Ендо истории: Ана Господинова

С Ани Господинова за малко да се запозная на живо през ноември миналата година, но за мое съжаление пътуването се отложи и с нея все още се познаваме единствено онлайн. Но пък познанството ни вече съвсем не е отскоро и я смятам за близка и сродна душа в много отношения, особено свързани с това, което извличаме от собствения си опит, както и желанието да го споделим с другите. Именно тя осъществи нещо, за което и аз си мислех от дълго време, но знаех, че нямам ресурс да поема – създаването на група за здравословно хранене за жени с ендометриоза. А фактът, че толкова жени се присъединиха към нея още в началото, само ме убеди, че имаме крещяща нужда от знания и подкрепа в тази област. Ана Господинова можете да откриете във фейсбук групата Ендометриоза-рецепти и съвети за хранене, където споделя както съвет и опит, така и идеи за рецепти и неща, които могат да се хапват на вън и в офиса. И за разлика от групата за покрепа, където се обсъждат доста лични неща, тук фокусът е храна, така че спокойно можете да поканите и партьорите и близките си да се присъединят.

Тази история е част от поредицата Ендо истории. Пълният списък с истории можете да видите тук. Както винаги, заглавията и подчертаванията са от мен.

Здравейте!

Името ми е Ана Господинова. Бях оперирана и диагностицирана с Ендометриоза през 2010 г. Не мога да кажа кога точно се е появила, но мисля, че беше няколко години преди да ме оперират. Тогава се появи болезнения цикъл и акнето по лицето. Всички казваха, че е нормално, половин свят е с болезнен цикъл. Но с времето ставаше по-зле. Толкова ме болеше, че ми изтръпваше крака и не можех да стана от леглото. Но работата ми беше такава, че нямаше как да отсъствам. Бях детегледачка. Все се канех да отида на лекар, но нямах познат лекар в София, а не исках да отида при кого да е. Записах се при един във ВМА, но така и не отидох. А и трябваше да пътувам със семейството в чужбина.

Бъбреци

Постоянно пътувахме, дали в България или в чужбина. И поради тази причина бях занемарила себе си. Което отчитам като моя основна грешка. При поредното пътуване до морето получих криза. Повръщане до припадане. Веднага ме закараха в местната клиника и започнаха да ме лекуват за бъбреци. Гинекологът го нямаше, идваше само вторник.

Гинеколог

Така се прибрахме в София и аз продължих да лекувам бъбреци. Но нещата се влошаваха, започнах да задържам урината в себе си и да се подувам. Получих нещо като натравяне. Едва не умрях една вечер и реших, че спирам лекарствата. Започнах да пия много вода и след ден вече бях по-добре. На следващия ден ми запазиха час при уролог в Пирогов. Отидох и само като ме погледна и му разказах всичко, каза, че съм за кабинета отсреща – за гинеколог.

Туморно образование

Отидох при него и след като ме погледна на много стар ехограф каза, че имам туморно образование, което трябва да се оперира незабавно, защото не се знае дали не е злокачествено. Даде ми някакви таблетки и каза да ги пия и отида след месец, за да види как съм. Не помня как съм прекосила булеварда и съм стигнала до колата си. Бях в пълен шок. Постоянно мислех за тумора.

Братовчедка ми, след като ѝ звъннах и ѝ казах какво са ми открили, ми запази час при нейният гинеколог. Който стана и мой, и така сме заедно в борбата до ден днешен.

Спукана киста

Влезнах при него и след като ме видя каза: “Не се притеснявай, това е шоколадова ендометриозна киста, която се е спукала. В момента, матката ти е пълна с кръв и трябва да се оперира. Колкото по-скоро, толкова по-добре за теб. Единствения начин да я пребориш, е отворена операция, за да може да ти се изчисти всичко. И да сме сигурни, че ще започнем лечението на чисто. А и като нераждала, задължително е отворена”.

Другото, което ме попита е, дали съм пила витамин С като тийнейджър. Това ме изненада, но си спомних, че като малки го пиехме, за да ни спре или намали. Обясни ми какво е ендометриоза и каза, че не е страшно, но ще си го нося цял живот.

Когато се прибрах, обсъдих това с братовчедка ми и близките. Точно тогава набираше скорост лапароскопията. Повечето казваха да си направя нея, а не както моят лекар каза отворена. Доста мислих за това. Винаги ме е било страх от операции. Майка ми също се позаинтересува, дори говори с шефа на онкологията в родния ми град. Той също каза отворена, дори и беше показал отделението си, което беше пълно с жени, оперирани лапароскопски от ендометриоза, от известен лекар. Думите му били: “ Загубени жени, само му пълнят гушата, а после идват при мен да ги оправям. Като ги отворя, се чудя от къде да започна.” Това ми беше достатъчно, за да избера.

През това време аз правех изследвания, каквито се сетите. Последно беше ЯМР. Тъй като моят лекар излизаше в отпуск, ме препрати при неговият колега. Както каза той, един от най-добрите в гинекологичната онкология. След като ме видя, а и като видя резултатите от ЯМР, каза да постъпвам още на следващия ден.

Когато постъпих на следващия ден бях много уплашена. Не знаех какво да очаквам. В главата ми бяха думите на онзи лекар от Пирогов, туморно образувание. Макар моят лекар да ми обясни, че по принцип така му казват.

Операцията

Операцията мина добре. Бързо излязох от упойка и престоят ми в реанимация не беше дълъг. Акушерката беше много готина и набързо ме измъкна от леглото, да си отивам в стаята. Това бяха най-дългите 20 м в живота ми. Трябваше да ходя, а не с количка. Но не съжалявам. Докато ходех ми каза, че операцията е минала много добре. И сега трябва да слушам лекарите какво ми казват, защото ме е оперирал най-добрият.

Почувствах се късметлийка.

Докато лежах вечерта в леглото си казах, че ще я победя. Каквото и да е това. Всеки ден правех разходки по коридора. Акушерките не вярваха колко бързо се възстановявам. На седмия ден вече си ходех спокойно, все едно не е имало операция.

Преди да ме изпише, лекарят ме извика при него и ми каза: “Аз си свърших моята работа, изчистих всичко. Сега е твой ред, да продължиш напред.” Обясни ми какво ми изписва и как трябва да го бия. Кой, как и защо.

Когато се срещнах с моят лекар за първата инжекция обсъдихме всичко. Не ми спести никакви подробности, така го бях помолила. Аз не съм от тези, които ги е страх да им кажат най-лошото, напротив обратното. Тогава видя, че имам полип. Не го беше видял преди операцията, защото матката и корема ми бяха пълни с кръв. Разбрахме се да го махне след като свърша с инжекциите.

Хормоналните инжекции

След първата инжекция се появиха и първите странични ефекти. Най-вече нервност, депресия и топли вълни. Мисля, че най-много в този момент ми помогнаха децата и домашните любимци. Обясних им, че в момента приемам в тялото си хормони, които ме карат да бъда нервна, раздразнителна и ще бъда странна няколко месеца. Разбраха ме и казаха, че ще ме приемат такава каквато съм. Това беше най-милото, което бях чувала.

Тъй като времето на инжекциите съвпадна със зимата, за тях беше много забавно, когато излизах по потник на терасата на -20°. Хаха! Да си призная на мен също. Все повече започна да ме обсебва депресията и да бъда нервна. Реших да пия Мента-Глог-Валериан, естествено без да питам лекаря си. Нямаше никакъв резултат, дори ставаше по-зле, но продължавах, нали бях чувала, че е затова.

С моят доктор се разбрахме да ходя на профилактични прегледи всеки три месеца, за да видим как се случват нещата. Когато отидох след третата инжекция и ме попита какво пия за вълните, и му казах, почти му се искаше да ме напляска. Каза ми, че това е отрова за организма и трябва да ги изхвърля на момента. Предписа ми Вечерна иглика. Каза, че през 1990 на един семинар в Щатите за първи път е чул за това растение, което влияе благоприятно на хормоните при дисбаланс, особено при менопауза. Дори препоръча да взема и на майка ми, която точно тогава навлизаше в менопауза. След първата седмица вече почувствах разликата. Беше невероятно.

Реакции между лекарства

Точно преди последната ми инжекция Лукрин обаче, имах вирус. Тогава за първи път усетих страничните ефекти на Лукрин. Една от съставките направи реакция с една от съставките на противогрипното лекарство. Това беше най-ужасната нощ за мен. Имах чувството, че ще ми е последна. Нещо ме накара да пия много вода. Много. През половин час бях в тоалетната. Опитвах се да повръщам, за да изкарам всичко. И това ми помогна.

Когато на сутринта се обадих на моят познат лекар и му казах какво съм преживяла, той обеща да провери на какво се дължи. След като разгледа какво съм пила за грипа и съставките на Лукрин, ми каза, че съм направила реакция. От тогава не пия такива неща или ако пия, получавам след това сърцебиене.

Така и не бих последната инжекция. След шестия месец от операцията отидох при лекаря ми. След като ме прегледа каза, че пролактинът ми е висок и ме посъветва да намаля темпото. Да намаля стреса и да се успокоя. Всичко останало беше наред. Бях много щастлива.

Започване на чисто

Но колкото бях щастлива, толкова бях и притеснена и уплашена. Какво следваше?! Как да продължа?! Точно в този момент получих напътствия от моят лекар познат, които може би бяха най-важните за мен. Каза ми, “ Първо трябва да изчистиш тази отрова (Лукрин) от тялото си и чак тогава започваш на чисто. Ще пиеш витамини, бирена мая да изчистиш кръвта и диета и искам след три месеца да направим кръвни изследвания”. Така и направих. Три месеца бях на диета, пих витамини, бирена мая. След третия месец отидох отново на гинеколог и тогава махнахме полипа. Вече наистина бях чиста. Кръвните изследвания бяха перфектни. Но… по препоръка на моя гинеколог трябваше да пия Визан. Специално лекарство за ендометриоза, което го имаше само в Германия и Холандия в този
момент. Беше трудно и скъпо, но го купих. Шест месеца без прекъсване.

След края на курса отново бях на преглед и тогава всичко беше наред. Посъветва ме да следя разреза от операцията ми и ако се появят подутини, веднага да отида при него. Това е сигнал, че се е върнала.

През времето ми на прием на Лукрин, започнах да чета за ендометриоза. Тогава нямаше информация на български, само на полски и английски. Не ми стигаше информацията от моят лекар, исках да разбера повече. Исках да разбера с какво ще живея. Намирах различна информация, но всичко се въртеше около диетата.

Диетата

Когато намерих диетата реших, че ще опитам. В началото беше трудно. Някои от храните, които трябваше да огранича, ми бяха любими. Сиренето и киселото мляко. Но реших, че трябва да опитам. Започнах с ограничаването на един даден вид храна всяка седмица. И така след месец почти всички забранени храни ги бях ограничила. Чувствах се много добре. Малко по-малко започнаха да изчезват част от симптомите.

Беше изумително. Никога не съм вярвала, че храната може да играе такава роля за общото състояние на човек и да помага за лекуването на заболявания. В същото време започнах да чета и книги, за съзнанието и вътрешения мир. Имаше много книги на пазара, но реших да пробвам с една, ”Тайните на тибетската медицина”. Тя преобърна съзнанието ми на 360°. Научи ме да се обичам; да приемам всяка трудност като предизвикателство; да вярвам,че след всяко зло, седи добро; след всяка лоша ситуация, следва нещо положително; да обичам тялото си; да слушам тялото си, защото то е моят учител; да прощавам; да не мисля зло на никому, защото това те трови отвътре; да не завиждам….

Тогава дойде и моментът на хомеопатията. Почти година бях на хомеопатия, при един от най-добрите в София. Тогава той ми обясни, че при мен ендометриозата е микс между емоционални травми в миналото и радиацията от Чернобил. Според него това беше и основната причина за ендометриоза – радиацията. Тогава каза, че това заболяване ще има пик през следващите десет години, което ми звучеше странно в този момент, но се оказа, че е прав. Научи ме да слушам тялото си. Да го следвам. Според него, първото нещо, с което трябваше да започна да се лекувам, това са емоциите. Да лекувам емоционалните си травми от миналото. И започнах. Беше едно пълно преобразяване.

Резултати

И всичко това, започна да дава резултат. Чувствах се прекрасно. Нямаше и помен от болките. След всеки преглед при гинеколога ми чувствах, че съм на правилния път. Радвах се на живота. Винаги гледах от положителната страна на всичко. Не се ядосвах. Не обръщах внимание на дребнавите коментари и дребни проблеми. За мен най-важното беше тялото ми! Приех ендометриозата като съквартирантка и приятелка, с която си живеем заедно. Знаех, че ще сме си заедно завинаги. Това е съдба. Предизвикателство, което те прави силна.

Винаги съм казвала, че жените с ендометриоза са силни и храбри, защото това не е за всеки. Не всеки може да издържи на това предизвикателство. Поглеждайки отстрани другите, с техните елементарни (за нас) проблеми, разбираш че ти си невероятно силна жена. Аз смятам, че ние сме избрани от Бог. През всичките тези години не съм приемала никакви лекарства. Само природни продукти.

Исках тялото ми да е щастливо и то, е. И ми се отблагодарява. Мечтата ми винаги е била да направя фондация или организация, която да помага на всички жени с моето състояние. Да им помогна в техния път. Защото е труден. Защото понякога има неразбиране от нашите близки за нашето състояние. За тях сме като глезли, които от най-малката болка, правят проблем. Може би затова и направих групата “Ендометриоза- рецепти и съвети за хранене”. Искам в тази група да си споделяме кой какви проблеми има при спазването на диетата. Рецепти. Да споделяме опит в диетата. Да бъде като едно малко общество, което си помага. Но искам да кажа на всички момичета с ендометриоза, че може да я приспиш.

Радвайте се на живота, обичайте света наоколо, яжте правилните храни и резултатът няма да закъснее.