Значението на болката

В блога вече се събраха доста статии за болката, включително за видове болки, какъв е механизмът на болката и как точно да намалим болката или да се отървем от нея. Този път ми се иска да подоговорим и какво значение може да има болката.

! Тази статия не е подходяща за хора, които в момента изпитват сериозни болки. Ако сте в такава ситуация, изберете нещо от горните статии, някои от които могат да помогнат в облекчаването на болката. Върнете се тук, когато се почувствате готови да погледнете на болката от друг ъгъл. Както обикновено, говоря основно за хронични болки. 

Основният смисъл на болката е да ни предпазва от опасни за съществуването ни неща и състояния. Без усещането за болка нямаше да се задържаме живи достатъчно дълго, за да създадем общество или потомство. Сигурна съм, че някой с вродена аналгезия (липса на чувствителност към болка) може да каже доста по въпроса как точно се оцелява ако нямаш как да разбереш, че нещо не е наред.

Повечето хора, за щастие, сме се родили със съвсем нормален болков механизъм, който вероятно е спасявал живота ни хиляди пъти и ще продължава да ни служи добросъвестно до края му.

От друга страна, болката е особено неприятно усещане, така че всичко, което правим, е да бягаме от болката и да търсим удоволствието. Именно този инстинкт всъщност посигурява оцеляването ни. Всяко живо създание го притежава.

Разликата между нас и животните обаче, че ние имаме навика да придаваме на болката значение. Вместо да приемаме болката като обикновена индикация, че трябва да сменим нещо в поведението си (както правят всички други живи организми), ние ѝ придаваме някакво конкретно значение. Например превръщаме я в нещо лошо, защото ни пречи да отидем на работа и така губим цял работен ден. Или ни пречи да прекараме качествено време с близките си. Вместо да открием какво я предизвиква и да спрем да го правим, ние се фиксираме върху това колко лоша е болката и правим всичко възможно да я избегнем без дори да се замислим за конкретната причина, която я е причинила.

И това не е проблем на характера, а културен навик, начин на мислене, с който сме отгледани. Има случаи, в които хората около нас няма как да открият какво точно предизвиква болката ни. Точно в тези моменти, когато се чувстват безсилни да намерят решение, чуваме прословутите обяснения „Всичко е в главата ти“ или „Въобразяваш си“ или „Нищо не може да се направи, свиквай“, или дори „Така ти е писано“. И за съжаление, понеже сме свиканали да търсим обяснения и решения от други хора, ние също решаваме, че сме безсилни, усещайки тяхното безсилие да решат проблема ни. Но това е заблуда. Ако погледнем на нещата ат друг ъгъл ще открием множество възможности да направим нещо по въпроса.

Болката е страхотен начин да ни напомни, че все още сме живи. И освен това е нещо, което изпитваме едновременно на физическо, емоционално и разумно ниво, независимо дали си даваме реална сметка за това.

Понякога физическата болка е единствената, която възприемаме съзнателно. Но ако знаем, че тя винаги е придружена от болка и на другите две нива, ще ни е много по-лесно да открием основната причина за нея и да се заемем с излекуването ѝ. Защото основната цел на болката е да насочи съзнанието ни, да насочи вниманието ни в конкретна посока. Тоест ако се опитваме единствено да я избегнем няма да постигнем кой знае какво освен да я отложим малко, да я преместим на друго място и дори да я засилим след това. Но ако я приемем и се опитаме да се вслушаме в посланието, което носи, ще можем да предприемем съответното действие и да спрем това, което я причинява.

Преди няколко седмици се опитах да затворя капака на един метален контейнер за боклук, който димеше заплашително. Доста късно осъзнах, че дръжката вече е твърде гореща. Пръстите обаче ме заболяха мигновено и бързо се отдръпнах. В случая виждах причината много ясно и затова веднага се сетих, че мога да хвана дръжката на капака и използвайки шала си вместо ръкавица. Ако не бях усетила болка, щях да затворя капака веднага, но в същото време вместо да се размина с леко зачервени пръсти, щях да си причиня доста по-сериозно изгаряне. Което нямаше да усетя веднага, заради липсата на болка и щях да разбера за него едва, когато кожата ми се подуе. И тогава вече щях да съм си причинила доста повече неприятности.

Разбира се, в процеса егото ми също беше наранено, защото съм образован възрастен човек, който би трябвало да се се сети, че металът е проводник и щом на дъното на контейнера нещо гори напълно ясно е, че и цялата кофа ще е доста гореща. Освен това се уплаших не на шега, макар и само за секунда. Важното е, че болката си свърши работата много ефективно в този случай. Секудна преди нея мислех само, че каквото и да тлее вътре, ще се разгори, ако има достъп до кислород, докато се появи момчето от съседния магазин с кофата вода. Секудна след нея вече бях забелязала редица други съществени подробности, част от които свързани със собственото ми добруване.

Това беше много лесен пример – с ясна физическа причина и моментна реакция на остра болка. Не е толкова лесно, когато става дума за неща, които не предизвикват толкова силна реакция в първия момент. Сещате ли се за онзи виц как се вари жаба? Слага се жива в тенджера с чешмяна вода, а след това включвате котлона и я оставяте да свиква малко по малко с покачването на температурата. Докато жабава осъзнае, че температурата вече е твърде висока и поиска да изскочи от тенджерата, водата вече е толкова гореща, че я сварява.

Много често и ние попадаме в същия капан. И в момента, в който в крайна сметка започнем да изпитваме достатъчно силна болка (това обикновено е силната хронична болка), за да я забележим, вече ни е много трудно да видим причината. Все пак живеем в тази същата тази вода вече толкова дълго време, няма как тя да е проблема.

Ето защо е толкова важно да се опитаме да направим равносметка на живота си досега, да открием какво точно ни казва болката, която изпитваме и да предприемем нужните промени. Огледайте се и за физически, и за емоционални и за причини на ниво разум, защото често са свързани или едната влияе на другата. И ако сте като мен,  емоционалните ви причини ще се проявяват като физическа болка, защото сте развили сериозна нечувстителност към другите видове болка (това подлежи на промяна, още по въпроса скоро в: Висок и нисък праг на болка).

Иначе ще се окажем в ситуация, в която вместо да пипнем горещата дръжка през шала втория път, ще продължим да го правим без нищо предпазно докато не си изгорим пръстите до костите.

А за тези, които не изпитват хронични болки – приемете един съвет от човек, който не ги пожелава на никого: винаги, когато усетите неразположение или лека болка, анализирайте какво я е предизвикало, дори и да е по-скоро неудобство отколкото болка, и вземете мерки. Това е най-доброто нещо, което можете да направите за здравето си. И едно от най-полезните неща, на които можете да научите и децата си.

Значението на болката е да насочи съзнанието ни в една конкретна посока, която е от съществено значение за оцеляването и добруването ни.

Така че не убивайте пратеника, вместо това приемете съобщението.