Биоритми | Общи

Есенни равносметки

20.09.2018

Photo by Kristian Seedorff on Unsplash

Всички знаем, че днес не живеем здравословно, но рядко се замисляме какво точно не е здравословно в живота ни. Едно от нещата, които ни отличават от традиционните култури, е откъснатостта ни от естествените биоритми – смяната на сезоните, на деня с нощта, на месеца, на женския цикъл, на възрастта.

Много пъти ми се е случвало когато имам много работа  да не усетя как е излетял цял сезон без да усетя и съм сигурна, че не съм единствената. А телата ни са еволюирали в тази естествена връзка с природата и откъсването от нея заради бюрото и работата на закрито няма как да не им повлияе. Не казвам обаче да започнете веднага да работите на полето (добре, че е цивилизацията и вече не се налага всички да го правим това :)), но съм сигурна, че ще се почувствате много по-добре ако дадете на тялото си повече връзка с природата. Начините за това са много и колкото повече успеете да включите в ежедневието си, толкова повече ще ви благодари тялото ви (например разходките в гората!).

Започнах дълго и сложно, но искам просто да напомня, че на 22-ри е есенното равноденствие. В повечето култури това е краят на изпълнен с труд период, време за равносметки и начало на по-спокойно време и подготовка за дълги и трудни зимни месеци. При мен работата намалява значително едва преди Коледа, но действително най-усилният период приключва в началото на септември, когато успявам и за пръв път да си поема дъх и да си почина (добре че обичам септемврийското море).

Какъв е ритъмът на вашата професия? Имате ли традиционно по-силни и по-слаби месеци? Как влияе това на личния ви живот, ежедневието ви, навиците, начина на хранене или спане и изобщо нещата, които правите за себе си? Как се чувствате в тези периоди и как е здравето ви?


А сега, след като се замислихте за работата, нека ви върна към равноденствието. Това е много подходящо време за носталгия по лятото, лека есенна депресия, усещане, че светлината намалява, времето става малко по-неприятно и започваме да се застояваме малко повече вътре, отколкото вън.

Равноденствието е и времето за равносметки. За поглед назад, към последната половин година или дори за всичко от началото на годината. За размисъл и оценка, за изводи и уроци, за преоценка на целите и методите и коригиране там, където е необходимо. Време за поглеждане отстрани и откриване кое работи и кое не, както и на какво сме се научили от нещата, които са се случили през последните месеци.

Как може да стане това? За някои са достатъчни няколко минути размисъл и ретроспекция, за други е необходимо повече – медитация, писане, обсъждане с приятели, ритуали за заземяване… всичко, което работи за вас и което ви помага.

Аз лично започнах тази година с един списък със здравословни цели (и доста други, които са далеч от темата на този блог). За които се сетих едва преди няколко седмици. Не ги бях поглеждала изобщо, но пък бях приятно изненадана колко много съм постигнала всъщност.

Моите здравословни цели за 2018-та година

Какво постигнах дотук?

1.Да си възстановя чревния баланс

Не съм сигурна дали успях да го направя изцяло, но е факт, че вече се лишавам единствено от млечни и мая и ям спокойно повечето храни, с които имах проблем преди Нова година, при това се чувствам много добре. Единственият ми проблем е, че към края на периода, в който следвах рестриктивния режим, дотолкова ми беше писнало от готвене, че започнах да се храня много еднообразно и резултатът не беше перфектен. И все пак вече се храня без никакви ензими, пробиотици, добавки и каквото и да е друго и все пак нямам подувания, проблеми и реакции към храни. Процесът продължава, но подобрението вече е много видно.

2.Да продължа да търся и опитвам разнообразни допълнителни терапии и методи

Започнах годината с фитнес, което за мен беше нещо ново и далеч от зоната ми на комфорт. Видях доста предимства, установих и много недостатъци, но ми помогна значително за укрепване на костите и мускулите, които след отслабването ми вследствие на дисбактериоза, бяха сериозно отслабнали. Започнах да си връщам голяма част от предишната енергия. Уверих се колко точно за мен е сегашното ми тегло от 50 кг. – никога нямаше да знам колко е перфектно за мен ако не бях станала 48, за да усетя разликата.

Освен това обаче отидох и при много добър специалист по акупунктура и открих колко много по-добре мога да се чувствам. Разликата беше толкова изумителна, че написах един много спонтанен текст по въпроса – Емоционално за инвазивната медицина.

Третото нещо, което опитах, бяха семинарите за личностно развитие, на които от години твърдо отказвах да попадна. И сега отидох с много скептицизъм, но пък и с идеята, че имам конкретни проблеми, които трябва да реша. И те наистина помогнаха за точно тези и няколко други неща покрай тях.

Освен това започнах интензивна програма за движение, масажи и наместване на костите винаги, когато усетя, че има нужда. Включих и самомасажи и разни упражнения вкъщи (които все още се опитвам да превърна в навик).

Другите нови неща са лекарства и добавки. За първи път от много години се престраших да опитам противозачатъчни и въпреки, че имах разни проблеми с тях в началото, смятам че за момента са добро решение за мен. Предписани са ми за дългосрочен прием, но аз гледам на тях като на временно решение и продължавам да коригирам навиците си, за да мога скоро да ги спра без притеснения.

Освен това проведох курс с протеолитни ензими, който смятам също помогна доста за отпускането на стари сраствания, с които бях свикнала толкова много, че дори не помнех как съм се чувствала преди да се появят. Предполагам, че сами по себе си нямаше да са толкова ефективни, но акупнктурата направи чудеса в тази посока.

Всяко от тези неща вероятно би било добро и само по себе си, но фактът, че успях да съчетая благотворните ефекти от всички тях, доведе до чудесни резултати много бързо и тази година се чувствам много по-добре не само от предишната, а и от много години преди това.

3.Да следя за всичко ново, което излиза по темата

Едно от трудните за изпъление неща. Реално погледнато е направо невъзможно да следиш всичко ново, особено предвид, че се опитвам да следя информацията на английски. За разлика от преди години, сега постоянно излизат нови статии и изследвания. Но пък подредих живота си по интересен начин, така че много от нещата около мен да ме стимулират да следя колкото мога повече новостите, както и да комуникирам с хора, които правят същото. Така че ми се струва, че все пак се справям сравнително добре. Това, което не ми стига, е време да разказвам, споделям и превеждам всичко полезно. Определено чета по-бързо, отколкото пиша статии 🙂 А личните ми изпробвания на нови методи отнемат не малко време преди да съм способна да споделя наблюденията си.

4.Да продължа да поддържам връзка с други жени, които се изправят пред същите проблеми като мен

Всъщност това се получи от само себе си. Благодарение на блога, фондацията и фейсбук групата, сега имам цял кръг от жени, които се интересуват от същите неща и търсят точно като мен и споделят какво са открили или опитали. А това е най-ценната информация за някой, който търси начин да излезе от порочния кръг операция/хормони/операция.

5.Позитивната настройка на ума

Писала съм много за депресията и за моите преживявания с нея. Както и за начинът, по който започнах да се справям с нея – от книгата, с която започна всичко – „Промени своя мозък, промени живота си„, до конкретните неща, които предприех и ми помогнаха – Моят начин за справяне с депресията. В началото на годината имах сериозен проблем покрай хормоналното лечение, което започнах. Ако сте обърнали внимание на статията за лекарствата, които могат да доведат до депресия, хормоните са едни от тях и аз усетих действието им с пълна сила на няколко пъти. Дори нервните кризи се върнаха и стана много трудно да се справям с тях. Този път обаче имах толкова много знания, техники и умения, че в крайна сметка успях да се спра (е, и да шашна доста народ около мен преди това) и да постигна спокойствие. И след като бурята отмина, си дадох сметка, че с всяка такава криза, успявах да се справя за ден-два, нещо което преди ми е отнемало месеци и то без истинско успокоение в крайна сметка. Тоест, вече ми е много по-лесно да изляза от капана на негативните мисли и емоции и да видя хубавата страна на живота. Дори откривам доста ситуации, които преди са ме хвърляли в пълен ужас или гняв, а сега единствено ме карат да отбележа, че не са ми приятни и да намеря начин да изляза от тях. Вече не ми е необходимо всеки ден да следя какво правя, колко слънце съм видяла, колко витамин Д съм изпила, колко точно съм се движила и т.н. – всички тези неща, които следвах стриктно, за да не изпадам отново и отново в капана на депресията. Мозъкът ми започва да привиква да се чувства добре и му става все по-лесно да стои дълго време именно в това състояние 🙂

6.Да бъда още по-стриктна в ограничаването на всякакви вредни неща

В това определено не съм станала по-стриктна, напротив, вече съм доста по-малко стриктна. Не се замислям, някои неща са ми чисто и просто навик, други вече не харесвам или ми пречат или ми миришат зле и т.н. и дори вече не е въпрос на стриктност, колкото на много голяма яснота от кое се чувствам добре и от кое не.

7.Да продължа с йогата и да започна да правя и други физически дейности

Признавам си, през цялото лятото не практикувам никаква йога. За сметка на това ходя сериозно, използвах времето да направя няколко прехода в планините (леки, но сериозни за мен, която години не беше правила подобни неща), пробвах фитнес и започнах да включвам още повече движение в ежедневието си. Още не е достатъчно, все пак съм способна да си изкарам целия ден на стола без да се усетя докато не ме заболи гърба, но напредък все пак имам. И съм доволна, че макар и не всеки ден, все пак започнах да свиквам с правенето на упражнения вкъщи. Съвсем скоро ще подновя и йога курса. Напоследък дори откривам хора, които са съгласни да се разходим вместо само да стоим в някое кафе, а това вече е си е стимул и за мен 🙂

Като цяло бих казала, че съм много доволна от това, което направих за себе си през последната година. Имаше няколко проблемни моменти, не винаги бях съвсем здравословна и мързелът и желанието за еднообразна храна често надделяват при мен, но в момента имам по-здравословни навици от когато и да било преди. Това, което смятам да направя, е да продължа да ги поддържам, докато станат наистна постоянна част от ежедневието ми. Освен това ми се иска да намеря и начин да не пречат на работата ми – винаги, когато отида на масаж или акупунктура, а често и след йога, след това съм толкова отпусната, че ми е абсолютно невъзможно да се съсредоточа и да свърша нещо адекватно. Вече имам достатъчно енергия, за да обърна внимание и на това.

Другата ми нова цел е да подновя следенето на месечните си ритми (дори и сега на хапчета), така че да организирам времето си около тях и да направя в бъдеще спирането на въпросните хапчета много по-лесно. Книгата, която ме вдъхнови да направя това, е Woman Code на Алиса Вити, която за първи път ме накара да се замисля, че не е нужно да имам естествен цикъл, за да се подготвя да се съобразявам с ритмичните промени, които се случват с хормоните в организма ми. Има няколко книги и статии, които съм споделяла за цикъла, но понякога е неоходимо нещо малко, за да те накара да предприемеш действие. Последните месеци бях изцяло се откъснала от този цикъл (разните странни влияния на синтетичния прогестин определено ми объркаха представата за цикличност) и в някакъв момент си дадох сметка, че това всъщност не ми е особено естествено и създава дисхармония в живота ми, която трябва да оправя. Това е нещо, което преди не бих забелязала, но след всички тези опити да се свържа с тялото си и да забелязвам множественото дребни симптоми, които говорят за едно и друго и дават обратна връзка какво е добре и какво не, нещата при мен вече стоят различно. Предвиждам скоро ревю на книгата, макар че засега я има само на английски, именно заради тази ценна информация.

И така, как мина за вас годината досега? Какво беше добре, какво не толкова и какво научихте? Какво ще промените сега, за да имате по-добри резултати от тук нататък? Какво ще запазите? Какво е било добре, но сте пропуснали да отбележите? Обърнете му внимание сега и помислете колко хубаво е, че сте успели да го постигнете.

Пожелавам ви много много плодотворна и красива есен!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *