Лични истории | Симптоми

Болката е начин тялото да покаже, че нещо с него не е наред

05.04.2018

Каквото и да ви казват, знайте че не е нормално да ви боли каквото и да е. И най-вече не е нормално да ви боли по време или преди цикъл. Всяка жена, която се е отървала от болката след продължително време, в което е живяла с болка, ще ви каже същото.

Рано или късно всички се запознаваме с действието на този механизъм на привикване към болката. Така усещанията ни за нея се притъпяват и дори я приемаме като нормална част от живота си. А когато има доктор, или друг авторитет, който ни казва, че е нормално да ни боли, единственото което ни остава, е да се приспособим и да живеем с нея. В крайна сметка, жените наистина сме добри в издържането на болка. Но старата приказка, че да си жена е болезнено е точно това – стара приказка. Днес знаем много повече относно причините за болка, знаем и как можем да я намалим и дори предодвратим и да повтаряме, че е нормална е не само безсмислено, но и безотговорно към всички млади момичета, които тепърва може да се сблъскат с този проблем.

Ако повтаряме, че е нормално да боли, се отказваме от възможността да намерим начин да се справим с този проблем и да се отървем от болката.

Болката е начинът на тялото ви да покаже, че нещо с него не е наред

Пиша за болката в блог за ендометриоза, но всъщност множество проблеми могат да доведат до болезнена менструация и нито един от тях не е нормален, така че не вярвайте на никой, който ви го каже, дори да е майка ви, която цял живот също е имала болезнена менструация и смята, че това си е черта на рода ви!

Преди си мислех, че само млади момичета могат да попаднат в капана да смятат болката за нормална. Такъв беше опитът ми докато не осъзнах, че и аз съм се оказала в него при това без никаква идея как изобщо бях стигнала дотам. Сега съм наясно, че колкото повече ни се повтаря дадено нещо като универсална истина, толкова повече се опитваме да се приспособим и да я приемем. Ако имаше поне едно място, или един човек, който да ми каже, че не е нормално да ме боли, или поне беше видял колко ме боли, за да съм сигурна, че нещата не са единствено в главата ми, може би нямаше да врявам толкова дълго на гинеколога си и щях да открия алтернатива много по-рано. Това, което научих обаче, беше че всички сме застрашени от това погрешно схващане и наистина има нужда да се казва и истината.

Можем да променим парадигмата

Хубавото е, че все повече се говори по тези въпроси. Това се случва основно в чужбина. Но не сме тук и смятаме да продължим по този път. Всяка от нас, която е изпитвала нещо подобно, може да сподели опита си с други. Понякога само говоренето за даден проблем, споменаването, че той съществува, е достатъчно да го реши. И да промени парадигмата. Говорейки, можем да променим културните обусловености. И колкото повече хора го правят, толкова по-лесно и бързо ще стане това.

Падма Лакшми за болката

Ето как описва ефекта от болката Падма Лакшми, съоснователка на Американската фондация за ендометриоза в едно интервю, което дава по повод книгата си  Love, Loss, and What We Ate: A Memoir. Цитите са от Lindsey Varghese и нейната статия относно как един подкаст е спасил живота ѝ:

(Endometriosis) affected my intimacy, how effective I was at work, at school, and with my friendships and my family, because being in chronic pain makes all of your nerves on edge. It doesn’t allow you to be in a calm, rational, and stress-free state to make your decisions, whatever they are. You’re always dealing with a person who is under duress.

 

„(Ендометриозата) засегна интимните ми отношения, ефективността ми на работа и в училище, приятелствата ми и отношенията ми със семейството ми, защото когато изпитваш хронична болка, всичките ти нерви са изпънати. Това не ти позволява да си в спокойно, рационално и безстресово състояние, за да вземеш правилни решения, независимо за какви става дума. Насреща си винаги имате човек, подложен на сериозен стрес.“

Ето и как продължава, плюс коментар от Линдзи:

Pain is your body’s way of telling you something is wrong. It’s not your lot in life to suffer just because you’re a woman,“ Padma assured.

My pain was not normal. My doctor was not taking my pain seriously and it was time to advocate for myself.

 

Болката е начинът на тялото ви да ви каже, че нещо не е наред. Съдбата ви не е да страдате само защото сте жена“, уверява Падма.

Болката ми не беше нормална. Моят лекар не приемаше сериозно болката ми и беше време да се застъпя за себе си.“

Болката не е нормална, тя е симптом

Линдзи минава през труден път докато стигне до диагноза, но има късмет и операцията се оакзва перфектното решение за нея. Направена е и точно навреме, преди да доведе до по-големи проблеми.

За разлика от нейните доктори, нашите насрочват операции мигновенно, но и това не е най-добрият подход. Важното е случая е, че и едните и другите не обръщат достатъчно внимание на женската болка. Цялото ни общество не обръща достатъчно внимание на женските болки. Това е наследство от време, в което много малко е можело да бъде направено за облекчаването им, както и за намирането на причината им. Вече не живеем в тези времена. Имаме начини да изследваме телата си и да разбираме какво се случва. Имаме механизми за лечение, които преди не са съществували. Не сме променили единствено умствената си настройка по тези въпроси.

Време е да се превърнем в собствените си адвокати

Именно за това е време да се превърнем в собствените си адвокати. Да започнем да правим собствените си проучвания и издирвания, да търсим кое е най-добро за нас. Никога да не позволяваме на нечие чуждо мнение да ни накара да се съмняваме, че знаем какво се случва със собственото ни тяло. Никога повече да не приемаме израза „нормално е да те боли“ като знак да престанем да търсим обяснение за болката си и вместо това да свикваме с нея.

Откакто се възстанових от последната операция, почти нямам болки. Дори не си давах съзнателна сметка за някои от видовете болки, които изчезнаха, докато не установих, че автоматично се свивам в очакване на болка, която не се появява. Една моя приятелка с предракови образования по шийката на матката също беше изненадана от липсата на болка след това. Опреацията определено ни даде възможност да направим бързо сравнение на живота с болка и без болка. Без нея нямаше да си дам сметка колко много бях свикнала със самата болката и по-скоро с няколкото вида болка, които изпитвах почти постоянно. Бях свикнала до таква степен, че да усещам съзнателно болка едва когато стане твърде силна, за да продължа нормалните си дейсности.

Искам да посъветвам всички ви никога да не приемате, че животът с болка е нормален. И никога да не позволявайте на доктор или който и да е друг да ви каже какво точно усещате. Ако ви боли, боли ви и само вие можете да знаете колко силно е това.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *