Какво да правите, ако подозирате, че имате ендометриоза

Откакто говоря открито и често за ендометриоза, започнах да се срещам и с жени, които подозират, че я имат и искат да са сигурни дали това е така.

Нямам личен опит с точно с този проблем, защото не бях чувала за ендометриоза преди собствената си диагноза. От сегашната ми гледна точка смятам, че бях късметлийка в това отношение, защото пропуснах много притеснения, които иначе бих изпитала. Преди време минах през нещо такова, когато болките ми станаха сериозни, а лекарите ми обясняваха, че всичко е наред, така че съм убедена, че е по-добре да се действа и търси решение, отколкото да оставиш въображението си да съставя апокалиптични сценарии.

Основните проблеми при диагностициране на еднометриоза са два: всевъзможни симптоми, доста от които наподобяват други заболявания и фактът, че засега не може да се диагностицира със сто процентова сигурност без операция и хистологичен материал за изследване. А операции не се правят или не би трябвало да се правят без сериозна причина.

Все пак, възможно е да стигнете до силна увереност, че имате ендометриоза и след това да решите според симптомите и намеренията си дали имате нужда от операция точно в момента (в някои случаи операциите са наложителни, но рядко е нужно да се правят спешно. Има и случаи, в които изобщо няма сериозна нужда от тях).

Има няколко полезни стъпки, които могат да се предприемат, за да откриете по-бързо какъв е проблема и да можете да взимате адекватни решения след това. Пожелавам ви проблемите ви да се окажат нещо по-лесно лечимо, но дори да са ендо, не се отчайвате, има какво да се направи по въпроса!

Какво да направите, ако имате съмения за ендометриоза?

Запознайте се със симптомите

На първо място, запознайте се добре със симптомите. Прочетете списъка със симптоми, който сме поместили на endometriosis.bg.

Ако се зачетете, ще откриете, че са доста разнообразни и се делят на няколко категории.

Най-често срещани и най-лесно разпознаваеми са симптомите, свързани с репродуктивната система. Това са и симптомите, от които се интересуват гинеколозите, които посещаваме на редовни прегледи.

Но освен тях много често има симптоми свързани с храносмилателната ситема, най-вече с работата на червата (и дебелото и тънкото).

Другите много често срещани симптоми са свързаните с уринарния тракт – включително чести цистити или болки при уриниране.

Някои жени с ендо имат и симптоми в гръдния кош и белите дробове. Това е доста рядко срещано, но ако изпитвате болки в тази област, които са циклични и зависят от ментруацията или овулацията, е добре да се замислите и за тази вероятност.

Когато симптомите са разнообразни обикновено ни водят до различни специалисти. Трудно би било за който и да е от тях да види цялата картина, ако го посещавате само за конкретните симптоми и това е една от причините някои жени да се лутат с години, преди да открият какво точно се случва с тялото им.

Може би единственото изключение е ако гинекологът ви открие шоколадова киста на ехограф. Тогава може да стигне до заключението, че е възможно да става дума за ендометриоза и без други симптоми. В повечето случаи обаче се налага сами да обърнете внимание на всичко, което ви се случва, за да сте максимално подготвени за следващия преглед.

Открийте какви са вашите симптоми

След като се запознаете със симптомите, направете списък с вашите. Това може да се окаже по-трудно отколкото звучи. Много често имаме обяснения за симптомите и дискомфорта, който изпитваме, особено ако го изпитваме от известно време насам и не е започнал изведнъж. Възможно е да не си давате сметка и да не забелязвате част от симптомите си.

Най-доброто, което можете да направите в този случай е да подходите детективски и да започнете разследване. Направете си дневник (в телефона, в бележник, на каквото ви е удобно), в който следите неща като дали цикълът ви е редовен, как изглежда, дали боли, кога и къде боли, дали се подувате след храна или във връзка с цикъла, дали изпитвате болки в други моменти, умора, настинки, инфекции и т.н. Разпитайте и близките си, възможно е те да са забелязали нещо, което на вас ви убягва.

Ако записвате в продължение на поне месец (а три дава още по-ясна представа) ще ви стане ясно колко от симптомите са повтарящи се, дали има цикличност (която обикновено е свързана с хормоналните промени в женския организъм), дали има някаква зависимост. И най-вече, ще имате съвсем реален списък на всички симптоми, които изпитвате.

Един такъв списък е оособено полезен при посещение при доктор, защото без него може да забравим за част от тях. Записвайте си и колко са силни и колко време продължават симптомите. Това може да се окаже важна информация за лекаря.

Задължително ги записвайте така, че да сте наясно къде се отнасят спрямо цикъла ви. При ендометриозата нещата неизменно са свързани с месечния цикъл независимо дали симптомите са около кървенето, преди него, по време на овулация или друго време. Моите винаги бяха най-силни в първите дни, но има жени, при които симптомите са най-силни по време на овулация.

В Ендо диетата – как да започнем да я следваме? съм споделила някои от моите дневници за симптоми. Понеже имах доста симптоми, свързани с храносмилането, освен цикъла, следях и за връзка с конкретни храни, които ям. При вас може да се наложи да следите някои друг важен елемент – като стрес на работа например, или пътувания. И сигурно вече сте забелязали, но тази информация може да е полезна не само на лекаря, но и на вас самите, за да знаете какво да избягвате и кога да се грижите за себе си повече от обикновено. Търсенето на диагноза може да отнеме време (пък дори и само да дочакаме ред за преглед) и няма причина да не опитате да подобрите състоянието си дотогава. Страданието не е нужно никому.

Прегледи

Случаите, в които възникват съмнения за ендометриоза са най-разнообразни, но обикновено могат да се сведат до три вида – ако имате киста, която изглежда шоколадова; ако имате необясними симптоми, но нямате киста; или нямате никакви проблеми, освен че не успявате да забременеете.

Всеки от тях има своите особености, като вторият случай обикновено е най-сложен от гледна точка поставяне на диагноза.

Преди да ги опиша, бих искала да спомена, че първата стъпка обикновено е обстоен разговор с личния лекар. Често той е наясно при какъв специалист да ви изпрати. Все пак, не се предоверявайте на личния си лекар, защото това обикновено са лекарите, които са най-малко наясно с проявите на ендометриоза и често пращат при добри специалисти, които обаче също нямат опит конкретно с ендометриоза.

Ако имате киста

Ако сте от тези, които са се притеснили заради киста, която са ви открили на рутинен преглед, може би са ви предложили противозачатъчни, за да се види дали кистата няма да се повлияе от тях. Уверете се, че не ви предписват чисто естрогенови препарати, и ако вече ви говорят за операция, най-добре е да се ориентирате към опитен хирург. В този случай е по-важно да прецените операцията наложителна ли е, може ли да изчака или е важно да се побърза с нея и да откриете правилния специалист, който да я извърши. Тук е важно да споменете съпътстващи заболявания и особености ако има такива и да се подготвите за самата операция. С епикризата от нея би трябвало да получите и сигурна диагноза и вероятно ще ви бъде назначено и хормонално лечение (ако действително става дума за ендометриоза).

Ако нямате киста, но имате необясними симптоми

Може би най-важното нещо, което трябва да се направи, за да стигнете до диагноза, е да откриете правилните лекари, които ще открият какво се случва с вас. Понякога това е лесно, но друг път не чак толкова. Важното е да не се отказвате, а да продължите да търсите, както и да се подготвите с максимално информация за прегледа (ето защо е списъкът със симптомите!) и да задавате всички въпроси, които ви интересуват.

Важно нещо, което да имате предвид, е, че не всички акушер-гинеколози могат да разпознаят ендометриоза. Много от тях са запознати основно с симптомите, свързани с репродуктивната система, но съвсем не е задължително да ги имате в момента на прегледа и въпреки това може да се окажете с ендометриоза.

Голямо значение има и апаратурата, на която ви гледат. Колкото по-нов е ехографа, толкова по-детайлно и ясно изображение дава. Има значение и конкретния начин на настройване на машината. Важно е да се уверите, че и специалистът, при който сте отишли знае за какво да гледа. И все пак, възможно е да имате ендометриоза и нищо да не се види на ехограф. Малките ендометриозни лезии са доста трудно откриваеми.

При преглед с ехограф могат да се различат кисти в яйчниците, ако има такива, както и сраствания между някои от органите в малкия таз, отново ако има такива и лекарят е обучен да ги открива. Нито едно от тях не означава с пълна сигурност ендометриоза, както и липсата им не значи че нямата такава. Сраствания могат да се образуват и в следствие от предишни операции и преживени травми. Прегледът с ехограф обаче е първото нещо, което би трябвало да направите ако имате съмнение за ендометриоза.

До преди десетина години все още ми се случваше лекар да направи и мануален преглед, не съм сигурна обаче дали тази практика вече не е изоставена (не бих казала, че са особено приятно нещо!). При такъв преглед обаче могат да се напипат малки кисти и образования, които иначе е трудно да се видят на ехограф. Но лекарят трябва да е много опитен, а и отново опираме до въпроса, че не всяка жена има такива образования. И дори да напипа нещо, никой няма представа какво точно е то преди да се вземе хистология (тъканна проба за микроскопско изследване).

Ако имате съмнения за ендометриоза, но все още не сте открили точния лекар, бих препоръчала да разпитате за репродуктивни специалисти, при които да отидете на преглед (във фейсбук групата има препоръки за такива с опит с еднометриоза). През последните години именно те са лекарите, които се сблъскват ежедневно с ендометриоза и имат богат опит с нея. Други специалисти, които могат да са квалифицирани в тази област са онко-гинеколозите (не, ендометриозата не е рак, не се тревожете!, но влиза в техния ресор). Най-добре е да питате други жени с ендометриоза къде да отидете.

Ако съвсем сте изчерпали опциите, опитайте с опитен ендокринолог. Те са запознати с доста от симптомите и са свикнали да следят за хормонални нарушения. Друг вариант е да попитате гастроентеролога си да за това, но в този случай задължително споменете ендометриоза и не се отказвайте след като ви обяснят, че нищо ви няма. Възможно е да изпитвате гастро симптоми без да имате ендо на червата, но в същото време наистина да имате ендометриоза по други органи. Вашата крайна цел е да разберете цялата картина, не само какво се случва с червата.

Когато споменете ендометриоза

Ако допреди 10 години вероятността да сте чували за ендометриоза преди лекар да спомене за нея беше минимална, нещата днес са по-различни. Все по-често се случва жени да четат за симптомите и да се убеждават, че вероятно това е и техния проблем. За съжаление не всички сме достатъчно смели да споменем съмненията си с лекар, особено ако вече имаме негативен опит с това.

И все пак, ако имате сериозни съмнения за ендометриоза е важно да споменете това на лекаря си. Попитайте го дали има опит с нея, защото това е много важно условие да се доверите на преценката му. Обяснете точно защо смятате, че имате ендометриоза и след това независимо какво мисли за диагнозата ви, го попитайте и защо мисли така. Важно е да ви обясни защо смята че имате, или нямате ендометриоза и какви други възможни обяснения има за симптомите ви. Попитайте също и какви други изследвания можете да направите за да потвърдите или изключите други възможности.

Не се отчайвайте ако се наложи да обиколите повече от един специалист. По-добре е да направите няколко прегледа повече, отколкото да започнете да лекувате нещо без да сте сигурни какво точно е то. Така ще избегнете лечения, които могат да се окажат вредни. Ако се наложи говорете още веднъж с личния лекар, дори обсъдете с него всяка информация, която сте получили от другите специалисти.

Диагноза

Понякога стигането до диагноза може да е трудно и много изтощително. Но с каквато и диагноза да се окажете след този процес, не се отчайвайте!

Всъщност току що сте постигнали едно от най-сложните неща и освен това сте направили първата крачка към здравето. Поемете си дъх, защото ви чакат нови предизвикателства, но ви уверявам, че без диагноза трудно ще откриете и правилното лечение.

Прочетете Имам диагноза. Сега накъде? . А когато си отдъхнете от стреса на диагнозата, продължете със следващите стъпки, които ще ви изведат към здравето.

А ако изпитвате болки, но все още не е ясно какво се случва, също не се отчайвайте. Изследвайте болките! Колкото повече информация извлечете от тях, толкова по-полезна ще ви е да се справите с тях и да стигнете до решение на проблема. Можете да започнете с един далеч непълен списък с някои от болките, които на мен самата са познати. Имайте предвид, че това далеч не е пълен списък, но показва начина, по който аз разсъждавах, докато търсех решение за собствените си болки и определено е работещ метод предвид, че успях да ги намаля сериозно преди да се реша на операция.

Успех!

Photo by Lapi Production on Unsplash