Лични истории

Ели Камър и нейните картини на окървавени тела

21.06.2018

Не четете надолу, ако графичните изображения ви натоварват!

Първия път, когато попаднах на картините на Ели Камът в инстаграм, ги подминах много бързо, защото мигновено събудиха неприятни усещания.

После обаче се върнах назад и веднага проверих профила ѝ. Нямах идея, че рисува собственото си състояние, нито че има ендометриоза, преди да разгледам целия профил, но истината е, че тези картини докоснаха една болезнена струна още в първия момент, в който ги видях.

Предполагам именно заради тази болезнена струна тя получава противоположни реакции за изкуството си. Моите собствени са такива и съм напълно способна да обясня всичките в целия спектър от „не мога да ги гледам“ до „гениално“. В крайна сметка първото нещо, което ти идва на ум като видиш картините ѝ е, е „тази жена е болна“.

И тя наистина е болна. При това според интервюто в Daily Mail, има симптоми от 17-годишна: регулярна силна болка в корема, болки при сексуален акт и при уриниране, менструации, дълги по месец, огромни съсиреци.

Диагностицирана е чрез лапароскопия с ендометриоза II стадий през 2015 г. Тази операция представлява „травматично преживяване“ за Ели. Възстановяването ѝ е много трудно и отнема цели 6 седмици да започне да ходи нормално, което е много сериозно, защото обикновено след такава операция те вдигат на крака най-късно на следващата сутрин.

А първият цикъл след нейната операция бил по-лош и от предишните, въпреки, че тези операции обикновено се очаква да помогнат и в тази посока. И на нея, както и на много други, не ѝ обясняват почти нищо за диагнозата, освен че ендометриозата е равнозначна на операции и хормонални терапии. На нея при това са ѝ казали, че не се лекува (на мен поне винаги са избягвали да ми го кажат в прав текст). А, да, и разбира се – че може да я остави безплодна.

И не само това, а после започнала да търси в гугъл и попаднала на какви ли не страшни истории. Защото именно тях ще откриеш първо. За да се отчаяш още повече.

И тя, като много други хора с хронична болест, се сблъсква с огромното предизвикателство да промени цялото си ежедневие така, че да контролира симптомите и да се чувства добре. Сблъсква се от първа ръка с огромното количество време, пари и енергия, които са небходими за всекидневните сериозно премислени решения, които взимаш за здравето си. Отказва се от соя, млечни продукти, червено месо, глутен и захар, за да спре подуванията. Внимава да не вдига нищо тежко. И започва да преосмисля какво има възможност и какво не, защото ѝ се налага да се справя с постоянна липса на енергия.

 

It’s a multifaceted disease that requires a multifaceted approach to managing it. It’s costly in both money and time just to keep things under control.’

 

„Това е многолика болест, която изисква многостранен подход. Скъпа като пари и време, дори и само за да стоят нещата под контрол.“ (Daily Mail)

 

Endometriosis is a ‘consuming and demanding condition’ that requires Ellie to make ‘considered choices’ every single day.

 

„Ендометриозата е „консумиращо и изискващо състояние“, което изисква Ели да прави „обмислени избори“ всеки ден.“ (Daily Mail)

В Sydney Morning Herald нейната история е разказана по-подробно. От тази статия става ясно, че Ели има и съпътстваща коморбидна аденомиоза, инфекция на пикочните пътища и други инфекции и така картината става по-пълна. Освен това е претърпяла спонтаен аборт малко преди да я диагностицират. В рамките на 7 месеца се е оказвала 7 пъти в спешното през декември 2016 г. за малко не умира от сепсис. А няколко седмици, след като се възстаноява от него, ѝ казват, че ѝ е нужда нова операция, при това спешно, но тя не може да си я позволи. Ели живее в Австралия, където цените на операциите не са като в САЩ, но все пак операцията става възможна единствено благодарение на лекарката, която приема да я направи без заплащане. И дори ѝ прави снимки, които след това Ели използва за картините си.

„My condition is so overlooked. You have to fight to be heard with women’s issues. This disease is hard to understand – especially for men.“

„Това състояние е толкова пренебрегвано. Трябва да се борите, за да ви чуят, ако имате женски проблеми. Това заболяване е трудно за разбиране – особено от мъже.“ – казва за Хералд Ели. И макар че има много подкреящ приятел, тя описва някакво „отделяне“ в отношенията им, защото той няма как да разбере какво е да се живее с ежедневна болка.

„I’ve had to learn to explain myself, which is not fun when you’re talking about blood, clotting and vaginas. I’ve had to step away from my insecurities and just be open. He appreciates that. I still struggle with it.

„I feel that my sexiness will be taken away if I’m that real with somebody. I like to have mystery. It scares me to talk to him about this, but he’s amazing. It’s just me, how I’ve been taught to think about myself,“ she says. „But shame is poison.“

„Трябваше да се науча да се обяснявам, но това никак не е приятно, когато говориш за кръв, съсиреци или вагини. Трябваше да се откажа от недигурността си и да съм отворена. Той оценява това. Аз още се боря с това. Имам усещането, че привлекателността ми ще изчезне, ако съм чак толкова отворена за тези неща с някого. Обичам да има тайнственост. Плаши ме да говоря с него за това, но той е невероятен. Всичко е от мен и начина, по който съм научена да мисля за себе си, казва тя, но срамът е отрова.“

По отношение на картините ѝ, се оказва, че мъжете са доста любопитни и ги използват като възможност да разберат малко повече. Някои хор аобаче ги мразят, смятат ги за отвратителни, а в социалните мрежи картините ѝ се трият заради „порнографско съдържание“.

„There will always be that person who’s offended by my work,“ she says. „But they’re doing me a favour. It starts a conversation about how women are pictured as sexual objects. There would be no issue if I was doing male portraits. Because I feature the [female] breast and nipple, it’s suddenly offensive, sexual and uncomfortable.

„The point is to make people ask themselves some questions… to identify why it makes them so uncomfortable. If I provoke that, that’s my job well done.“

 

„Винаги има някой, който е обиден от работата ми, казва тя, но ми правят услуга. Така започва разговор за изобразяването на жените като сексуални обекти. Нямаше да има проблем, ако рисувах мъжки портрети. Но понеже включвам (женски) гърди и сърна, изведнъж е много обидно, сексуално и неудобно. Целта е да накарам хората да си зададат някои въпроси… и да идентифицират какво ги кара да се чувстват неудобно. Ако успея да предизвикам това, значи съм успяла.“

Не е чудно, че голяма част от феновете ѝ , са жени с ендометриоза, които дори и пращат собствените си истории и тя понякога споделя част от тях като допълнение към картините си.

Но понякога тези истории са много натоварващи, защото тя самата се плаши да не се случат на нея, губи съня си и сериозно се разстройва. И все пак продължава, защото е феминистка и иска хората да говорят за женските проблеми.

През януари 2017г. Ednometriosis Australia я номинират за „ендо шампион“ заради изкуството и активизма ѝ.  Според нея организацията е единственото нещо, което ѝ е помогнало да се чувства по-малко изолирана. Ако не знаеш какво се случва с теб е много страшно. Организацията помага с информация, а информацията е сила.

„If you don’t know what’s happening to you, it’s really scary. [Endometriosis Australia] educated me, and with education there is power. I feel lucky to be part of this group of women who are so brave. It puts things in perspective.“

 

„Nobody wants to go through all this crap and not tell a single soul. It just kills you. So I’ve taken on the role of,“ Ellie pauses, „complaining very loudly.“

 

Вижте целия проект на сайта на Ели Камър. Или я последвайте във фейсбук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *