Адено история: историята на Доун

Историята на Доун открих в сайта What is Adenomyosis. Не съм се свързвала с тях лично, защото се случи едва вчера, а ми се стори, че след всички истории, свързани с ендометриоза, тази също може да е полезна. Месец април все пак е месец на осведомеността за аденомиоза. Аз лично имам и аденомиоза и вероятно по-голяма част от болките ми са се дължали именно на нея, или поне в момента така си мисля, но ми е много трудно да различа кое се дължи на ендо и кое на адено, докато Доун има само аденомиоза. И като много други жени също е минала през редица други диагнози, много болка и много посещения на болниците и спешните отделения. 

Повече за аденомиоза можете да намерите тук. 

Историята е публикувана на 4 април 2016 г.

Вече минаха 6 седмици от операцията ми и ето каква е моята история.

Имала съм много силни болки (винаги по-силни от дясната страна), както и множество посещения на спешното отделение през последните 15 години. Смятах, че имам апендисит. Правили са ми твърде много компютърни томографии. Бях диагностицирана с фибромиалгия, когато докторът ми не откри причина за болките ми. Правили са ми 2 колоноскопии, ендоскопия и много други тестове и процедури. Махнаха ми жлъчката. Бях диагностицирана със синдром на раздразнените черва, когато гастроентеролог не можа да открие какво не ми е наред. Имала съм множество бъбречни кризи с камъни в бъбреците, бъбречни инфекции и инфекции на пикочния тракт, които пък ме доведоха до уролог. Симптмите (а именно болката) бяха станали много сериозни през годините. Урологът установи, че задържам урина и бех подложена на две серии много инвазивни тестове. Последният трябваше да разшири уретрата ми и това ме докара до сериозна болка от 8 от 9 възможни нива за повече от седмица и половина. Урологът не можа да обясни болката, а от спешното ми казаха, че не могат да направят нищо, защото не лекуват хронична болка и ме изписаха. Докторът от спешното ми каза да отида в клиника за менажиране на хронична болка и това не беше първия път, в който ми го казваха. Бях толкова бясна и в толкова силна болка, когато си тръгнах. Винаги имам болкоуспокоителни вкъщи. Но аз имах нужда от отговори.

За сметка на това имах страхотна лична лекарка, която повече от година ми казваше, че вероятно имам ендометриоза. Споменах това не малко пъти на гинеколога си, както и симптоми като изключително силното ми кървене (много пъти се е налагало да сменям чаршафи). Имала съм и много спукани кисти на яйчниците. Взимах желязо, защото бях анемична. Един път, когато моят гинеколог не можа да ме приеме, личната ми лекарка ми уреди час при друг гинеколог, който специализира ендометриоза. Той третира болките ми, записа ме за хистеректомия за следващата седмица и ме проверяваше всеки ден дали няма нужда да ме хоспитализират. Решихме да направим хистеректомия с робот, при която се опитва да се спаси каквото може от яйчниците. Той ми даде две възможности. Смятаха, че имам ендометриоза на апендикса и вероятно и на яйчниците. Имах избор да направя лапароскопско премахване на ендометриозата, но ако се окажеше твърде сериозна, щеше да се наложи и втора операция, или трябваше да направя excision операция на цялата тазова кухина. Бях ужасена и не знаех дали това е правилното решение, но със съпруга ми решихме, че бихме опитали всичко.

Две седмици след операцията отидох при доктора и новият ми гинеколог каза, че имам аденомиоза, която ми е причинявала болките през всичките 15 години. Почувствах се толкова благодарна, че най-накрая имах отговор. Премахнал е матката, шийката и фалопиевите тръби, но е запазил яйчниците ми. И нямам ендометриоза. Благодаря на Бога за това!

Ходила съм при всички възможни лекари, освен при гинеколог (защото ми бяха казали, че не е гинекологично), незвисимо от силното ми кървене, съсиреците, болката и кистите (които ми откриха в спешното). Болката ми беше постоянна. Понякога си беше постоянна, но после се засилваше и ставаше непоносима. Не съм смятала, че е нещо гинекологично, защото нямах проблем да забременея и износя двете си деца. Дъщеря ми се роди преждевременно преди 11 години, напълно здрава, когато бях на 29. Синът ми се роди когато бях на 37. Докато бях бременна с него паднах по стълбите и ме сложиха на легло около 30-тата седмица. Станах от леглото един ден и много ниското ми кръвно падна до опасни нива. Върнах се към лежането. Синът ми се роди две седмици по-рано. Толкова съм благодарна, че пазех леглото с него. Сега знам, че матката ми ме е мразела и съм имала късмет да забремения и износя две здрави деца. Бременностите бяха ужасни за мен. Беше ми много зле през цялото време и при двете. А болката ми стана още по-ужасна след като родих сина си.

Все още имам много диагнози – фибромиалгия, тежки алергии (към храна и към околната среда), анемия (вероятно поради сериозното кървене), неспокойни крака, безсъние, тревожност, мигрена, раздразнени черва, камъни в бъбреците и проблеми с пикочния мехур, на които трябва да обърна внимание. Дали са истински или някои от тях ще изчезнат? Наистина ли имам нужда от всички лекарства, които взимам? В крайна сметка се чувствам най-накрая оправдана, че НЯКОЙ все пак повярва в мен и откри отговор.

Идеята да публикувам лични истории се появи още когато започвах блога, но тогава нямах представа как точно ще го направя. Аз самата още не бях готова да споделя моята. Тази година обаче започнах кампанията с историите на жени с ендометриоза, които можете да откриете тук – Ендо истории. Надявам се в бъдеще да успея да разширя диапазона и да успея да публикувам и други истории, които са свързани с женското здраве…