Лични истории

Ендо истории: Цвета Николова

16.03.2018

Тази история е част от поредицата Ендо истории. Пълният списък с истории можете да видите тук.

Това е най-положителната история, която получих – от Цвета, която спортува активно, открила е любовта на живота си и пътува от Самоков до София за работа (не мога да си го представя дори как го прави всеки ден!):

Здравейте, момичета!

Аз съм Цвета Николова (26), родом от Тетевен, работеща в София и живееща в Самоков.

Кога започна моята история ли?! Ако трябва да бъдем реалисти… още в тинейджърските години. Тогава  страдах от нередовен месечен цикъл, но не му отдавах толкова голямо значение. Имах поликистозни яйчници и трябваше да пия хормонални, но аз отказвах до последно… В продължение на 4-5 години в различен период от време (най-често летата) изпадах в депресивни състояния, проблеми с корема и последвало лечение с антидепресанти.

Докато не дойде същият период през май 2015. Тогава започнаха отново болките в корема, таза, все още си бях с нередовен цикъл и бях изпаднала в депресия. Започнах отново лечение с антидепресанти. Едвам ходех на работа от болките и депресивното ми състояние. В дълго лутане по медицинските кабинети и лекарите, които нищо не ми откриваха (не можеха да установят кой е причнителят на болките), хирург от София Мед ми подаде ръка като ми предложи да бъда приета по спешност. И така ми направиха лапаро, взеха биопсия от матката, установи се еднометриоза, но не само генитална, а и извънгенитална (има се предвид не само кисти в яйчниците, но в епикризата са описани и лезии в таза, тънките и дебелите черва. При операцията са премахнати и много сраствания на тънките черва). 

Това беше деня, в който отворих нова страница в живота си.

 

Последвалото лечение със Золадекс не ми позволи да гледам на живота с розови очила, но все пак преодолях успешно всичките странични действия от инжекциите. После още с първия ми цикъл болките бяха ужасни и започнах да пия хормонални. Това беше най-доброто решение за мен (след като се уверих,че няма друг по-добър начин от този, освен ако не исках да забременея).

Започнах да тичам в парка лятото на 2016, срещнах бъдещия си съпруг на една сватба и промених доста неща в начина си на живот. Заживяхме заедно, споделих му за моите проблеми, а той съпреживяваше всичко с мен… продължаваха и болките… Докато не дойде моментът, в който започнах усилени аеробни занимания в спортен център, който и до ден днешен посещавам. Бях много упорита и след 5-6 месец имаше резултати в загуба на теглото и  качих мускулна маса.

Паралелно с упражненията начинът ми на хранене също много се промени. Сега в менюто ми преобладават плодове и зеленчуци, пия до 3л- 4л вода на ден, готвя  основно вкъщи и за офиса си нося само моя сготвена храна. Хапвам до два пъти месечно риба – сьомга, пъстърва, скумрия, бяла риба. Никакво пържено или мазно, сладкото и тестото са ограничени, както и всякакъв джънк фууд. Не пия никакви газирани напитки от 3 години насам – само вода или фрешове. Месо – пилешко филе, заешко, телешко по-рядко. Свинско и агнешко избягвам, защото са тежки. От млечните продукти – хапвам домашно сирене и кашкавал, кисело и прясно мляко, като кашкававала никак не го ограничавам и се чувствам добре.

Човекът до мен ми показа път с друга светлина

 

И не на последно място – човекът до мен ми показа път с друга светлина. В него откривам този, с когото винаги съм искала да продължа живота си. Забавлявам се повече, посещавам красиви и непознати места, преоткривам интересните му хобита, което повлиява положително на моето ежедневие.

Светогледът ми се промени коренно от лятото на 2015 до ден днешен. Осъзнах колко погрешно съм постъпвала през годините, като не съм обърнала внимание на здравословното си състояние и как всичко се е трупало и е ставало все по зле и по-зле. Кръга от хора, с които общувам сега е доста ограничен. Радвам се на всеки миг от живота, водя здравословен начин на живот (никакви цигари от 3 месеца), спортувам, обичам бъдещия си съпруг и градя живота си с него. Работните задължения приемам с лекота и не се впрягам много много. Опитвам се да държа стреса далеч от мен!

 

Съветът ми е: Вие сте най-важни! Поставяйте себе си винаги на първо място, вслушвайте се в сигналите на тялото си навреме и не отлагайте нещата за утре, седмица, месец… години! Живейте днес и се обичайте каквито сте, така и хората покрай вас ще ви обичат!

 

П.п.: И от октомври 2015 г. не пия антидепресанти! 🙂 🙂 По-щастлива съм от всякога!

 

А това са и нейните съвети за по-щастлив живот:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *