Библиотека: „Женски тела, женска мъдрост“ на д-р Кристиан Нортръп

Още книги за женското здраве тук.

Още книги за психосоматика тук. 

Това е една от онези книги, които ме намират съвсем случайно, но точно в момента, в който наистина имам нужда от тях. Беше ми препоръчана от една приятелка, с която се видяхме случайно и дори нямаше време да наваксаме за дългото време, в което не се бяхме виждали, но пък за сметка на това успя да ми препоръча книга, за която дори не беше сигурна, че все още я има по книжарниците. Аз пък я открих още на следващия ден и дори купих и втората бройка няколко дни по-късно, за да я подаря на баба ми, защото си знаех, че би я оценила много.

Наистина, в книгата има една кратка глава и за ендометриоза, но за мен беше ценна най-вече с това, че видях написано черно на бяло нещо, което винаги съм осъзнавала, но никога не съм имала смелостта да призная открито, камо ли да отстоявам – правото ми сама да взимам решения за собственото си тяло.

Струва ми се, че всяка жена рано или късно се сблъсква с онова особено отношение на нашите (а и не само) лекари, и особено гинеколози, които решават вместо нас кое е най-доброто лечение, или решение на проблем, без дори да сметнат за необходимо да ни обяснят последствия, предимства, недостатъци или евентуални алтернативи. Не малко жени съм срещала по болниците, на които им отстраняват и матка и яйчници без да им е обяснено какво точно да очакват след това. А когато имат оплаквания след операцията им се казва единствено „Това е нормално“. Аз самата не знаех, докато не започнах да чета по-подробно, а при това съм виждала последствията след подобна операция, която претърпя майка ми.

И всяка една от нас на лично ниво знае, че единствено тя може да вземе това решение, но обикновено не само, че не ни се дават алтернативи, но и се провежда сериозен психологически натиск да се избере точно това, което докторът е решил, че е най-правилно. Аз лично ходя почти само при мъже-гинеколози (поради лош опит в първите ми години) и имам навика да обяснявам, че те просто няма как да разберат какво значи болезен цикъл или ендометриална болка, но истината е, че жените-гинеколози често правят абсолютно същото и при това за мен дори изглеждат още по-страшни именно защото са жени и би трябвало да си дават сметка, че дори и да няма последствия на хормонално ниво, отстраняване на яйчници, матка, фалопиеви тръби има не малко символично значение за една жена, пък била и тя дори и на 50 и две или три отраснали деца.

И това е най-важната причина, поради която бих препоръчала тази книга на абсолютно всяка жена, която познавам – защото Кристиан Нортръп пише и повтаря, че няма нищо лошо в това да имаш нужда от време, за да се решиш на сериозна интервенция, или да поискаш още едно мнение или пък да търсиш по-човешко отношение, като отидеш на лекар. Толкова пъти съм забравяла какво искам да попитам, докато седя на стола за преглед и сестрите или докторите влизат и излизат от кабинета като че е градски транспорт, или дори оставят вратите отворени, че откакто я имам, вече си отварям преди всеки предстоящ преглед. Миналата година две сестри и доктор ми се обидиха, когато помолих да затворят вратата на кабинета, преди да се приготвя за преглед. Тогава реакцията им ме накара да се почувствам доста зле, но сега знам, че вече не бих оставила да се чувствам като опитно зайче, независимо дали съм влязла за операция или съм на редовен гинекологичен преглед. А най-вече, бих искала да няма разлика в отношението когато отидеш на преглед сама, или те придружава мъж, което също напоследък ме стъписва на доста повече места, отколкото би трябвало.

Другото ценно нещо в тази книга за мен е, че разглежда болестта не като враг, а като полезна информация какво точно не е наред в живота ни, така че да вземем мерки и да го променим докато е време. И гледайки всичките си приятелки с проблеми (еднокринни, имунни и др. подобни), изглежда всички сме минали през дълъг изпълнен с трудности и твърде напрегнат период, в който често не е имало на кой да разчитаме освен на себе си, и буквално сме забравяли за почивката под каквато и да е форма. Може би действително проблемите ни са се появили именно, за да ни напомнят, че светът няма да се срути ако си вземем един следобед почивка, когато се чувстваме напълно изтощени, или пък намерим време да обядваме нормално.

Друго интересно във възгледите ѝ е, че съвместява традиционното медицинско знание с един доста по-холистичен (цялостен подход) към женското здраве, в който се обръща внимание не само на физическото, но също и на умственото и емоционалното, душевно състояние на човек.  На моменти книгата звучи дори малко по-езотерично, отколкото бих предположила по началото, и фактът, че е писана от практикуващ гинеколог. Но ако не се откажете още при първото споменаване на нещо такова (а имам приятелки, които биха), смятам, че мжоете да откриете много идеи какво бихте могли да промените в собствения си живот. Дори и да не излекуват проблема, който имате, със сигурност ще помогнат да водите много по-пълноценен и щастлив живот. Аз лично открих себе си в много от примерите, които се дават в книгата и се зарадвах, когато намерих някакво външно потвърждение за уместността на промените, които съм внесла в живота си през последните години. Например, вече не намирам за нужно да изпадам в отбранителна позиция, когато се наложи да обясня защо работя по-малко от преди и със сигурност не се чувствам виновна, когато си взема почивен ден в онези по-тежки дни от месеца.

Препоръчвам ви ако имате възможност да прочетете цялата книга. Неща като провеждането на прегледи и изследвания, отношения на доктори, справяне с трудни преживявания като аборти, помятания, менопауза, както и толкова пълната информация относно всякакви женски проблеки и състояния я правят нещо като енциклопедия за женското здраве, която може да бъде полезна постоянно.

И понеже блогът е конкретно насочен към жените, които страдат от ендометриоза, тук ще поместя по-разширено резюме именно на главата посветена на тази тема:

Ендометриоза

Специално за ендометриоза, Кристиан Нортръп пише, че това е „болестта на надпреварата. Тя сполетява жени, чиито емоционални нужди се състезават с реализирането им в заобикалящия ги свят. Когато една жена чувства, че най-съкровените ѝ потребности са в директен конфликт с нещата, които изисква от нея външния свят, ендометриозата е един от начините, по които тялото ѝ се опитва да привлече вниманието ѝ към проблема.“ (стр. 164)

Нортръп пише, че много от нейните пациентки с ендометриоза се претоварват с работа и много рядко си почиват. Често дори пренебрегват факта, че е възможно да имат емоционални изисквания (със сигурност в света на бизнеса и затрупани със задачи, това изглежда излишна екстравагантност понякога). Чрез това заболяване „телата ни се опитват да ни принудят да не забравяме женската си природа, нуждата да полагаме грижи за себе си и връзката си с другите жени„. И ако някой доктор ви е казвал, че ако бяхте родили навреме нямаше да имате такива проблеми, на мен лично ми е казвано твърде много пъти, то бързам да обясня, че според Нортръп няма разлика в разпространението на ендометриоза при раждали и нераждали жени (а някои от съпорт групите, които следя със сигурност го потвърждават) и всъщност „онова, което би могло да предодврати болестта, е такава работна и частна среда, която не изисква духовно-емоционално раздвоение“.

Авторката изказва съмнение, че е напълно възможно всички жени да имат ембрионални клетки в тазовата си кухина, които биха могли да се изродят в ендометриозна тъкан, но начинът на живот са отн основно значение за това дали ще се появят симптоми или каквито и да е бъдещи проблеми. Тоест, дори и да се окаже наследствена, всъщност тя се провокира от навици и среда. Също така и тук се засътпва тезата, че млечните храни имат пряко отношение към развитието на ендометриозата. Също така възпалителни процеси, или хормонална активност следствие замърсители като диоксина, който имитира ефектите на естрогена.

В първоначалните фази лезиите могат да бъдат различни на цвят – светли, бели, жълти, сини и червени, които често се пропускат от лекарите. Едва при напреднали стадии лезиите са с характерния прегорял черен цвят и се образуват и „шоколадови“ кисти на яйчниците. Механизмът на болката все още е е достатъчно изяснен (към момента на писане на книгата, 1994 г., а и в момента все още има доста разнообразни виждания, но за това в следващи статии).

Невроендокринно-имунна връзка

Спред проучвания, жените с ендометриоза често притежават антитела срещу собствените си тъкани, наречени автоантитела. Тяхното просъстиве може да обясни връзката между безплодието и ендометриозата у жени, които имат и двата проблема. Присъствието на антитела срещу собствените тъкани е характерно и за други автоимунни заболявания, които също се смятат за нелечими в момента.

Лечение

Според Нортръп, „жени със симптоматична ендометриоза могат да се излекуват най-успешно с помощта на всестранна програма, която изцяло поддържа имунната им система, стига да са готови да открият какви промени е нужно да внесат в живота си.“ Тя смята, че замаскирането на физическите симптоми не е достатъчно, за да се достигне истинско изцеление, а е необходимо да се обърне внимание на конкретните причини, които водят до него. След това разглежда 4 различни вида лечение:

Хормони

Най-разпространената терапия на ендометриозата, след като вече е диагностицирана, е хормоналната. Използват се противозачатъчни таблетки, синтетични прогестерони, даназол или GnRH-антагонисти (освобождаващи гонадотрофин хормони) като Synarel или Goserelin. (книгата е американска, писана през 1994г.). Те въздействат върху хипофизата и причиняват временна менопауза, която прекратява цикличното хормонално стимулиране на ендометриозата. Но имат и странични ефекти, които при някои жени могат да са много силни. Често водят до напълняване, някои до удебеляване на гласа и окосмяване, топли вълни, изтъняване на вагиналната тъкан, загуба на котно вещество и др. В някои случаи са наистина необходими, но симптомите на ендометриозата често се връщат след спиране на приема им. Авторката се отнася много внимателно към тези терапии и предпочита естествен прогестерон пред синтетичните препарати.

Хирургическо лечение

Много жени с тежка ендометриоза често претърпяват пълна хистеректомия с премахване и на яйчниците още в ранна възраст, но хубавото е, че все повече се търсят алтернативи на този драстичен метод. Пробелмът е, че трябва да бъде отстранена цялата тъкан и всички лезии, за да не се появят болки отново. Много често болките обаче са свързани с фиброми, страствания и аденомиоза, които също изискват хирургична намеса.

Енергийна медицина

Най-общо казано „всичко, което подобрява функционирането на имунната система и увеличава притока на енергия в тялото, е в състояние да помогне за това страдание“. Започнете като си отговорите на въпроси като „Какви са емоционалните ви потребности?“, „Почивате ли си достатъчно?“, „Впримчени ли сте в някаква надпревара в която и да било сфера от живота си?“ и помислете какви промени бихте могли да направите.

Промени в хранителния режим

Ендометриозата е чувствителна към естрогена, затова и симптомите се засилват при повишаването му. Промените в храненето целят да намалят производството на излишен естроген в тялото и да понижат нивото на ейкозаноиди серии 2. Често настъпва значително облекчение следствие от тези промени. Избягвайте частично хидрирани масла, включително маргарин, изключете млечните продукти и и месото.

Кръстоцветните зеленчуци като къдравото зеле, зелето, броколите и ряпата променят нивото на естрогена. Богатата на влакна храна от пълнозърнести продукти, фасул, кафяв ориз, зеленчуци и плодове също може да намали циркулиращите естрогени.

Подходящи добавки са „мултивитамини и минерали, богати на витамини от група B, цинк, селен, витамин E и магнезий – около 50 до 100 мг от всеки от B-витамините и 400 до 800 мг магнезий.“ За оптимални резултати добавките трябва да се взимат най-малко 2-3 месеца.

Ако се интересувате от книгата, ето къде можете да я намерите:

Booktrading – в момента на цена 7.2 лв.

Helikon – цена 8 лв.

Ако сте в чужбина и говорите английски – киндъл издание от Amazon – 14,39 долара, мека корица втора ръка от 0,30 долара.

Надявам се резюмето да е полезно! Ако сте чели книгата, моля споделете и вашето мнение за нея в коментарите! Всякакви мисли и идеи по темата също да добре дошли!