ЛХБ ден 2: д-р Фабрицио Манчини – Емоционалните решения за хроничната болка

Първата част от лекцията на д-р Манчини можете да прочетете тук. Тя е част от конференцията „Лечение на хроничната болка„. 

В тази лекция, д-р Манчини говори за три емоции, които помагат да се справим с болката.

Първата емоция е прошката. Прошката е това, което ни освобождава от миналото. To не може да ни въздейства днес, освен ако не му позволим. Но липсата на прошка поставя ума в режим, който не е лечебен. И ако тази емоция не се прояви (прошката), че хроничната болка може да се влоши с течение на времето.
Но когато простите, се отделят имуноглобулини А, които изграждат имунната система и помагат да преодолеете възпалението и да излекувате тялото, за да спрете и болката.

Добре е да се запитате има ли нещо, което не казвате на лекаря си, че смятате, че може да допринесе за тази болка? Особено ако ви струва, че е нелогично. А какво се е случвало в живота ви емоционално, когато тази болка се появява?

Много хора живеят с хронична болка, защото не се интересуват от емоционалния стрес от миналото. Нещо може да е в миналото, но мозъкът все още го усеща, сякаш се случва сега, с всички негативни ефекти от това. Освен ако не преминете през упражнение, в което да съживите случката, да разберете и да прощавате в сърцето си. Не е нужно да прощаваме самото деяние, но да освободим тази емоция. Същото се отнася и до това да простим на себе си.

Втората емоция е благодарност. Тя не освобождава от миналото. Но ни предпазва от твърде много мисли за бъдещето. Причината, поради която болката продължава да е, е, че все още чакате да се случи нещо, за да се освободите от болката си. Когато живеете прекалено много в бъдещето, саботирате и приемате като даденост това, което имате точно сега. Трябва да оценявате тялото си вместо да си говорите отрицателното. Когато не оценяваме къде сме и има завист, това променя молекулярните структури в тялото и не позволява лекуването на хроничната болка.

Това, на което се фокусирате, е това, което привличате в живота си. Ако се фокусирате върху благодарността, че имате в тялото си, тогава болните части ще се лекуват автоматично. Но ако се съсредоточите само върху болката, тогава и здравите части ще се разболеят. Това, върху което се фокусираме, влияе на резултатите в нашия живот. Така че се фокусирайте върху това, което е важно.

Направете си дневник за благодарности. Запишете нещата, които всеки ден сте благодарни, независимо дали са хора или добри постъпки, които са направили. Не взимайте никого и нищо за даденост. Съсредоточете се върху нещата, които работят за вас и ще излекувате много по-бързо от тази болка.

Последната емоция е любов. Любовта е най-мощната церителна емоция. Но не просто любов, а безусловна любов. Подобно на любовта, която изпитвате към вашето куче. Не очаквайте нищо от кучето си. Това е любовта, която имаме като родители. Няма много очакване към това бебе, обичаме го безусловно.

Първо обичаме себе си. Защото, ако нямате безусловна любов към себе си, е много трудно да поддържате безусловна любов към друг. Единствената причина, поради която не сме склонни да променим поведението си, когато знаем, че това поведение ни пречи и създава хронична болка, е че не обичаме достатъчно себе си. Затова се събуждайте всеки ден, знаейки, че си струва да обичате себе си.

Запитайте се: Какво мога да направя, за да се обърна към причините за моята болка – физическа, емоционална и духовна? Какво мога да направя днес?
И внезапно осъзнавате, че тялото ви започва да се излекува.

Никой не може да излекува хроничната ви болка, освен вие самите.

Разберете защо болката е там. Тогава ще бъдете в състояние да промените каквото трябва да се промени, за да се излекувате. Дори промяна в мисленето ви автоматично ще промени начина, по който болката се възприема от тялото.