Какво би трябвало да обясняват докторите на жени с ендометриоза

Имам диагностицирана ендометриоза от десет години насам. Не че знаех какво е това тогава. Всъщност нямах ни най-малка представа за какво ми говорят лекарите. Пък и те като цяло и избягваха да казват каквото и да е по въпроса, освен дежурното „раждай възможно най-бързо“ и „золадекс“.

В онези години нямах и кой знае колко симптоми, със сигурност не особено силни и не им обръщах почти никакво внимание заради хилядите други неща, които ми се случваха и които винаги бяха много по-спешни. Ето защо така и не научих много за това. Докато нещата не се повториха, и сега, със съвсем друга нагласа и съзнание започнах да проучвам целенасочено.

Преди бях убедена, че в работата на доктора влиза и задължението да ти обясни какво точно ти има и какво можеш да очакваш, както и какво точно трябва да правиш. В моя случай обаче съветите се свеждаха до това постоянно „раждай“ без някой да ми обясни как точно се ражда като така и не мога да намеря баща все още. Резултатът беше много години, в които съм обвинявала сама себе си задето не съм успяла да създам нормално семейство и за разлика от връстничките си, все още нямам нито мъж, нито деца. Както и страх, че когато го открия тоиз мъж, може и да имам проблем съ зачеването, както толкова много други жени.

За сметка на това не научих съществени неща като колко важно е да се погрижа за себе си, да остана здрава и физически и съзнателно, ако искам изобщо да водя нормален живот. Така че се наложи да науча тези неща по трудния начин – като преживея последствията, ако не ги правя. Ето защо толкова ми хареса поста на Katie Rosa за трите неща, които би искала да са ѝ казали докторите за ендометриозата. А те са толкова прости, и дори интуитивни, че понякога се чудя как може да съм била толкова късогледа и да не ги следвам толкова дълго време.

Първото е – слушай и се подчинявай на изискванията на тялото си

Или както казва Katie, единствено ти плащаш цената, когато пренебрегваш тялото си, така че не се чувствай виновна, ако сложиш собственото си състояние приоритет.

In the end, you’re the one who pays the price when you ignore your body. Don’t guilt trip yourself for making well-being a priority.

Второто е да създадеш силна поддържаща система

Много хора нямат идея за какво става дума. Но важното е да се заобиколиш от такива, които имат, ще разберат и ще ти помогнат, когато имаш нужда от това. И да страниш от тези, които те натоварват.

Третото е да спреш със сравненията

Няма смисъл да се сравняваш със супер силната жена, която вече цял час тича на пътеката във фитнеса, или с майката на три деца, която води и успешен бизнес при това, от съседния вход. И нах-вече – в никакъв случай не се сравнявай с предишното си аз!

The toughest comparison to stop making? The one to your old self.

Аз бих добавила и, че ми се иска всичките пъти, когато ми казваха да ям по-здравословно, когато имам инфекция, да бяха обяснили какво точно значи това. Вие какво бихте искали да сте знаели още отначало?