за женското здраве и жените с ендометриоза

Ендо истории: Една история без край – от Анна Корцанова

Ендо истории: Една история без край – от Анна Корцанова

Тази история е част от поредицата Ендо истории. Пълният списък с истории можете да видите тук.

Анна Корцанова е на 32 г. от Варна. Живее в Хелзинки и е една от жените, които се престрашиха да споделят историята си по повод месеца на информираността за ендометриоза. Нейната история ме накара за пореден път да си дам сметка, че нашите лекари, колкото и невнимателни и пренебрежителни да са понякога, и системата ни, която е тромава и сложна, все пак са много по-добри от същите на много други места по света. На моменти се чувствах късметлийка, докато четях, в други се възмущавах заедно с нея. Но истината е, че трябва да продължаваме напред, каквото и да се случва:

Ето я и моята история и като се замисля тя не започва преди 7 години, а много по-отдавна.

Сега се сещам как майка ми се превиваше на дивана от болка. Това се случи и на мен. Тъй като така бе и при нея, на мен ми беше казано, че просто имам болезнен цикъл и така ще е… докато родя.

Първият ми по-силен симптом за ендометриозата беше когато бях 8-ми клас – пътувахме за някаква екскурзия от Варна до Германия. Не знам защо, но ендометриозата все едно разбира, когато ще излизаш някъде, и хоп – болка, кръвоизлив и неразположение. Въобще не можех да мръдна! Оттам отидах на лекар. Хубавото тогава беше, че кръвоизлива продължи едва 40 мин., та лекарката, семейна позната, каза “Майка ти е така и ти ще си така…”. Изписа ми противозъчатачни и всичко стана прекрасно.

Болки нямах, нито кръвоизливи… Животът ми бе песен и бели панталони, но срещнах Него – съпругът ми, спътника, партьора и най-голямата ми подкрепа до сега.

Хелзинки

Запознахме се във Хелзинки, той живееше там, а аз бях на почивка. След 10 години познанство се оженихме и така аз се преместих във Финландия – най-добрата социална държава, но тогава не знаех, че ако не умираш няма да ти обърнат никакво внимание в болница.

През 2012 година отидох в спешното отделениe заради силна болка в дясно. Чаках  8 часа да ме види сестра и да ми даде ибупрофен. Оттам бях изпратена в Женската болница и чаках още 6 часа, за да ми пуснат кръв, урина и хоп още една бурана (местният ибупрофен, който дават за абсолютно всичко)… Да, но и там не ме видя доктор – казаха ми да си ходя… дори не разбрах какво стана, но бях изнемощяла от чакане и болка, за това реших да ги послушам и си тръгнах.

Една година по-късно решихме, че е време да пробваме за бебе… ако стане стане, не беше на всяка цена и така спрях противозачатъчните, които ме поддържаха жива толкова години.

Кръвоизливи и проблеми в болницата

С всеки един цикъл започнах да получавам кръвоизливи, в началото беше по 20 мин., после по 1 час, и така стигнах пак до спешното след 12ч. кръвоизлив. Бях изгубила толкова много кръв, че хемоглобинът ми беше едва 100. Отидохме до Женската клиника – от там на въпроса ”Бременна ли сте” с отговор “НЕ” ме изпратиха на друго място. Аз нямах сила. Добре, че тогава имахме кола… Отидох на друго място, имах болки, кръвта ми се стичаше отвсякъде – беше като евтин хорор с много кръв. Мъжът ми взе инвалидна количка и така без никакво вървене додрапах до другата клиника. Пак въпроса “Бременна ли сте” – “НЕ”, но тях не ги интересуваше отговора. Направиха ми тест, който беше отрицателен. След като видя, че хемоглобинът ми е толкова нисък, сестрата каза ”хммм, добре си”. Като го чух полудях, аз губех кръв, ходех до тоалетната на всеки 5 мин и така вече 12 часа… как така добре си?… Сестрата ме накара да отидем в тоалетната и това беше най-срамното нещо – аз трябваше да ѝ покажа,че не лъжа, че имам наистина кръвоизливи, за да ми изпишат силни обезболяващи и кръвоспиращи. След срещата ни в тоалетната тя реши, че е по-добре да пренощувам в болницата. Казах не. Защо искаше да остана като преди 5 мин. ми каза, че съм добре???

Тръгнах си, но ми изписаха хапчета за кръвоспиране и така започнах да ги пия. Първо започнах с 2 на ден, когато съм в цикъл, но след 6 месеца не ми помагаха, пиех вече по 10 на ден. От кръвоизливите получих анемия и все още се боря да си кача хемоглобина над 110.

На лекар в България

Реших да се прибера в България и отидох на лекар. Казаха ми, че имам полип на матката и трябва да се направи операция (2014год. май). Веднага се съгласих, естествено и си платих като за чужденец. Изписаха ме и лекарят ми каза, че всичко вече ще е наред. Стоях в България 2 месеца и бях наистина добре. Прибрах се във Финландия и хоп кръвоизлив. Вече не издържах. Обадих се на лекаря в България и той най-спокойно ми каза “Ами явно имаш ендомериоза”. Какво??? Какво зз Бога беше това… Дори не погледнах интернет, не ме интересуваше, защото лекаря така го каза, че и той сякаш чуваше за първи път за болеста. Пиех си кръвоспиращите и обезболяващите хапчета докато не осъзнах, че не забременявам… Отидох пак на лекар във Финландия и така бях пратена на изследване за проводимост на тръбите. Тръбите ми бяха наред, но ми намериха малка ендометриозна киста в дясно 3 см. Нямало нужда да се оперира ако не ме боляло… Те май не разбираха, че ходех през 3 месеца на спешен от болка, а сега “ако не ме боляло”… Изписаха ми хапчета за стимулиране на овулацията и като съм ги почнела да им се обадя. Пих ги 5 дни, ходих на ехограф и хоп кистата ми беше станала на 6 см за 4 месеца. Лекарят беше притеснен и каза, че ако не се чувствам добре, ще ме оперират. Натякваха ми навсякъде как трябва да забременея и всичко ще е наред, за това казах,че не искам операция.

С преводач на лекар

Това се случи февруари 2017 г. Следващото посещение беше на 3 юли 2017. Отидох с преводач, защото реших, че така ще ме вземат по насериозно, а не като някакъв мънкащ чужденец. Най-смешното е, че ме пратиха на лекар с диагнозата “възможно появяване отново на полипи”. Отидох и заявих твърдо, че съм разочарована от цялата система и някак си искам адекватно лечение, защото не мога да живея повече с тези болки. Казах точно и ясно “искам операция и тази киста да се махне”. Докторката реши да не ме слуша и да направим ехограф. Каза, че ако била по-голяма от последния път щели да ме пратят. Да – беше 7,5см по-голяма. Радвах се и ми връчиха лист с телефон за връзка на отделението, където ще ме оперират и пишеше опашката е 6 месеца… 6 месеца! А до тогава??? Изписаха ми противозачатъчни и ме отпратиха с изречението “Имахте час за 20 мин, а стояхте 30 мин сега всички други пациенти ще са недоволни”. Аз чаках 5 години за тази операция, как може такова отношение!

 

Аз чаках 5 години за тази операция, как може такова отношение!

 

 

Пиех си противозачатъчните, но най-интересното е, че този път не само не ми спираха кървенето, ами ми идваше на всеки 2 седмици. Звъннах пак на лекаря и ме пратиха на изследвания за TSH /T4 и ми намериха хипофункция на щитовидната жлеза. Тази ендометриоза ме разваляше отвсякъде.

Чакането си струваше и успешно ме оперира една от най-добрите доценти по ендометриоза в Хелзинки и то случайно /тук няма избиране на екип/.

Новото предизвикателство

Сега започвам новото предизвикателство наречено инвитро. Моята история няма край, защото продължавам напред. Аз не се предадох, смених безкрайно много лекари, борих се за правата си, защото най-тежкото беше, че те не ми обръщаха внимание, не искаха да ме чуят, не искаха да ми повярват. Всеки ден звънях по спешни, молех се за лекарства, прегледи и изследвания. Продължавам напред, защото искам, трябва и мога!

 

Анна Корцанова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *