за женското здраве и жените с ендометриоза

Впечатления от конгреса на БАСРЗ в Боровец

Впечатления от конгреса на БАСРЗ в Боровец

Сигурно вече сте разбрали, че през уикенда присъствах на националния конгрес на на Българската Асоциация по Стерилитет и Репродуктивно здраве в Боровец.

Това изобщо не е нещо, на което някога съм очаквала да попадна, предвид, че е научен медицински конгрес, но фондацията трябваше да бъде представена именно пред специалистите, които най-често се сблъскват с ендометриоза, а и организаторите не само ни поканиха да участваме и да слушаме презентациите, но ни отделиха и цели 20 минути за представяне на фондацията, с което Мария се справи чудесно.

За наше съжаление почти всички теми, свързани с ендометриоза в програмата отпаднаха в последния момент, а ние разбираемо очаквахме най-вече тях. Но изненадващо за мен последните няколко години четене, а напоследък и преводи на медицински статии ми помогнаха да разбера повече от презентациите, отколкото предполагах че ще мога, и при това се оказа, че има и доста интересни неща дори за човек, който не е хирург, онколог или репродуктивен специалист или изобщо има медицинско образование. В крайна сметка три дни се обсъждаше само и единствено женското здраве, как да не открия интересни неща.

Какво ми направи впечатление?

Научните конгреси не се различават чак толкова много, независимо от темите и сферите им. Моят опит е основно с изкуствоведски четения, но следенето на детайлите и уточняването на дребни подробности и конкретни термини го имаше и тук, точно както го правят и изкуствоведите. За мен това е както досадна част от всяка научна конференция, така и единствения начин да се стигне до точни формулировки и истина в морето от противоречива и сложна силно специализирана информация, с която сме заливани всекидневно. Единствения начин от нейния хаос да достигнем до приложими в ежедневието знания и изводи. В този смисъл се успокоих, че лекарите, които присъстваха на конгреса, мислят научно и се стремят да стигнат до истината.

Другото, което ми направи впечатление, е че имаше различни специалисти и различни панели, така че имаше възможност за обмяна на опит от различни сфери. На конгреса осезаемо липсваха някои болници и специалисти, а и публиката в различните панели беше съвсем различна, с много малко хора, които изслушаха повечето или всички тях. Ние с Мария бяхме сред тези хора, но за нас цялата материя беше нова, докато предполагам повечето лекари са слушали подобни презентации с години и трудно успяват да открият нещо ново и интересно. И все пак имаше добра дискусия между онколози от Варна и репродуктивни специалисти от София относно техниките в някои определени редки, но опасни случаи. А бях чувала, че лекарите са склонни по-скоро да пазят тайни отколкото да споделят опит. Тоест поолекна ми, че явно не е съвсем така 🙂

Третото осъзнаване е свързано с факта, че вече не ме впечатляват чак толкова много неприятните снимки и видеа от операции или половин ден лекции за редки агресивни форми на рак. Нещо, което преди ме натоварваше много в емоционално отношение. Предполагам беше заради формата и научния начин, по който ги представят, но слушах дори с интерес, особено като осъзнах колко подробни класификации има за овариалния рак. Информацията, която достига до пациентите е толкова откъслечна, че поне в моя случай винаги е водела до пълно отпускане на въображението (което е способно на доста мрачни сценарии), докато когато ми дадат подробна информация съм заета с това да я анализирам, да се опитам да я разбера и да търся отговори на въпросите, които поражда, вместо да си представям страшни сценарии и да се докарвам до отчаяние.

Обмисляйки всичко това си дадох сметка колко лесно е всъщност за един лекар да те възприеме за случай и да забрави, че зад този случай стои човешко същество с чувства, което минава през сериозно изпитание. Слушайки за случаите, които описваха, за мен неизменно изникваше въпроса “Какво ли е преживяла тази жена” или “Как се се справила с тази операция”. Но за мен конкретните детайли и техники, които описваха, не значат почти нищо и определено не представляват професионален интерес. Така че съзнанието ми имаше възможност да се разсее в тази посока.

Много лесно, ако следях конкретиката и се опитвах да открия полезната информация в тези случаи, можех да забравя, че зад снимките всъщност стоят жени със сериозни здравословни проблеми, които вероятно преживяват тежко всяка от интервенциите, които лекарите описваха. В един от случаите беше отделен цял слайд за списъка с процедури, които са извършени на конкретната жена. И преди го знаех, но отново се убедих, че трудно да станеш добър лекар, ако виждаш в тези случаи хора и съдби и им позволиш да те разсеят от основното – да научиш всичко, което е нужно, за да ги лекуваш. От друга страна много се надявам все повече лекари да се учат активно как да превключват от професионалното мислене към обикновената емпатия, от която толкова много отчаяни жени имат нужда в един или друг момент. Защото отношението към пациента също е част от лечението.

Един от най-важните изводи, които си направих на този конгрес, е че от нас всъщност има крещяща нужда. Досега смятах, че сме в една особена маргинална позиция да разпространяваме информация, която разбираме едва едва и дори не сме сигурни дали е напълно вярна. На конгреса се убедих, че лекарите всъщност се вълнуват от доста от проблемите, които вълнуват и нас, и не пренебрегват благосъстоянието на пациентките си чак толкова, колкото изглежда, когато ти се случи нещо кофти в някой лекарски кабинет. Но са претоварени, преуморени и най-вече говорят на безкрайно неразбираем език за нормалните хора без медицинско образование, да не говорим за някоя стресирана жена, чиято съдба се решава на стола за преглед.

Точно тук е мястото на хората, които пишат на разбираем език, и се опитват да преведат сложната информация и терминология така, че всеки, който се интересува, да е способен да я разбере. Най-много и наистина приятно се изненадах, когато установих, че самите лекари са наясно с това и дори приветстват някой да се заеме с тази трудоемка дейност, от която има сериозна нужда, но за която те самите нямат време. Жените с проблеми в репродуктивната сфера у нас са твърде много за да е възможно да отделят нужното внимание и обяснения на всяка една от тях (а и, честно казано, ще са по-полезни с експертизата си). Така да се каже, си изясних къде е нашата роля и съм още по-убедена в това, с което сме се заели :).

Имаше и няколко наистина приятни изненади за мен

Например, че се говори за психологическа подкрепа за жени, които са преживели несполучливи опити за инвитро. Нещо много важно и страшно необходимо според мен.

Говори се и за токофобия (страх от раждане), колко сериозен проблем е, и най-вече ме впечатли един от лекарите, който ясно каза, че те самите са много основна част от проблема. Което от моя гледна точка е самата истина и точно затова бях впечатлена. Смятам, че ако се говори за проблемите, малко по малко ще се намери решение и това е една крачка в правилната посока. Презентацията беше на проф. д-р Таня Тимева.

Обсъждат се добавки и хранене. Макар и малко, лекарите все пак обръщат внимание на тези неща и определено не отричат важността им, както често се случваше преди поне в моя личен опит. Спомена се важността на приема на достатъчно протеини преди забременяване и при опити за инвитро. Д-р Б. Пехливанов представи хранителна добавка, която може да намали риска от преждевременно раждане – Aleract. Обсъжда се дори ролята на BMI върху показателите на спермата (изследване, проведено в Пловдив).

Това ме кара да мисля, че скоро ще е нормално да се консултираме за добавките, които взимаме с компетентни по тези въпроси лекари, вместо да правим опити на собствена глава, дори и когато не става дума за инвитро процедури. Ще е нормално да обсъждаме диетата си с лекаря и със сигурност ще е нормално и бъдещите бащи да внимават какво ядят (и колко пушат) преди зачеването. Според една от статистиките, които показаха на конгреса, при двойки с репродуктивни проблеми 46% от случаите се дължат на проблеми при жената, но 41% се дължат на проблеми при мъжа, което е много по-близо едно до друго отколкото съм си представяла. По някаква причина си мислим, че тези проблеми засягат жените в много по-голяма степен, а съм срещала хора, които дори си позволяват да твърдят, че мъжете почти нямат проблеми в тази област. Време е да обърнем повече внимание и на този аспект.

Говори се и за нуждата от статистика. Явно не само ние във фондацията си мислим, че статистиките са необходими. Лекарите са на абсолютно същото мнение и го споменаха по различни теми и в различни презентации доста пъти. Всъщност статистиките дават много ясна, прегледна и най-вече полезна и използваема информация какво се случва и точно в каква степен се случва. За съжаление у нас национални статистики поне в областта на репродуктивното здраве почти изцяло липсват. При различните презентации бяха споменати няколко вида статистики, които биха били полезни ако се водят в национален мащаб. Един от лекарите дори предложи да се започне диалог между клиниките за водене на една тях. За мое съжаление предложението му не беше прието с ентусиазъм, макар че сутринта преди неговото изявление всички се бяха съгласили колко полезно е подобно нещо. Обяснявам си го единствено с нежеланието на лекарите да се заемат с допълнителна работа и се надявам някой да се захване скоро с тези статистики и да получи цялото необходимо му съдействие. Ние със сигурност ще направим каквото можем за статистика за жените с ендометриоза, но това е само една от многото статистики в национален план, които ни липсват.

Обсъждат се ипроблемите и усложненията при повторни цезарови сечения, както и че вече са твърде много спрямо общия брой раждания и това е тревожна тенденция. Обсъждаше се и какво може да се направи по въпроса, както и че това повишение на ражданията със секцио се дължи на токофобия, на културата, която вижда секциото като нещо нормално, а естественото раждане като нещо ужасно болезнено, но също и на липсата на опит при нормални раждания при голяма част от лекарите, това, че им е много по-удобно да направят кратка и планирана операция, отколкото да чакат естествено раждане, както и че е време всяко родилно отделение да има и истински опитен акушер.

И не на последно място, имаше презентация от една холандска имуноложка, Марилен Бенер, която изследва микробиота в матката и смята, че това е важна неизследвана територия, която може да обясни много от неизяснените проблеми със забременяването и протичането на бременността (а аз лично имам усещането, че ще има връзка и с аденомиозата в някаква степен, освен всичко друго). За съжаление изследванията все още са в много ранен етап и засега дори не е сигурно има ли нормален микробиом матката или находките са по-скоро в резултат от заразяване, но ще следим с интерес какво излиза от тази лаборатория. Повече за нейната работа можете да видите в това видео на университета, в който работи.

По-конкретно за конгреса ще можете да прочетете и на сайта на фондацията съвсем скоро.

Снимките са от презентации от самият конгрес, но в никакъв случай не дават пълна информация за пълното съдържание на презентациите.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *