Фотографията е едно от любимите ми хобита и вероятно точно затова орбъщам толкова внимание на фотопроекти, когато открия нещо, което е правено във връзка с ендометриоза, както този на Джорджи Уайлман, който споделих преди време.
Скоро след това попаднах на друг фотопроект, за който веднага реших, че трябва да бъде споделен през март. Заради жълтото разбира се, но и заради прекрасната идея да покажеш нагледно нещо, което не може да се види – болката, която изпитваш.
Дълго време бях мислила по този въпрос, но някак винаги представите ми се свеждаха до това да покажа ефекта от болката, докато Аманда Уилсън успява нагледно да покаже на колко много места я боли, без дори да си дава труда да обяснява колко точно боли. И така може да се види, че е много. Всъщност гледайки снимките установявам колко голяма късметлийка съм. Много от показаните зони са ме боляли изключително рядко, докато тя изпитва болка почти всекидневно. Но най-много ми харесва представянето, в което известен финес и показва нещо хубаво дори и насред болката.
„I dont want my pain and struggle to make me a victim. I want my battle to make me someone else’s hero.“
„Не искам болката и борбата ми да ме направят жертва. Искам моята битка да ме направи нечий герой.“ пише Аманда, когато споделя проекта на собствената си фейсбук страница. Пожелавам ви и на вас да бъдете герои най-вече за себе си.
Проектът е направен с цел осведоменост относно ендометриозата. Сниман е от Уолт Климаш, който за съжаление е починал през декември 2017 г.