за женското здраве и жените с ендометриоза

Ендо истории: Ива Петрова

Ендо истории: Ива Петрова

Тази история е част от поредицата Ендо историиПълният списък с истории можете да видите тук. Писана е то жена, която има перипетии и здравословни проблеми далеч преди да чуе за ендометриоза и за съжаление има богат опит с болници и процедури.

Информацията за ендометриоза е оскъдна

Реших да напиша моята история, поради факта, че информацията за ендометриоза е доста оскъдна. Считам че такава липса на информираност в днешно време е пълно безобразие.

В момента съм на 33 години. Необходимо е да спомена, че съм с диагноза епилепсия (ненаследствена) от 20 години и астма от 10 години. Не са ми чужди дългото чакане пред лекарски кабинети, грешните диагнози и „не сме сигурни каква е причината“.

С ендометриозата се сблъсках едва преди година, но вече ме остави без матка. Събитията се развиха много бързо. Разбрах от гинеколога си, че е хронично заболяване, което е доста неприятно при положение, че имам и други две такива. За щастие вече бях родила две напълно здрави момиченца. Преди първото секцио не съм имала никакви гинекологични проблеми. Никой в рода ми не е имал.

Първото раждане

Месец след първото раждане се наложи да ми направят кюртаж. Лохиите бяха прерастнали в масивен вътрешен кръвоизлив, придружен със съсиреци. След кюртажа, кървенето продължаваше. И сега сигурно си мислите: „Ето я ендометриозата…“ Но грешите, има още малко предистория. Оказа се недостиг на витамин К – рядко срещано явление, но не и при хора приемащи медикаменти за епилепсия от години. Един месец вит. К и всичко беше наред.

Второто раждане

Минаха две безпроблемни години. Цикълът ми закъсняваше. Мислех, че влизам в менопауза. След два теста от близката аптека и преглед при гинеколожката, бях изненадана, че отново съм бременна. Втората ми бременност също беше безпроблемна. Три месеца след второто секцио посетих отделение гинекология за кюртаж.

Пълните упойки малко ме плашат, а тази щеше да ми е четвъртата. Все пак си мислех: „Какво толкова? В най-лошия случай ще пия месец вит. К и ще се оправя.“ Нямах си дори бегла представа колко жестоко грешах. Едва сега се започваше.

Кюртажа мина. Кървенето спря. След две седмици пак сменях превръзки за родилки на 30 минути. Пак бях в гинекология. Този път само на системи. Започнах да се чудя какво се случва и защо. Гинекологът не ми даваше никакви обяснения. Колкото повече задавах въпроси, толкова по-лаконичен беше. Назначи ми хормонални таблетки. Първо бях на жанин, после на дуфастон и накрая на диане 35 – нищо не помагаше. Междувременно пиех промишлени количества дицинон, СаFoCe и вит. С. Понякога ходех и в болницата да ми пуснат една система.

Лекарствата намаляват взаимно действието си

Лекарствата за епилепсия намаляваха действието на хормоните, а хормоните намаляваха действието на лекарствата за епилепсия. Нямаше как да спра приема на последните. Двадесет години сутрин и вечер живеех с тях. Имах чувството, че съм попаднала в омагьосан кръг. Тогава ми беше предложена спирала Мирена. Веднага се съгласих. Реших, че е по-умния вариант от хистеректомията, за която според гинеколога ми, изобщо не трябвало да си помислям. Освен спиралата беше добавено диане 35 по 2 таблетки дневно плюс конски дози кръвоспиращи. Въпреки това, посещавах гинекология за системи доста често. Пусках и хормони, няколко пъти. Бяха перфектни. Новото предложение беше да потърся второ мнение.

Ендометриоза

Не очаквах това изказване, особено от шеф на Акушерогинекологичен комплекс на немалък град. Бях изумена от думите му: „Ами, моето момиче, тя ендометриозата не е шега работа.“ Аз си мислех, че имам просто някакъв хормонален дисбаланс. Но знаех за какво говори. Благодарение на неговата лаконичност бях прочела доста статии. В част от тях се срещаше думичката „ендометриоза“.

Когато отидох за второ мнение, последва заключението хормонален дисбаланс и съмнение за намален яйчников резерв. Каза ми се, че Мирена трябва да се премахне, да се направи хистероскопия и да пусна хормони. Всичко беше изпълнено. Хормоните отново бяха перфектни. При хистероскопията не се намери карцином. След нея, вече окончателно ми поставиха диагнозата ендометриоза.

Цяла година, пълна с кръв

Отново имаше кървене, хапчета и системи. Вече беше изминала цяла година пълна с кръв. Исках хистеректомия. Бях съгласна дори да е тотална, за да се приключи. Може би имах психически проблем. Все пак сама предлагах да ми ампутират орган. Никой нормален човек не би искал това.

Гинекологът ми не прие добре предложението ми за хистеректомия. Доста си покрещяхме. Накрая ме изравни със земята на тема здравна култура и ме изпрати да си ходя вкъщи. Този човек изобщо не ме разбираше. Кой беше той, че да ми държи такъв тон?! Арогантното му отношение, придружено с покровителствен тон допълнително ми късаха нервите.

Хистеректомия

След две припадания в рамките на седмица и няколко прединфарктни състояния доцентът се съгласи и хистеректомията беше направена. Лапароскопска, само матката и скъсяване на шийката. Предстоеше ми цял месец без кръв. Мечтаех си за това. Но имаше изненада. Изпаднах в шок и ужас виждайки отново кръв. Нали нямах матка?! Оказа се, че е остатъчен предменструален синдром и той продължаваше над 10 дни в месеца. Решението беше изгаряне на лигавицата на шийката. И през това минах.

Месец след изгарянето трябваше всякакво кървене да спре. Това не се случи. Към момента съм на 12 таблетки вит. С дневно. Предвид несериозността на сегашното ми лечение и най-вече факта, че то действа, попитах лекаря си за мнението му относно натокиназа. Изобщо не беше скептичен, даже напротив. Все още не съм пробвала дали ще подейства.

От тук нататък

Не тая големи надежди към алтернативната медицина. 17 години вегетарианство не ми помогнаха особено. Историята ми продължава както и досега – без болка, без кисти,  без неуспешни опити за забременяване, но с кръв.

Хубавото поне е, че научих някои неща:

1.Съществуват лекари, на които може да се вярва. Дефицит са, но наистина ги има. Не са мит.

2. Хистеректомията не лекува ендометриоза. Не е мит.

3. Домашния крем с невен и мас е вълшебен 🙂 Не е мит.

След 10 влизания в гинекология за една година искрено се надявам да „приспя“ ендометриозата. Все пак имам да водя и други битки. Писането не ми е силна страна и въпреки, че в гореизложеното няма научни факти се надявам да е било в полза на поне една от вас.

Photo by Christian Seeling on Unsplash



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *