Противоположните послания в ежедневието и тревожността

Известният психолог Роло Мей разказва за един случай в началото на кариерата си, когато се опитва да разбере защо някои от жените, които изследва в приют за млади самотни бременни жени (действието се развива в началото на 40-те в САЩ и по това време не е било много нормално неомъжени жени да са бременни), изпитват силна тревожност, а други – никаква, въпреки че и едните и другите практически са изгонени от вкъщи и изпитват сериозни трудности.

Това, което установява след известно проучване, е че проблем имат тези жени, които са били лъгани от семейството си – тези, на които са казвали, че ги обичат, а въпреки това са ги изгонили. Докато другите, някои от които преживели дори по-големи проблеми, са познавали много добре света си и са можели да се ориентират в него, защото не са били лъгани и са можели лесно да се ориентират в ситуацията си – знаели са, че майките им не ги обичат например, или че бащите им не се интересуват от тях и са търсели начини да се справят с това.

Тоест, както Роло Мей пише в „Смелостта да твориш“, същинският източник на тревожността на тези млади жени идва „от непознаването на света, в който се намираш, от това, че не си способен да се ориентираш в собственото си съществуване.“

Помислете си само – кога точно се тревожим? Когато нямаме представа точно какво движи нещата, които се случват и съответно нямаме чувството, че имаме контрол над тях. И в същото време не се доверяваме на съдбата да отпуснем контрола, защото това, което опитът ни ни е научил, е че на съдбата (или на хората около нас) не може да се има доверие .

Противоположните послания не са изолирано нещо и често ги получаваме по най-различни причини. Често се случва в семейството – например с родителите, които твърдят, че семейството е най-важното нещо за тях, а в същото време прекарват почти цялото си време в работа и след като се приберат нямат сили да обърнат внимание на децата си.

Случва се с разнообразните послания по телевизията, и политиците ни, които постоянно говорят едно, а правят друго. Ние практически сме свикнали да живеем в среда с разнообразни и противоречащи си послания и дори сме изградили някакъв вид имунитет или по-скоро избираема слепота и невъзможност да забележим противоречията освен ако не са твърде големи.

Това, че не ги забелязваме обаче не значи, че не ни влияят. И именно заради това развиваме тревожност. Знаем, че колегата е обещал да свърши работа навреме, или клиентът да доплати до края на седмицата, но се притесняваме постоянно, докато не се случи, защото предишният ни опит ни е научил да не вярваме на нещата, които ни казват, дори и да не си даваме ясна сметка за това.

Не казвам, че това е единствената причина за тревожност. Моята например си зависи в голяма степен и от това, което съм яла последните дни. Но смятам, че всички ще живеем малко по-добре ако се научим да осъзнаваме и осмисляме тези противоречия и работим с тях, вместо да се притесняваме без да знаем какво можем да направим.

Как точно? В някои случаи е нужна терапия. В други малко повече слънце и малко повече доверие в хода на живота. Но често се налага и да променим нещо в обркъжението и ежедневието си – да поговорим с хората, които ни изпращат противоречиви послани, или дори да сменим голегите. Някои промени може да бъдат доста болезнени, други да са плашещи, но да се окажат много по-лесни отколкото си представяме. Във всички случаи след това е малко по-леко и по-лесно. А всяка стъпка към по-добро си струва усилието според мен.

Photo by Glen Carrie on Unsplash