за женското здраве и жените с ендометриоза

Защо вече не пия алкохол (освен в много редки случаи)

Защо вече не пия алкохол (освен в много редки случаи)

Израстнала съм във фамилия, в която се пие алкохол, при това сравнително доста. От една страна беше хубавата сливенска ракия, от друга – червеното вино. И мастика за по-специални случаи.

Хубавото да отраснеш в такова семейство, е че пропускаш гимназиалните посещения на изтрезвителното. Бях научена как да пия внимателно още преди да стана на 14 и да ми позволят официално да пробвам това и онова. Повечето видове алкохол съм опитала първо в присъствието на нашите. Още от малка знаех колко е лошо да се смесват различни видове алкохол, както и кое колко силно е. Знаех, че алкохол не се пие на гладно и че трябва да се пие много вода с него. Знаех, че започваш с вино и приключваш с ракия, а не обратното. Знаех и че правят много ментета водки и никога да не купувам евтин алкохол, защото със сигурност е опасен. Знаех и че трябва да си знаеш мярката, а също и как да разбера кога съм стигнала собствения си предел. Също така знаех колко полезно лекарство е мед с ракия 🙂 и колко ужасни са компресите с ракия, когато започна да кашлям!

Лошото на всичко това е, че в студентските години, въоръжена с всичкия този опит и знания, бях способна да издържа доста дълги купони с много алкохол, и много дни подред, след много безсънни нощи чертане. И дори да съм напълно функционираща след тях (или почти). При това още в първи курс открих доброто уиски, а освен това продължавах да съм фен и на добрият ром, така че определено бях преминала и към по-тежките и при това значително по-сладки алкохоли. Като при това съвсем не забравях и за хубавите вина и бирата с приятели във вечерите, в които не сме в заведение. С времето дори се бях превърнала в познавач на различните марки вина, а когато понавлязоха и вносните бири, също и на тях.

Photo by Drew Farwell on Unsplash

И ви разказвам всичко това не за да се хваля колко много алкохол е минал през черния ми дроб, а за да покажа, че не съм екстремист, който отказва алкохола ей така, за да съм интересна. Всъщност винаги съм гледала с подозрение на хората, които не пият в голяма компания. Ако трябва да съм честна, още гледам така на тях, въпреки че вече съм една от тях.

Алкохолът е важна част от културата ни – като започнем още с траките и виното, и продължим сега. Всеки важен повод при нас е свързан с пиене на алкохол. Само се сетете за всички сватби, рождени дни, кръщенета, че дори и погребения. Сигурна съм, че ви се е случвало да преливате вино над пресен гроб. Или сте изпивали по едно за някой, който вече не е сред нас. Или сте виждали специалната бъклица за кума на някоя сватба. Вероятно сте поливали взет изпит. Всяко важно събитие у нас трябва да се полее. Защото полят изпит е взет изпит. И освен това можеш да имаш доверие само на хора, с които си ял и пил. Алкохолът се лее от една страна за да тече всичко нормално, а от друга, за да отбележи важните събития.


Ако ме попитахте преди дали съм чувала нещо за дългосрочното влияние на алкохола, вероятно щях да кажа нещо за алкохолиците, но със сигурност нямаше да ми дойде на ум, че може да повлияе и на мен. В крайна сметка знаех точно колко мога да изпия и правех нужните почивки – реално пиех основно по празници и поводи, защото за мен пиенето винаги е било социално събитие.

И точно защото е социален ритуал, от момента, в който започнах да го ограничавам, се наложи да обяснявам много и в най-валични версии защо точно не пия. Започнах с бирата, защото изведнъж започнах да реагирам зле на повечето видове бира (особено нашенската), дори и много малки количества – говоря за две-три глътки, не повече. Отначало смятах, че са започнали да слагат нещо в нашите марки, което не ми понася. После се оказа, че и някои чужди марки ми правят проблем. След това се случи с уиски в заведение. След едно малко се чувствах сякаш съм погълнала половин бутилка. Реших, че са ми дали менте. После беше чаша червено вино. Така че първо се отказах от бирата. След това се отказах от силния алкохол. Намалих чашите вино до половин, най-много една. Минах от червено на бяло вино. Накрая спрях да пия и него. Сега съм го запазила единствено за важни случаи – за Нова година, за сватби, за някои рожден ден, където не може да се мине без наздравица. Обичаят си е обичай, с безалкохолно не се вдигат наздравици 🙂 В началото обяснявах, че някои бири не ми понасят, но вече съм способна да кажа много точно защо не пия алкохол.

Причината е моите диагностицирани ендометриоза и аденомиоза. И двете се влияят значително от алкохол и той може сериозно да засили симптомите, а на мен ми се живее добре и на фона на болките и неразположенията, пиенето на водичка по партита не е никакво усилие за мен.

И двете са свързани с възпалителни процеси в организма, стрес, ненормално функциониране на нервната система, затруднена детоксификация и извеждане на вредните вещества в организма, затормозена работа на черния дроб и повишени нива на естроген в кръвта.

А алкохолът влияе на всяко едно от тези неща по разнообразни начини, които ще опиша в следващата статия.

Photo by Adam Jaime on Unsplash



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *