Мислене

Ролята на мозъка

29.01.2019

Пиша блог за женско здраве и най-вече се занимавам с болки и ендометриоза и здравословно хранене, но ако сте обърнали внимание, не по-малко енергия отделям на мозъка и мисленето и как ни влияе и се влияе от нещата, които правим или консумираме.

На пръв поглед двете може да изглеждат отделни теми, но според мен са много по-свързани, отколкото обикновено се замисляме. Не съм сигурна каква точно е връзката, но за себе си съм приела, че е двупосочна – начинът, по който мислим, влияе на тялото и състоянието на тялото на свой ред влие на мислите ни. Същото се отнася и до физическото състояние на мозъка.

Лично съм изпитала колко сериозно може да се промени личността вследствие промените в мозъка, които се случват заради лекарства, хормонално лечение, храна или непоносимости. Всъщност, веднъж като забелязах тази връзка и я приех за реално съществуваща, в най-накрая имах необходимата информация да променя поведението си и да повлияя на здравословното си състояние.

Писала съм по тези въпроси в Депресия, тревожност, паник атаки и храносмилане – където говоря за храненето, в 10 идеи за облекчаване на депресията за прилагане у дома, където пиша за това колко много средата влияе на мозъка, и в Моят начин за справяне с депресиятакъдето пък пиша за това как всичко е свързано. Но представата ми за връзката на мозъка и тялото продължава да се развива и ставам все по-наясно как едното влияе на другото.

Запозната съм от близо с някои болести – ендометриоза, разбира се, но също и рак (дори и в момента много близки хора са болни от рак, за съжаление), също с тревожността и депресията. И не толкова близко с други. Това не са чак толкова много болести, така че няма как да съм сигурна, но виждам все повече връзка между това, което говорят хората и това, от което боледуват. И повторения. Вече ми се струва, че самата болест може да промени начина ти на мислене.

Последното започнах да подозирам, когато видях колко се промени вътрешния ми монолог дори и след като престанах да мисля особено много за тези неща, след като депресията започна да остава назад в миналото. Вместо нея се фокусирах върху здравословното си състояние, но продължих да се подобрявам и психически. Мозъкът предпочита да вижда нещата, които потвърждават вярванията му, и да пропуска тези, които им противоречат, така че не изключвам, че може и да се заблуждавам. Но намирам тази теория за особено полезна, така че смятам да продължа да я изследвам. Защото ми дава начини да въздействам на собственото си състояние и да се подобрявам, каквито преди нямах.

Обикновено приемаме всичко, което мислим, за част от себе си и характера си, за даденост и за нещо истинно. Но мозъкът се влияе от какво ли не и един поглед отстрани може би ще ни помогне да видим, че не всичко е такова, каквото изглежда.

Преди се смяташе, че кръвно-мозъчната бариера не позволява до мозъка да стигат вещества, които иначе циркулират в кръвообращението. Също и че след пубертета мозъкът не се променя и не ражда нови клетки, а единствено старее. А ето, че вече е доказано, че възрастният мозък не само се променя постоянно с оглед на задачите, които извършва, точно както мускул, но и ражда нови клетки. И също така се влияе от това, което се случва с тялото, макар и малко по-трудно забележимо. Има изследвания, които показват, че високата кръвна захар и инсулиновата резистентност влияят на мозъка, макар и да не е ясно точно как. И постоянно излизат нови и нови сведения. Като например фактът, че бактериите в червата могат да повлияят на личността и характера ни и на хранителните ни предпочитания. Едновременно плашещо, но и доста впечатляващо и ентусиазиращо, нали?

Съзнанието има свойството да създава континуитет и аз определено се смятам за същата личност, която бях на 3 години, струва ми се, че и повечето хора, които познавам мислят същото за себе си. Но в същото време и нямам почти нищо общо с онова дете, което не знае кой знае колко за света около себе си. Променяла съм се повече от веднъж в тези години и продължавам да се променям и да се превръщам постоянно в нещо ново. Дълго време не смятах, че мога да повлияя по някакъв начин на това, но ето че сега, знаейки какво влияе на мозъка, имам много повече знания и способности да направлявам този процес в желаната от мен посока.

Ето защо ми се иска да напомня да обръщате малко повече внимание на това, което мислите, на това, което говорите, на това, с което се храните (и храните и мозъка си), на автоматичните мисли, които се въртят в главата ви и на разнообразните стимули и дразнители, които ни дебнат всекидневно. Кой знае, може да се окаже, че не използвате целия си потенциал и сега, като започнете да се оглеждате, да откриете как да го отключите. Или поне да откриете още един начин да подобрите живота си.

По принцип се опитвам да избягвам неконкретни статии, но все още разсъждавам по тези въпроси. Планирам в бъдеще да споделя малко по-точна и по-лесна за прилагане информация, но дотогава препоръчвам някои книги, които са ми помогнали много в тази насока:

Даниъл Еймън „Промени своя мозък – промени живота си“

Джийн Карпър „Вашият чудодеен мозък“

д-р Цин Ли „Шинрин-йоку. Изкуството и науката на горското къпане“

д-р Лура Л. Смит и д-р Чарлс Л. Елиът „Тревожност и депресия for dummies“

Photo by Annie Spratt on Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *