Ендо истории: Поли Йорданова

Тази история е част от поредицата Ендо истории. Пълният списък с истории можете да видите тук.

Поли Йорданова е създател на първата и най-голяма българска фейсбук група за ендометриоза (на 21.03.2014г. – съвсем скоро групата ще навърши 4 години). Освен това поддържа сайт за здравословен живот – poliyordanova.com. И е първата, която се престраши да сподели историята си, защото вярва, че имаме нужда от глас:

Ендометриозата и аз

Всичко започна много отдавна. През пролетта на 2006 г. при профилактичен гинекологичен преглед  ми откриха киста на десния яйчник. Докторката нямаше ехограф и ме насочи към друг лекар, който работеше със Здравна каса, трябваше само да си взема направление. Още тогава е имало проблем с направленията, защото не мога да забравя думите на медицинската сестра на личния ми лекар, която ми каза: „Дано да имаш киста, та направлението да си струва“. Бях млада, уплашена и това много ме засегна. Специалистът, който ме прегледа беше груб и не искаше да говори. Написа всичко на един лист и ми каза, че лекарката ще ми обясни. Прочетох го, не знаех какво означава, но там пишеше, че има съмнения за ендометриоза. Лекарката ми обясни, че трябва да се направи операция, за да се махне кистата.

Приех го много тежко. Отидох на преглед, а изведнъж започнаха да ми говорят за операция! Не исках да ми режат корема или да ми пипат яйчниците. Какво е ендометриоза? Кистата не може ли да се махне сама или по друг начин с лекарства, с билки?

„Дано да имаш киста, та направлението да си струва“

 

Трябваше ми време да свикна с мисълта за операция, в моя случай 8 месеца, за да се реша да направя тази стъпка. Във времето започнах да усещам кистата, да имам болки и опъване при определени положения. А това, което ме изненадваше неочаквано, беше сковаваща болка в десния крак. Сякаш светкавица минаваше през него и за секунда го парализираше. Спирах на едно място, докато премине.

Посещавах периодично гинеколог за проследяване на размера на кистата. Беше пораснала малко, но после си поддържаше едни и същи размери. Опитахме 2 месеца с хормонална терапия, но нямаше ефект. Избрах си доктор, който може да махне кистата с лапароскопия. Това е доста по-щадящ метод, защото не се отваря коремната кухина, а се правят малки разрези в долната част на корема и през тях се работи. През есента планирахме лапароскопията и това ми беше първото влизане в болница. Може би трудно съм излязла от упойка, защото цяла нощ бях под наблюдение. Не ми даваха да пия вода, а много ми се пиеше. След  10 дни излезе резултатът от хистологията. В него пишеше, че става въпрос за шоколадова киста и ендометриоза на яйчника. В епикризата се описваше, че са отстранили кистата, сраствания и са направили фенестрация на левия яйчник.

Години след това научих, какво означава фенестрация – нещо като надупчване. И че при съмнения за ендометриоза това не трябва да се прави, защото има вероятност здравият яйчник да бъде заразен. Тогава така се е правило.

Какво е ендометриоза? 

Това е заболяване, при което тъкан от вътрешната обвивка на матката (ендометриумът, от endo-вътре, и metra-матка) се установява извън нея, обикновено в други органи в областта на таза. Не получих задоволителен отговор как се е появило или  ще се случи ли пак, освен че докторите започнаха да ми обясняват, че е добре да забременея скоро след операцията иначе може да не мога да имам деца. Нов шок.

Диферелин

Изписаха ми лечение с  Диферелин за срок от 6 месеца. Това лекарство се отпускаше по Здравна каса с протокол, иначе струваше около 400 лв. за 1 месец и ставаше сериозна сума ако трябва да се лекуваш за половин година. Протоколът за Диферелин трябваше да се разпише от гинеколог, работещ със Здравна каса. Обиколих много лекари, на всеки от тях трябваше да обяснявам за болестта и предписаното ми лечение, странното беше, че те не знаеха за какво става въпрос. Даже по едно време си мислех, че съм болна от някаква рядко срещана болест. Никой не искаше да си сложи подписа на протокол за лекарство, което струва 400 лв. , :“Ами ако стане нещо?“.

Накрая попаднах на лекар, който се съгласи да го разпише и си подадох документите. Започна голямото чакане и надежди, че лекарството ще ми бъде отпуснато и то не прекалено късно, защото лечението трябваше да започне възможно най-скоро след операцията. След 2 месеца ми го отпуснаха.

Диферелинът спира функцията на яйчниците и изкуствено те вкарва в „критическа възраст“. Това се прави с цел ако още някъде има ендометриозни огнища да се унищожат. Лекарството е 1 спринцовка, която се бие еднократно в месеца в корема. Но не можех сама да го направя. Медицинските сестри, на които попадах, не бяха били такова нещо. Отваряха упътването и започваха да четат, какво е това лекарство и как се поставя. Това се случваше всеки път, защото не попадах на една и съща медицинска сестра. Чувствах се притеснена и изнервена, защото лекарството трябваше да се сложи правилно, а на тях им беше за пръв път.

След първия месец започнаха неразположенията от лечението:„топли вълни“, сякаш за секунди се самозапалваш и от челото ти започват да текат капчици пот, подуване и напрежение в гърдите, раздразнителност и промени в настроенията, емоционална нестабилност. Тъй като Диферелинът може да доведе до разреждане на костното вещество и остеопороза, през този период пиех калций.

След курса на лечение тялото ми се върна към нормалния си ритъм и оцених колко е хубаво да имам месечен цикъл и да се чувствам добре.

Нова киста и золадекс

През 2011 г. ми откриха киста на левия яйчник. Приех го доста по-спокойно, вече знаех какво ме очаква. Не исках, но и не отлагах. Реших да сменя доктора и болницата, но пак да е лапароскопия. Операцията мина по-леко и възстановяването беше по-бързо. Бях научила, че колкото по-бързо се раздвижиш след операция, толкова по-бързо ще се възстановиш. Хистологията показа ендометриозна киста. Изписаха ме с назначено лечение със Золадекс.

Този път не чаках  дълго Здравна каса и почти веднага започнах лечението. Може би Золадексът беше по-пречистен, с по-добра поносимост или  просто аз знаех вече какво да очаквам и се бях подготвила психически, че всичко ще бъде само за 6 месеца и промените, които ще настъпят в тялото ми ще отминат със спиране на препарата. Разбира се, преживях си всички неудобства на „критическата възраст“ като нощни изпотявания, склонност към напълняване и т.н. Като че ли във времето малко се бяха променили нещата оперативно, но пак никой не можеше да обясни много за заболяването, а на сестрите аз казвах как се бие инжекцията.

Четях в интернет статии за ендометриозата. Купих си книга за нея, пих билки.

Миомен възел

През 2014 г. имах промени в цикъла и при преглед се установи миомен възел в матката. Този път май нямаше да се спася от коремна операция, но повече бях изплашена, че може да ми махнат матката. Накрая попаднах на лекарка, която реши да отстрани възела с лапароскопия. Притеснявах се много и влязох в болницата със „свито сърце“, защото нищо не се знаеше, докато не се отвори.

Лапароскопията беше успешна, беше махнат само възела и матката ми си беше на мястото. Болницата, в която се оперирах, беше известна със своите инвитро процедури. Но докторката не ми говореше за тях, а дали съм чувала за сурогатните майки. Не бях запозната какво е това и тя ми обясни. Явно положението ми не беше добро. Всичко в половата ми система беше оперирано. Смятам, че нещата трябва да се случват естествено и ако не се случват значи така трябва.

Промени

Замислих се, че в годините едно и също нещо се повтаря под различни форми и може би трябва да направя някои промени в начина си на живот. Може би бих могла да живея по-здравословно. Бях изчела всичко за ендометриозата в българските сайтове. Но там навсякъде се говореше за оперативно и хормонално лечение. Когато започнах да търся информация на английски бях много изненадана, че се говори за хранене при ендометриоза, как да се справим с болката, упражнения и заболяването се разглеждаше по-цялостно.

И тъй като всеки път, когато попаднех в болница, се удивлявах колко млади момичета са с тази диагноза или имат репродуктивни проблеми, реших да създам група във Фейсбук с името Ендометриоза. Първоначално групата беше отворена, тъй като аз самата исках да има гласност, хората да виждат публикациите и да научат повече за болестта. По-късно след молба на няколко членове направих групата затворена, за да могат момичетата по-свободно да споделят проблемите си. Всеки ден одобрявам нови членове и вярвам, че има смисъл да си помагаме една на друга. Научих, че проблемите навсякъде са еднакви, но има хиляди начини за справяне с тях и аз самата непрекъснато научавам нови неща. И ако в България все още малко се знае за болестта, това не е ново за останалата част от света.

Изненадите на живота

Живеех активно, радвах се на всичко, което постигам и правя. И още в първите дни на следващата година разбрах, че съм бременна. Не вярвах, толкова бях свикнала с мисълта, че не мога да имам дете, че ми беше трудно да повярвам на чудото. Отидох на лекар и той потвърди. След 2 седмици пак и така малко по малко започнах да живея с надежда. Няма по-голямо щастие за жената, от това да стане майка. Написах статията не за да ви разказвам живота си или да се оплаквам, а за дам надежда на всички момичета, които са преживели много, че никога не е късно да станеш майка!

Поли Йорданова