Лични истории

Лапароскопията – между страхa и доверието в живота

03.04.2018

Когато писах за събитието в неделя на Благовещение, пропуснах да спомена, че една от жените, които говори на него, вече е в болница и се готви за операция. Мария Георгиева, която говори за ролята на храната и добавките, вече се възстановява и няма търпение да сподели какво е научила след последното си преживяване. Аз лично миналата година отново минах през тези страхове, за които говори Мария, но освен това и научих няколко полезни неща за самата операция и възстановяването след нея, които вече споделям и с други хора, защото са ценни и полезни. Приятно четене!

 

Видях тази снимка с цитата ден преди операцията си. Страхът ме беше сковал, а това идваше точно навреме. Текстът на снимката казва в буквален превод: “Не се страхувай и направи твоята глупост! Аз бих перифразирала текста така: “Позволи на страха да бъде и въпреки него, го направи! Защото е трудно да махнеш с ръка и да кажеш: Вече не ме е страх! От опит знам, че страхът е голяма тема за повечето хора и стои в дъното на нещата за повечето ни решения. Осъзнат или не, той е там. Сигурна съм, че повечето жени отиващи на лапароскопия се тресат вътрешно от страх и въпроси: дали ще ме боли, а какво ще намерят вътре, дали това е правилното решение и т.н. и т.н.

Мен също ме беше страх. Не осъзнавах до каква степен, до момента, в който не влязох в реанимация, час преди операцията. Лекари влизаха и излизаха в стаята и вкарваха жени, излизащи от операции на подвижни легла. Гледката беше неприятна, тъй като очевидно ги болеше, а аз не понасям някой да го боли и да не мога да му помогна. След като мина един час и моят лекар все още липсваше, а обстановката вече ми дотежаваше, започнах да си мисля дали да не се откажа. Казах си “какво пък?!” Имам абокат в ръката си, но винаги мога да го махна. Да, вкараха ми един куп лекарства, за да ме подготвят, но винаги мога да си тръгна от тук. Интересен факт е, че тази мисъл за бягство ми действаше доста успокояващо, защото знаех, че винаги имам избор, а не отивах като агне на заколение. Запитах се всъщност какво правя тук и защо случвам цялото това нещо?! Може би до този момент не се бях изправяла съвсем честно пред този въпрос. Отговорът, който чух в главата си беше: “защото искам да имам дете повече от всичко на света!” Причините да отида на операция не бяха толкова физически и неотложни, колкото начин да разберем какво се случва вътре, което пречи да имам дете. Знаех, че имам ендометриоза, имам я от 16 годишна, и осъзнавах, че трябва отново да се изправя срещу нея. В главата ми нахлуваха спомени от двете ми лапароскопии, случилили се преди 20 години, когато не осъзнавах въобще какво ми се случва. Странно как мозъкът изважда спомени, които дори не знаеш, че пазиш, като от стари, прашасали чекмеджета и ти ги избутва изпод носа, избърсвайки услужливо праха от тях.

След около половин часови емоционални изблици на страх и обмисляне дали да не си тръгна и преговори с медицинските сестри относно тази идея, разумът проговори –  реших, че е най-малко въпрос на уважение да изчакам лекаря си, който се анагажирал с мен за този ден и час. Да не говорим, че този ангажимент включваше операция в друга болница, в която той не работи по принцип. В този момент той влетя в стаята, с типично забързаната си походка и светещ поглед. Казах му, че не знам какво правя тук. Не можах да повярвам, че това излезе от устата ми. Той се усмихна и каза: “Ти ми кажи какво правим.”, след което дори не дочака да кажа каквото и да било и започна да ми разказва какъв план за операцията имаме. В някакъв момент той ме хвана с две ръце за раменете, погледна ме и ме попита: “Имаш ли ми доверие?” Изрекох ДА, защото това наистина беше така. Винаги съм му имала доверие и всички страхове, бяха просто моите си демони, които живееха в мен от години. В този момент усетих как се мобилизирам, страхът остана на заден план, закрачих с него към операционната, и просто се оставих на случващото се. Като лист, който се рее по течението на река. Това беше всичко. От там нататък всички знаете какво следва.

Позволих си това емоционално отклонение преди да споделя важни неща по повод подготовката за лапароскопия и следоперативния протокол, защото исках да акцентирам върху две ключови състояния, които според мен имат огромна важност, когато сте в подобна ситуация – доверието в лекаря и приемането на страха. Когато имаш доверие на някого, страхът няма значение. Да, той е там и се вихри, прави сцени в главата ви, пищи и се бунтува, но доверието е това, което го заглушава с пълна сила и доверието е онова, което има значение.

А сега малко повече за пред- и следоперативния протокол, който е важен от гледна точка на това да преживеете цялото това нещо хармонично и без излишни драми и болки.

 

Преди операцията:

1. Храна – седмица преди интервенцията преминете на ниско целулозна диета – без твърде много салати, плодове, варива и зелеви, тъй като те издуват червата за дълго време, а това има значение за лапароскопията. 2-3 дни преди операцията изключете от менюто всички млечни продукти, тъй като те благоприятстват развитието на някои бактерии.

2. Пийте много вода и чай. Можете да си направите специални билкови комбинации за успокоение и укрепване на стомаха, червата и нервната система – мента, джоджен, жълт кантарион, маточина, лайка.

3. Добавки – със сигурност приемайте добър пробиотик до деня преди операцията, както и вит. А, Е, С и магнезий.

4. Пречистване – в денят преди интервенцията ще ви забранят да се храните още от обяд и ще ви поднесат коктейл от пречистващо лекарство, което трябва да изпите в рамките на 2-3 часа, за да изчистите дебелото черво. Лошата новина е, че това не отменя клизмата на следващия ден, а добрата новина, е че се чувствате доста леки и по-слаби 🙂

След операцията:

1. Първото нещо, с което ще се сблъскате след като излете от упойка, е хипотермията (телесната температура спада от упойката), но ако медицинските сестри са достатъчно грижливи ще ви завият с топло одеало и това усещане ще премине за няколко часа. Вторият сблъсък е болката, но тя не е задължителна за всеки. За щастие и за нея има чудесен лекарствен коктейл от профенид или трамал, които ще ви влеят чрез банка и ще заспите за кратко.

2. Вода! Ще усещате жажда, но няма да ви позволят да пиете вода, затова помолете да ви намокрят устните с тампон, напоен във вода. Това много помага. Ще ви бъде позволено да пиете вода едва 4-5 часа по-късно.

3. Движение – тази дума ще чуете веднага щом премине болката и вече сте напълно будни. Ще ви накарат да се изправите в първите 4-5 часа от операцията и това е наистина много важно. Препоръката за движение ще върви всекидневно, тъй като много подобрява общото състояние и възпрепятства образуването на сраствания. Важно е да не спирате да се движите всеки ден, както в болницата, така и като се приберете вкъщи.

4. Неприятен последващ страничен ефект, който се появява около 1-2 дни след операцията е болка в диафрагмата и раменете, която е предизвикана от въглеродния двуокис, с който издуват коремната кухина докато работят лапароскопски. Болката може да е наистина силна и да не можете да лежите в хоризонтално положение. Това, което работи за да отмине тя по-бързо е движение и един метод, който научих съвсем скоро от ендо сестра, оперирана във Финландия. Осигурявате си едно пластмасово шише от половин литър или 1 литър и го пълните на 1/3 с вода. Вкарвате в шишето дълга сламка или маркуч. Важното е дължината да е поне 30-40 см., колкото по-дълго, толкова по-добре. Поемате въздух колкото можете и дишате през сламката/маркуча във водата, като правите балончета. Трябва да издишате целия въздух, който имате докато не ви остане дъх. Дишайте и издишайте бавно и го правете често през целия ден. За да не допускате хипервентилация, дишайте по 10-15 пъти в шишето всеки път когато усетите болка. Гарантирам, че ще се сбогувате с болката от газа за 1-2 дни.

5. Храна – важно е да знаете, че в болницата ще ви позволят да се храните едва тогава, когато има възстановена перисталтика на червата, или най-общо казано когато вече имате къркорене и газове. По време на операцията се прилагат релаксанти, които отпускат мускулатурата на червата и е важно на следващия ден, след като ви изкарат от реанимация да възстановите този процес. Ще бъдете захранени с чай, супи и бульони. Този начин на хранене ще продължи до 10 дни след операцията. Добре е да се храните с кашести храни, пюрета, супи, чай и да изключите варива, червено месо, салати, плодове. Можете да включите чай от мента, джоджен, анасон, фенел, които много добре повлияват стомашно-чревната симптоматика. Ще влезете в ритъм на нормално хранене едва след 10-ия ден от операцията.

6. Прекарвайте повече време на слънце и спете поне 8 часа. Сънят възстановява тялото изключително бързо, а слънцето ще ви набавя вит. Д за силен имунитет.

7. Добавки – добре е да започнете прием на пробиотик и храносмилателни ензими веднага щом се приберете вкъщи. Това ще ви спести сериозен дискомфорт в червата и стомаха. Можете да подсилите организма с мултивитаминна формула, магнезий, цинк, желязо, както и повече вит. С.

8. Секс и спорт – възможно е да получите забрана за секс в рамките на 1-2 седмици до 1 месец, в зависимост от интервенцията и резултата от нея. Същото важи и за спорта, плуването, кисненето в СПА зони и т.н.

 

Това са нещата в краткост, всичко останало е във ваши ръце.

Пожелавам на всички здраве, повече слънчеви дни, и по-малко срещи с операционната, а дори и тогава, няма да ви пожелая кураж, а напротив – ще ви пожелая да се потопите в страха си и въпреки него да действате! “Be scared and DO your shit!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *