Статията е част от поредица за менталното здраве.
В предната статия писах за травмата и погледа на д-р Левин към нея. Днес ще ви запозная с няко фактори, които определят дали ще се справим с травмата или не, отново по неговата книга – „Да събудиш тигъра. Излекуване на травма“.
Събитието
Разбира се, от най-голямо значение дали ще се справим с даден проблем или травматично преживяване, е неговото естество. Най-трудни за преодоляване са тези събития, които са много силни, продъжителни и са голямо предизвикателство, тоест силно застрашаващи. Преживени в детството събития имат много по-голям ефект от нещо, което се случва на възрастен, защото децата имат много по-малко ресурси и възможности да се справят в различни ситуации. Неща, които се случват периодично също, защото не остава време за справяне с тях.
Обстоятелствата в живота на човек по време на самото преживяване
Има множество неща, които намаляват способностите ни да се справяме с трудни ситуации. Това е стресът, на който сме подложени ежедневно и на който обикновено не обръщаме внимание, здравословното състояние и ресурси, които имаме – тоест, ако вече сме на прага на изтощението или се борим с някаква болест, трудно можем да се справим с още нещо. Храната има голямо значение. Но може би най-важното е подкрепата, която срещаме или не откриваме сред близки или дори непознати.
Физика, генетични особености
Разбира се, някои хора са по-устойчиви на стрес от други. Общото физическо състояние също има значение в много от застрашителните ситуации. Възрастта също играе роля. Едно малко дете може да преживее като травматизиращо оставянето му в студена стая, защото разчита изцяло на възрастните за всичко, но подрастващ или възрастен няма да има проблем с това. По същия начин при физическа заплаха човек, който е способен да отвърне с подобна сила ще изпита по-малко негативни ефекти от някой, който не може да се защити, защото е твърде дребен..
Придобитите способности
В много ситуации именно опит и умения, които сме придобили с времето, ни дават възможност да се справим с неща, които иначе биха били травматизиращи. Ето защо детските травми са толкова по-силни от това, което преживяваме като възрастни. Възможността да направиш нещо в дадена ситуация помага за справянето с нея. Войниците например активно тренират именно такива умения, които биха им помогнали в потециално застрашителни ситуации и често са способни да се справят с такива, които биха били непосилни за обикновен цивилен. Разнообразни техники, свързани с развиването на мисловни модели също са вид придобити способности, които подпомагат справянето с тежки ситуации.
Увереността, че можеш да се справиш, или липсата ѝ
Предварителната нагласа е от особено голямо значение. Ако се чувстваш способен да се защитиш от дадена заплаха, вероятността тя да те травмира е нищожна. Тоест самоувереността е особено важна предпоставка за справяне с дадена потенциално травматична ситуация като става дума и за вътрешни възможности и за външни умения или сили, като при това става дума за собствената субективна оценка, а не за реалната обективна ситуация.
Външни ресурси
Всичко извън нас, което може да ни помогне и от което сме способни да се възползваме, е външен ресурс. Това може да е дърво, на което се катериш, за да се спасиш от вълци, но може и да е човек, с който да споделиш какво се случва. При децата това могат да са и въображаеми приятели или обикновени предмети като някоя ирачка, или дори животно.
Вътрешни ресурси
Това е вътрешното индивидуално усещане на всеки човек. Това дали е уверен, дали тялото му е в достатъчно добро здравословно състояние. Всичко това обуславя дали нормалните отговори на стрес опасност ще функционират. Дали ще се включат инстинктите и колко добре ще работят, така че да ви спасят в дадена ситуация. При мен стресът води до обездвижване на цялото тяло, което може би помага в ситуации, в които трябва да се спра при неправилно движение, но е особено неподходяща реакция при нападение например.
Предишния опит с успехи и провали
Всеки има уникален опит и ако ситуацията напомня нещо от него, справянето с нея ще зависи до голяма степен и от това дали преди сме успявали да се справим или не. Ако имате серия от неуспехи, вероятността да претърпите такъв отново се повишава. Всъщност предишният ни опит може цялостно да промени начина, по който реагираме на стреса.
Най-важното в случая е да оставим времето да излекува всичко, което ни се е случило. Лесно е с времето го премисляме отново и отново и отново и накрая намираме начин да се успокоим съзнанието си защо ни се случило.
Напълно съм съгласна, че времето би могло да лекува. Но в някои случаи премислянето отново и отново не води до желания резултат, а вместо това до негативни последици. В тези случаи е необходима помощ и работа за преодоляване на травмата.