Лични истории

Ендо истории: Мариана Георгиева

19.03.2018

Тази история е част от поредицата Ендо истории. Пълният списък с истории можете да видите тук.

Историята на Мариана Георгиева е първата, която показва, че да си тинейджър с това заболяване е още по-неприятно, отколкото възрастен. И на възрастните не ни вярват, но поне знаем, че можем да направим нещо и сами. Едно дете трудно може да предприеме каквото и да е само. Ето защо ме впечатли толкова нейното собствено самолечение. С лекарство, което на мен ми предложиха едва сега, 10 години след първата диагноза. Ето и историята на Мариана Георгиева:

Как точно стигнахте до диагноза?

На 12 години дойде първия ми цикъл и първите две години бяха ок. Към 14 годишна възраст си спомням, че започнаха адски болки 1-2 дни преди цикъл и продължаваха 1-2 дни след като прокървя. Абсолютно отговарях на критерийте за тежък ПМС. Това получих и като становище от личната ми лекарка.

Две години живях на ибупрофен, течен аналгин, аулин, солпадеин или коктейл от тях. Оплаквах се на всички възможни доктори със следните симптоми повреме на цикъл- гадене, повръщане, разтройство, студено изпотяване и пълна агония. Отговорът беше един и същ – „всички жени имат болезнен цикъл“. Дори собствената ми майка не успя да разбере, че всички тези спазми и болки са били сигнал за нещо сериозно.

 

„всички жени имат болезнен цикъл“

 

На 16 години “взех нещата в свои ръце”. Не препоръчвам на никого моето поведение, но тогава се чувствах принудена да опитам. Не ходех на училище по време на цикъл, тъй като буквално ми се замъглявале съзнанието от болка.

Та… една моя приятелка получи рецепта от гинеколог против болезнен цикъл. Тя е с обърната матка и явно затова ѝ повярваха за болката. Изписаният препарат е противозачатъчно – Логест.

Купих си го на своя глава и почнах да го пия. След месец вече бях друг човек! Вътрешно усещах, че съм взела правилното решение. Аз си падам хипохондричка, но във времето тази ми черта се оказа положителна. Тя ми помогна да открия отговора на част от загадките в моето тяло.

Имаше ли трудности и какви?

Трудностите бяха свързани основно с неразбиране от страна на родители, приятели, учители. Те не можеха да си представят в каква болка живеех и бяха склонни да вярват, че прекалено драматизирам, че това е обикновена, нормална болка.

Имах и трудности с намирането на специалист, който да постави диагнозата. След 9 години щастлив живот с Логест се омъжих и пожелах деца. Спрях Логеста и ада се върна в моя свят. Всички симптоми се върнаха в рамките на 2-3 месеца. Всички страдания, неразбиране, дори и паника. Обиколих доста гинеколози, които ми казаха, че всичко ми е ок. Аз им казвам, че имам остра стрелкаща болка извън цикъл и не мога да си поема дъх на стола… твърдяха, че била нормална овулационна болка. Питах ги: „според Вас аз нормална ли съм? Защото не възприемам тази болка като нормална.“

С тази диагноза се чудя дали въобще хората знаят какво е нормална болка? И изобщо при здрав индивид има ли нормална болка?

 

„Изобщо при здрав индивид има ли нормална болка? „

Как се отрази диагнозата на живота ви?

Направиха ми лапароскопия и диагнозата се потвърди. Бях 6 месеца на Золадекс. Не съм очарована от този препарат, защото след като го спрях пак образувах киста.

Диагнозата коренно разтърси живота ми. Бях наясно какво е ендометриоза и какво може да ми се случи. Две мои колежки страдаха дълги години от нея и са ми споделяли. Аз самата тогава не можех напълно да ги разбера и да им вляза в положението. Те са с по 3-4 операции. Едната е с трудна инвитро бременност, а другата е волна душа.

Основно ми се отрази на работния процес. Работих в американска компания 2 години и ми откриха ендометриозата. Оперираха ме, трябваше да отсъствам за прегледи. При моята лекарка това си е 3-4 часа чакане. Отказаха ми половин дневни отпуски, задължаваха ме 3 седмици да почивам лятото и бях в неплатени дни. Отделно че имаше редовни муцуни и ме караха да обяснявам какво точно ми има този път. Миналият месец подадох молба за 4 чадов работен ден или ми се налага да напусна. Отказаха ми с думите- по цял свят нямаме счетоводител на непълен работен ден. За мен това е изключително странно, тъй като в междинни и годишни оценявания покривам критериите им на 108%. Както и да е. Ще се намеря работа на 4 часа, просто с ендометриозата разбрах много хора и ситуации по съвършено нов начин.

Повлияха ли се по някакъв начин връзките ви или изборите ви за кариера или личния живот? Какво научихте?

Научих се да не се раздавам до край за неща и хора, които не са в приоритетите ми. Сега всеки в живота ми е заел своето заслужено място. Мъдрите хора са го казали: истинските приятели се познават в твоето голямо щастие и в твоето голямо нещастие. (Нещо такова беше сентенцията). И:

Нищо лично, просто бизнес (или просто различни интереси)

Имате ли съвет, който бихте искали да споделите?

Искам да кажа на всички момичета в групата да не спират да търсят отговори. Да се оглеждат по-добре в средата си – в хубавите и в лошите моменти. И в двете ситуации може да изкочи човек-диамант!

Аз вярвам, че БОГ изпраща само изпитания, с които ние сме достатъчно силни да се справим и да преодолеем. Здравият дух и надеждата са най-важните неща, които трябва да пазим.

 

„Здравият дух и надеждата са най-важните неща, които трябва да пазим.“

 

Мариана Георгиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *