве от негативните ѝ последствия.

И накрая нека спомена още една идея, която все още не съм пробвала, но съм сигурна, че ще помогне дори повече и от другите. Да съчетаеш активизъм с изкуство, така, както го правят жени като Джейми Рей и нейната Ендо-стена или Ели Камър и нейните картини на окървавени тела.

Photo by Gabriel Matula on Unsplash