Мислене

Когато чашата прелее

02.10.2018

Често се улавам да използвам този израз по различни поводи и често обяснявам разни концепции с пълни и празни чаши. Но най-често казвам, че чашата е преляла, когато говоря за нерви.

Повечето хора се разхождат с полупълни чаши и само от време на време се случват толкова неща, че да бъдат препълнени и да прелеят. Но после бързо възвръщат баланса, защото знаят как да го правят.

Има обаче една част, която не разбира много от баланс и аз се числя именно към нея. А съм убедена, че и повечето читатели на блога попадат в тази част.
Това са хората, които приемат всичко, които могат всичко и правят всичко за всеки. Това са тези, към които всички се обръщат когато имат въпрос, или проблем, който не могат да решат. Тези, които се заемат да помогнат дори и ако не са ги помолили за това, просто защото могат. Тези, които правят повече от другите всеки ден, само защото могат. Това често са хора с по-големи чаши и те действително могат да поемат повече от другите. За известно време.

Защото колкото и голяма да е чашата, няма как да побере цял водопад. А когато в началото е побирала малките детски водопади, тези хора са пропуснали да се научат, ще от време на време се налага и да я наклонят, за да се изпразни и да отвори място за нови неща. Тогава не е имало нужда. Но сега водопадът е нараснал и колкото и да е голяма чашата, тя вече не може да побере всичко.

И точно тогава започва да прелива.

 

Как разбирате, че чашата е преляла?

Когато се разкрещите без ясна причина на някого.

Когато се разплачете от усилие, защото денят е бил твърде тежък и вече нямате сили, а още е едва обед.

Когато се разплачете от безсилие. Защото сте направили всичко и сте чакали със сетни сили почивния ден, за да се наспите, но се оказва, че ви чака още една безсънна нощ работа, още едно болно дете, още една повреда за оправяне, още един проблем, който чака единствено вас.

Когато най-накравя осъзнаете, че сте се претоварили неимоверно много.

Когато тялото ви се окаже по-силно от волята.

 

Когато това се случи, имате два пътя пред себе си – да се научите да изпразвате чашата, или да оставите водопада да прелива и да се опитвате да го спрете по някакъв начин с ръце. Но всички знаем колко вода можем да задържим в ръцете си и колко лесно тя минава през пръстите.

По-лесно е разбира се, да се направите, че нищо не се е случило. Да се наспите за ден и да си помислите, че всичко ще е наред. Защото другото ще означава, да признаете, че не можете да се справите. Но рано или късно наистина няма да се справите.

Никой не може да налива безкрайно, без да излиза от време на време.

Така че научете се да изпразвате малко по малко чашата си, преди да е започнала да прелива и да намокрите всичко около себе си. Огледайте се около себе си, открийте как го правят хората, които не са пропуснали да научат този урок. Вземете пример от тях. Или се вслушайте в себе си.

Пробвайте.

Вероятно първия път ще успеете да отлеете капка, докато водопадът още си тече.

Но вторият ще са две. И после още и още, докато не успеете да стигнете до онзи баланс, който толкова дълго ни се изплъзва.

Бъдете упорити и не се отчайвайте.

Със сигурност в началото ще се почувствате страхотно когато за пръв път от много време насам в чашата ви се освободи малко място. Но после, когато отново прелее, ще се чувствате много по-зле от преди, защото вече имате с какво да сравнявате.

Не се отказвайте. Продължете.

Да, сега ще сте уязвими. Защото докато другите хора са способни да поместят пълни струи, вие, които преди сте се справяли с водопади, сега ще преливате от капки. Но това е нормално. Когато чашата е пълна до ръба, една капка наистина е достатъчна, за да прелее. Няма винаги да е така. Следващия път ще са нужни две, или три капки. А след време ще са струи. Сигурно няма да се върнете към водопадите, но пак ще можете да направите повече от другите, стига да се научите на баланс, и изпразните чашата си достатъчно, за да има място за новото.

Photo by Samuel Wong on Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *