Алтернативни методи | Лечение | Холистичен подход

Положителните ефекти на горското къпане

27.09.2018

Статията е част от сериите Библиотека и  Ментално здраве.

Когато за първи път реших да започна с проучване какво помага на здравето, попаднах на изследване, в което се твърдеше, че близостта до гора увеличава продължителността на живота на жените с цели 20 години. В статията пишеше, че мъжете се влияят малко по-малко от наличието ѝ, и при тях увеличението е малко по-малко, но тогава все още не записвах полезната информация, която отривах, и не мога да си спомня подробностите. Има обаче огромно количество данни, че природата и дърветата ни действат добре, и се отразяват благотворно както на физическото, така и на емоционалното ни здраве. Имам предвид научни данни, които се събират ситематично поне от 2004 година насам по отношение на лечебните свойства и много много от преди това по принцип. Много полезни като информация и напомняне, ако случайно някой не го е усетил сам, докато се е разхождал сред природата, или просто е забравил.

 

Шинрин-йоку

Последната книга по темата е на японския учен д-р Цин Ли и се нарича „Шинрин-йоку. Изкуството и науката на горското къпане“.

Книгата е доста дебела и тежка, но с лек за четене текст, който веднага те вдъхновява да предприемеш положителни промени в живота си. Определено се нарежда в библиотеката ми точно до книгите за хюга, лагом и икигай. Тоест на рафта, към който поглеждам, когато си дам сметка, че отново съм забравила да се радвам на живота и да живея добре.

Д-р Цин Ли е експерт по горско къпане, което е съвсем официална лечебна практика в Япония. Също така е доцент в токийския Медицински университет. И вицепрезидент на Международното общество за природа и горска медицина, президент на Обществото за горска медицина в Япония и един от директорите на Обществото за горска терапия в Япония. Занимава се изследване на ефектите на горското къпане върху човешкия организъм. Практикува ежеседмична разходка в токисйките паркове със студентите си от Медицинския университет. Някои негови студентки споделят, че това е единственото нещо, което им помага да издържат на напрежението от следването на медицина.

Горското къпане

Горско къпане означава потапяне в атмосферата на гората, така че да я приемеш с всичките си сетива. Това не е заземяването, което правим понякога, когато прегръщаме дървета или ходим боси, макар че то може да бъде част от горското къпане. Със сигурност не е и да се правят упраженения, катерене или бягане в гората, въпреки, че те биха били по-полезни ако ги правим именно в гора, а не в града. Идеята е просто да присъстваме в природата и да се свържем с нея с всичките си сетива. За чийто положителен ефект много лесно забравяме, когато живеем в градовете.

Не е случайно, че тази идея се е зародила в Япония – родината на горските ками. В Япония шинтоисткото преклонение пред силите на природата съществува столетия наред в симбиоза с внесения от Корея будизъм и по-късните школи като дзен-будистката Риндзай. Дзен будистите наричат „самият природен свят книгата на Бога.“

Самият природен свят е книгата на Бога.

Има един класически анимационен шедьовър на Миядзаки, „Принцеса Мононоке„, който съчетава елементи именно от тези традиционни вярвания в красива история. Бих ви я препоръчала за някоя дъждовна спокойна вечер вкъщи със семейството или приятели.

Природата е един от седемте принципа на естетиката в дзен.

В историята на Япония има и периоди, в които се затваря изцяло за света, спира търговията с него и поставя на първо място самозадоволяването. Рибата, с която се изхранват, и дърветата, от които се правят къщите са особено важни в такива периоди. Имат и история на регулиране и запазване на дървения материал като ценен ресурс още по време на шогунатите, когато е било забранено да се секат дървета освен със специално разрешение.

Природата

„В японската култура природата не е нещо отделно от хората. Тя е част от нас. Нуждата от поддържане на хармония с нея е видна във всички аспекти на живота – от проектирането на градини, вдъхновени от естествени пейзажи, до конструирането на къщи, където границата между вътре и вън се разпима посредством прозрачни хартиени прегради. В традиционните японски къщи можеш да затвориш вратата без да изолираш звуците на пеещите птици и шумоленето на ветреца.“

 

Докато четях книгата, в главата ми постоянно звучеше „Хубава си моя горо“. А докато разглеждах прекрасните снимки на гори, се сещах за всички тия оброчища под специални дървета, които все още се почитат, особено на селските събори у нас, но от които градските жители практически нямаме никаква идея. Гората е играла много важна роля и в нашата традиционна култура. Но ако не променим нещо драстично, рискуваме да загубим този толкова ценен ресурс и източник на здраве.

