Колко е трудно да различиш здравето от болестта

Наскоро разбрах, че една далечна позната е починала. Беше може би година-две по-малка от мен и много зает лекар. Отишла си е от рак, за който разбрала много късно.

Човекът, от който научих, спомена и колко е изненадан. За него е странно лекар да не открие, че не е добре. Аз обаче не съм изненадана. Дори никак. От известно време се убеждавам, че не само ние, но и докторите не са съвсем наясно какво е здравето. Мозъкът ни има една интересна способност да се приспособява към всичко. След време дори много болезнено състояние може да се превърне в „нормално“.

Ето защо е толкова важно да намираме време да поспрем и да се вслушаме в себе си – да практикуваме това, което наричат осъзнатост, да обърнем внимание какво ни казва тялото.

Преди да се впусна в това пътешествие из медицинските термини, новите изследвания и старите традиоционни методи за лечение, не знаех почти нищо за тялото си. Все още продължавам да откривам места на някои органи и нови усещания, на които преди това не съм обръщала внимание. Практически съм като малко дете, което тепърва опознава света и себе си, защото точно това съм пропуснала да направя преди. По-скоро се оказа, че съм пропуснала, едва когато си дадох сметка колко много неща не знам за тялото си как то функционира и колко много неща не осъзнавам, че се случват във мен и със мен.

Струва ми се, че болшинството хора днес могат да ме разберат. Обикновено сме твърде заети, за да обърнем внимание на някоя лека болка, на главоболие или на факта, че ни се е завило свят сутринта. Много бързо забравяме за тези неща, защото светът постоянно ни бомбардира с нови задачи, които трябва да се свършат веднага. Ако не е твърде притеснително, може да почака.

Проблемът е, че всички сериозни здравословни проблеми се развиват дълго и винаги имат дребни незначителни симптоми, които ги издават много преди да се превърнат в нещо животозастрашаващо. Само да знаехме да следим за тях. И най-вече да знаехме за какво да следим и какво да предприемем, когато ги забележим.

А най-важното е да имаме разбирането, че да обърнеш внимание на някакъв незначителен симптом не е форма на хипохондрия, а опит да реагираш възможно най-скоро и да откриеш проблема преди той да се е превърнал в нещо голямо. Начин на мислене, който много ми се иска да променим в културата си.

Време да се научим да различаваме здравето от болестта и да разберем, че ако имаш симптоми, това е знак, че тялото страда. Масово днес си мислим, че щом не сме на легло, значи сме здрави. И след това оставаме сериозно изненадани, когато докторът ни сюрпризира с някоя ужасно звучаща диагноза, която приемаме като присъда или наказание. Не това е начинът.

Повечето хора не биха чакали дълго да отидат в сервиз, ако колата им започне да издава странен звук или пък лампата на маслото светне. Време е да се научим да правим същото и за себе си. Все пак, телата ни са много по-ценни от колите, които караме. Защото не можем да ги сменим, нали?

Можем да се грижим за тях много по-добре!