Какво представлява травмата

Статията е писана по повод май – месец на менталното здраве и е част от серията Ментално здраве.

Не е тайна, че съм се мъчила значително с тревожност и най-вече с депресия. Покрай която открих, че мозъкът работи по особен начин и аз определено не знам достатъчно по въпроса. Ето защо чета всичко, което успея по тези въпроси и една от книгите, които отдавна беше в списъка ми за четене, е „Да събудиш тигъра. Лекуване на травма“ на д-р Питър Левин.

Д-р Левин е американски клиничен психолог, който е специализирал именно в лекуването на травматични преживявания и има десетилетен опит с тях. Той не само признава сериозното значение на травмата за последващото емоционално и психическо състояние, но прави и сериозна връзка между това и здравословното състояние на човека, който е преживял травма.

Интересното в неговия подход е, че е ориентиран не към разбирането на травмата, осмислянето и изговарянето ѝ, както се прави обикновено, а търси начини за действителното ѝ лекуване, като за целта следи както най-новите проучвания относно човешката физиология, така и хилядолетния опит на традиционните лечители. Практически Левин предлага преведен на съвременен език и съобразен с нашата действителност подход за лечение, който обаче в основната си е вдъхновен от тадиционни шаманиски практики.

„Депресията и хроничната тревожност често са предхождани от травматични преживявания, което се отнася и за психическите разстройства.“

За пръв път попаднах на заглавието докато проучвах пост-травматичното стресово разстройство в опит да си обясня защо бях забравила всякакви подробности около първата ми операция, които обаче се върнаха като живи спомени, сякаш са се случили вчера, в момента в който отново постъпих в болница.

Открих, че има неща, които те правят по-предразположен към развиване на ПТСР в сравнение с други хора и това са същите неща, които те правят по-податлив на развиване и на депресия.

Разбира се, не става дума само за едно – всеки проблем в крайна сметка се оказва съвкупост от множество разнообразни свързани или не чак толкова свързани по между си фактори.

Може да става дума за негативна мисловна нагласа, не достатъчно позитивно осмисляне на предишния опит, начин на мислене, който е ориентирам към проблемите и недостатъците, който лесно се предава от поколение на поколение, мироглед, навици, връзка с другите (или липсата ѝ) и мн. др. Но може да се дължи и на минала драма, която все още не е преживяна.

„Травмата се самовъзпроизвежда и дори преминава през поколения в рамките на семейства, общности и народи, ако не предприемем стъпки да удържим разрастването ѝ.“

Травматични събития се случват на всички и постоянно, те практически са част от живота. Но като цяло човечеството има механизми за справяне с тях и преодоляването им. Когато обаче тези механизми не са на лице, травмата остава непреодоляна и човек може да продължи да я изживява отново и отново или да се поставя в нови ситуации, които да предизвикват нови травми и така да се подхранва до безкрайност.

„Травмата предизвиква биологична реакция, която трябва да остане гъвкава и адаптивна, а не да заседне и да се превърне в пречка.“

Всъщност, травмата предвизвиква биологична реакция в тялото, която е нещо напълно нормално и е част от механизма за оцеляване на бозайниците. Всички бозайници изпитва внезапна стихийна промяна в хормоналните нива в следствие на травматично събитие. Най-често тези реакции се задвижат, за да предпазят организма от сериозните последствия от това събитие. Например усещането за болка се притъпява в стресова ситуация, защото ако внезапно усетим болката от нанесена рана с пълна сила, не бихме могли да се измъкнем от хищника, който ни напада. Това е тази толкова известна реакция „бий се или бягай“.

Също толкова нормална реакция е след отминаването на опасността да се освободиш от цялата натрупана потенциална енергия (под формата на огромно количество стресови хормони) и да продължиш нататък спокойно.

„Загубата на връзка между тялото и душата е един от най-тежките ефекти на травмата. Липсата на чувствителност на кожата е често срещана физическа проява на вцепенението и загубата на връзка, които хората преживяват след травмата.“

Последното обаче не ни е толкова лесно, колкото би трябвало, може би защото светът ни днес е обвръзан с множество стресови и травмиращи ситуции, които макар и не винаги да застрашават живота ни реално, предизвикват същите реакции на опасност както и един дебнещ лъв. И вместо да се успеем да се освободим от тази реакция, оставаме нейна жертва и постоянно фокусирани в нея.

Ето как толкова много хора се оказват обзети от постоянна тревожност, страхове, откъснати от собственото си тяло и от целия свят. Точно за това дори и да говориш с години за преживяното, ако не успееш да се отърсиш от самата биологична реакция, никога няма да излезеш от постоянното му преживяване отново и отново. А това връщане към травмиращия момент може да задълбочи биологичния отговор на опасността още повече.

И тук е интересното в подхода на Левин – той е убеден, че именно тази енергия, която е останала в тялото и поражда всички симптоми на травмата, може да се използва и за да се излекува самата травма.

„След двайсет и пет години работа с хора, травмирани по почти всички начини, които можем да си представим, аз съм убеден, че като човешки същества у нас е заложена способността да лекуваме не само себе си, но и желия заобикалящ ни свят от осакатяващите последствия от травмата.“

Повече за травмата в следващата статия – какво помага за справянето с травми.

Photo by Larm Rmah on Unsplash