Японците са започнали да работят в тази посока още от 80-те години. Тогавашният министър на земеделието, лесовъдството и риболова, Томохиде Акияма, въвежда термина „шинрин-йоку“ като част от кампания за опазване на горите, но и опит да се насърчи по-здравословния начин на живот. По това време определят и първата гора за горско къпане – Акасава в префектура Нагано, намираща се на Самурайската пътека, и известна като една от трите най-красиви гори в Япония.

Всъщност идеята за горско къпане се гради върху хипотезата за биофилията. Това е една съвсем близката до ума идея, популяризирана от американския биолог Едуард Уилсън, че понеже сме еволюирали сред природата, в нас има потребност от връзка с нея. Тоест, чувстваме се по-добре сред природата, защото това е заложено в гените ни и именно заради това природата играе толкова важна роля за здравето ни.

Благоприятни ефекти на горското къпане

  • понижава кръвното налягане;
  • намалява стреса (много важно за градските жители!);
  • подобрява метаболизма;
  • подобрява функциите на сърдечносъдовата система;
  • понижава нивата на кръвната захар;
  • подобрява концентрацията и паметта;
  • облекчава депресията (и още за депресията тук);
  • понижава тревожността (още за тревожност тук);
  • понижава гнева;
  • води до състояние на вътрешен покой;
  • подобрява съня;
  • повишава настроението;
  • повишава търпимостта към болка (колко полезно!!, вижте още за болката тук);
  • повишава нивата на енергия;
  • укрепва имунитета, като увеличава броя на клетките естествени убийци в тялото;
  • подпомага производството на противоракови протеини;
  • спомага за отслабването (по няколко различни начина).

 

„Положителното въздействие на дърветата върху психичното здраве на хората е по-дълготрайно от щастието.

 

Повече дървета буквално означават повече щастие за всички. В това отношение в София сме сравнително добре. Особено ако направя сравнение с Копенхаген, където хората ходят на излети в гробищните паркове, защото имат най-много дървета. Или с Малта, където за първи път отидох на езиков курс преди цели 16 години, и тогава като част от културната обиколка ни заведоха до единственото дърво в околността.

И все пак, ми се струва ми, че София губи все повече зеленина за сметка на значително количество нови инфраструктурни обекти. Добре че големите паркове все още са сравнително непокътнати (макар от Южния да отрязаха значителни количества преди години), и повечето хора в града имат досег до дърветата. Разбира се, градските дървета не могат да се сравнят с това, което ще получим в една истниска гора, но пък имаме Витоша съвсем наблизо и множество пътеки, по които хората обикалят в хубавите дни. Освен това Родопите не са чак толкова далеч, а там са най-хубавите гори в България. И пишейки това веднага се замислям защо, след като са ми едно от най-любимите места, не съм ходила в тази посока вече толкова дълго време…

Така че, макар горите ни да малко занемарени на фона на това, което показват японците (не съм ги посещавала все още, за да мога да направя пряко сравнение), ние сме големи късметлии и би трябвало да започнем не само да ценим това, което имаме, защото го правим, но и да го пазим и да се грижим за него подобаващо.

Как да се възползваме от положителното влияние на горите?

Най-важното е да си намерите хубаво място, което имате възможност да посещавате по-често.

Разбира се, една разходка до Родопите няколко пъти годишно е добре дошла, но още по-хубаво ще е да можете да се разходите сред дървета всеки ден или поне веднъж седмично.

Разхождайте се бавно и безцелно. 

Оставете се на усещанията и насочете вниманието си към гората, вместо към телефона, фотоапарата или колко точно крачки ще направите и колко километри ще изминете. Позволете на сетивата си да почувстват цялата гора.

„Търсете място, което ви кара да се чувствате комфортно и изпълва сърцето ви с радост.“

Някои неща, които могат да се правят в гората

Разходка

Йога

Или друг вид спокойни упражнения. Моята баба практикува собствена серия упражнения, които съчетават гимнастиката, която са практикували в училищата по комунизма, с някои упражнения на бялото братство и се чувства съвсем добре, въпреки че йога за нея е напълно непозната дума. Обикновено прави много ранна сутрешна разходка до един хълм с парк в близост до нейната къща, заедно с приятелки. Твърде ранно за мен. Аз преподпочитам следобедната разходка в края на работния ден. Нейният вариант разчита и на чистия въздух сутрин и разтягането в началото на деня, докато моят ми помага да си почина след напрегнат ден. Идеята е да откриете това, което е най-подходящо за вас самите и най-лесно се вписва в ежедневието ви.

Други подходящи упражнения са тай чи, медитация, дихателни упражнения и йогийско дишане.

Хранене в гората

Това е напълно позната за нас концепция, защото обикновено носим нещо за хапване, когато тръгнем на разходка. Д-р Цин Ли обаче напомня, че храненето с ядливи разстения е важна част от програмата за горска терапия, която практикуват в Япония. И у нас, както и в Япония, в горите и по поляните изобилства от лековити билки. Ние дори си имаме специален ден, посветен на тях, Еньовден, който е идеален повод за разходка и бране на билки. Тази година вече мина, но билки могат да се берат през цялото лято. Ето защо без колебание ще добавя от себе си към този списък и:

Бране на билки

Ходене боси

И нека напомня, че такива разходки могат да се практикуват и в парка. Единствено не забравяйте да позволите на спокойствието да ви обземе и да му отдадете подобаващо внимание.

Ето и едно полезно упражнение от книгата, което може да се практикува навсякъде:

Как да притихнем и да слушаме звуците на природата

 

Започнете, като намалите темпото

Концентрирайте се върху дишането

Долавяйте звуци от всички посоки

Затворете очи, за да се концентрирате по-добре

 

„Когато се разхождате в гората, вие вдишвате лечебната ѝ сила“

 

 

Ценното за мен

Какво за мен беше ценно в книгата? Напомни ми колко обичам да прекарвам съботите с колело, одеало и книга в парка или на Витоша, разхождаща се боса по тревата. Напомни ми да докосвам дърветата по-често, както и че тази година отново пропуснах да се кача на Витоша за Еньовден. И че когато вали, изцяло спирам разходките просто защото вкъщи ми е приятно и топличко, а не би трябвало. Също така си купих масло от бор и вече го използвам редовно докато пиша дълги статии на компютъра.

Спомних си и за дяволския бръшлян, на който пеех и пусках музика в детската си стая. С него се разбирахме много добре, защото винаги оживяваше въпреки сериозните забравяния да полагам каквито и да било грижи за него. Орхидеите ми са красиви, но с това растение в стаята се чувствах наистина добре. То е едно от тези, които са подходящи и за спални. А в новото си жилище нямам изцяло зелен двор, който да гледам, когато се уморя от екрана. Вместо него виждам колите по булеварда, който все пак има и дървета, това е хубавото на София! Жалко, че и тези кестени загиват, а след ремонта вероятно ще си отидат и други дървета в квартала…. Слънцето в този ми дом е повече, отколкото в предишния апартамент, но още малко зеленина ще ме накара да се чувствам по-добре. Вече работя по този въпрос и не само че си имам цели две саксии с дяволски бръшлян за спалнята и за хола, но това лято се сдобих и с азалия и бенджамин.  Много ми се иска да си имам и нещо иглолистно, но няма да му се отрази добре твърде топлия апартамент.


Надявам се, успях да ви вдъхновя да обръщате малко повече внимание на дърветата наоколо. И да внесете повече природа в живота си, дома си и на работното място.

Снимките, които включих, са от места, на които съм ходила това лято. Понякога забравям да се наслаждам на разходката и обръщам повече внимание на фотоапарата, но пък след това имам какво да гледам. Както се казва в книгата, дори природните пейзажи, особено съчетани с природни звуци, имат благотворен ефект, ако в момента нямате възможност да се разходите в гората.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *