Приемете и почувствайте собствените си емоции

Всички знаем, че няма бягство от проблемите, те само се задълбочават ако не им обърнем внимание. Това важи за задълженията (колко се радвам, че тази година успях да си платя изравнителната сметка за парното навреме), важи за счупената ръка, която ако не бъде наместена и пазена докато заздравее, може да застраши дори живота на притежателя ѝ, но важи също и за емоционалните проблеми.

За първите две си знаем, че не трябва да отлагаме. Но за последното сме научени да правим точно обратното. Ние не само бягаме, ние игнорираме емоционалните си проблеми, целенасочено не мислим за тях и си намираме занимания, които ще ни отвлекат от мисленето и чувстването, защото така е прието в обществото ни и това се смята за правилния начин.

И, каква изненада, това изобщо не работи!

Не само че не решава проблема, но го и задълбочава. И след време става наистина трудно и болезнено да се изправим пред това, което изпитваме в действителност. При това дори не сме много наясно как точно да го направим.

Целта на емоцията е да бъде почувствана. Да, има неприятни емоции, но ако си позволите да ги почувствате в момента, в който се появят, те изпълняват целта си и след това загубват силата си. Ако днес на обед някой преди вас е взел последната салата, сте се ядосали за момент, но след това сте продължили напред и вероятно дори вече сте забравили за инцидента. Това е защото обикновено е социално приемливо да проявим раздразнение в такава ситуация. Има други моменти, места и емоции, за които това не важи.

Като деца често ни учат да спираме израза на много от емоциите, които изпитваме, особено негативните, защото това ни пречи да се впишем в обществото, в което живеем. В това има смисъл – хармоничните социални отношения са важни за оцеляването ни. Проблемът е, че често заедно с това да скриваме проявленията на тези емоции, ни научават и да се спираме да ги изпитваме. Защото да изпитваш неприязън, че са ти взели играчката, те прави много лошо дете.

След време се научаваме да игнорираме и подтискаме всячески онези емоции, които не отговарят на собствената ни представата за себе си. Това са много и разнообразни емоции и в някои семейства са позволени едни, в други – други. Някои приемат едни емоции за част от своята личност, други – други. Например на момчетата по-често им се разминава ако изразят гняв. Но за момичетата това е недопустимо. И в резултат порастваме с идеята, че е лошо да се гневим и не само, че не изразяваме гняв дори когато имаме всички причини да го правим, но дори се чувстваме виновни, че изпиваме такова нещо и се самонаказваме за това като междувременно правим всичко възможно да задушим емоцията в зародиш и никога да не я изпитаме наистина.

Резултатът може да бъде години безплодни усилия да подтиснем една иначе съвсем нормална част от себе си. Никой не е съвършен (освен ако не е постигнал просветление предполагам), така че няма как да минете през целия си живот без да изпитате поне една от тези непозволени емоции.

Ето как едно моментно разгневяване ще се превърне в истинско чудовище – в дългогодишно негодувание към всичко и всички, което вече е наистина страшно и много трудно да бъде предодоляно.

Далеч по-здравословно и за нас и за всички около нас ще е да отдадем дължимото на негативната емоция в момента, в които се появи. Да ѝ отделим малко време, за да я почувстваме и приемем за част от себе си. И след това да преминем нататък.

Няма да станете лош човек, ако си позволите да изпитате нещо. Това че сте гневни на някого, не значи, че ще го нападнете с нож и ще се превърнете в престъпник. Значи само и единствено, че този човек е престъпил някаква граница и това ви е разгневило. Нищо повече. Приемете го, почувствайте го, изразето го по начин, който работи за вас (тоест ако искате да крещите на шефа И да си запазите работата, се спрете преди да му се разкрещите, но си покрещете на воля после в тоалетната) и продължете нататък.

И между другото, да почувстваш емоцията си е важно не само за негативните, важи в пълна сила и за позитивните емоции, на които понякога отделяме още по-малко внимание. 

Photo by Verne Ho on Unsplash