Общи

Библиотека: Забранената плът на Диан Дюкре

24.05.2018

Преди домашната ми библиотека беше пълна основно с фентъзи, книги за архитектура и тракийска археология. Сега книгите на здравословна тематика стават все повече, но напоследък добавих още една тема и тя е за жената. По този повод си харесах и тази френска книжка на Диан Дюкре, която открих в Гринуич – „Забранената плът“. Имам смесени чувства към нея, защото когато я купувах очаквах културологичен анализ, който напълно отсъства в нея. Кой знае какво точно съм зачела по страниците, когато я разглеждах в книжарницата…

За сметка на това книгата представлява кратка хроника на отношението към жената и женското тяло през вековете и ми се струва, че бих искала повече мъже около мен да я прочетат. За съжаление съм сигурна, че такава книга привлича основно жени, а и корицата не помага особено.

Иска ми се мъжете да четат тези хроники, за да си дадат сметка колко дълго и колко дълбоко в културата ни е заложеното постоянното подтискане на женските усещания, колко лесно пренебрежението към жената, наследено от средновековието, може да се превърне в отказ да бъде излушано едно момиче в гинекологичния кабинет, докато се опитва да обясни колко болезнен цикъл има. Знаейки културните модели, според които сме възпитани, ще ни е много по-лесно да ги променим, или поне да успяваме да излезем от тях от време на време. Подобни неща биха могли да променят много животи към по-добро.

Освен мъжете обаче и всяко момиче би трябвало да се запознае с историите в книгата, да знае, че в края на 19 век са „ампутирали“ клитори като „лечение“ на мастурбация (пък и за болезнена менструация или кой знае какво друго) и са премахвали яйчници за лечение на емоционални проблеми.

Четейки книжката ясно си даваш сметка едновременно колко много и колко малко се е променило. И досега се случва да предписват операция на яйчниците без да е напълно сигурно, че такава е необходима, и досега смятат хистеректомията за лечение на не едно и две женски състояния и я провеждат без да обясняват напълно последващите ефекти от нея, особено ако се отстраняват и яйчниците. И досега остраняват клитори на някои места по света (добре че не живеем на такова…).

От друга страна, в Европа някои неща отдавна са забранени (като последното), а и днес трудно могат да те оперират насила. Можем да избираме къде и при кого да отидем, можем да се информираме, да научим всичко за състоянието си преди да се доверим на лекаря и процедурата. Сега вероятността да се развие сепсис след операция е сведена до минимум и усложненията са много по-малко. А докторите са в пъти по-наясно какво правят. Освен това имаме ехографи, нещо което и майка ми като е била бременна с мен не е виждала, което дори не е чак толкова отдавна исторически погледнато.

Има все по-ясни изображения, които дават информация какво се случва вътре в нас и на докторите им се налага да гадаят много по-малко от преди.

Много по-трудно е да ни обедят, че нещо ни има ако няма нищо (ние си се справяме и сами с това), но пък колко пъти дори и сега се смята, че една е жена е твърде истерична или депресирана или си въобразява болките, когато често това са всъщност симптоми за сериозни болести? Отишли сме много напред, и наистина сме щастливи, е живеем в този момент, в този край на света, но нещата все още са далеч от перфектното и имаме дълъг път, по който да вървим. Книжки като тази ни показват къде се намираме в момента.

Ще ми се да споделя и два цитата от книгата. Първият, защото в онези години вероятно и аз щях да се окажа с тази диагноза „меланхоличност“:

„Англичанинът Исак Бейкър Браун популяризирал наказателната интервенция при упоритите мастурбаторки. Образован и възпитан в пуританско покорство, след дипломирането си в лондоската болница „Гай“, Бейкър Браун станал знаменитост в своята страна. В Хирургическата болница в Лондон той се заловил с интимния проблем, раздирал съвременничките му. Първата пациентка, двайсет и шест годишна неомъжена жена, била модистка в Йоркшир. След като сътворила безчет рокли за най-добрите семейства в околността, тя изгубила работоспособността си. „По лицето ѝ разпознах веднага естеството на нейния случай“, отбелязал докторът. Младата жена не яде, страда от ужасни коремни болки след хранене и е толкова слаба, че няма сили да стане и да пристъпи до него, измъчвана от непоносими болки в долната част на гръбначния стълб. Безпогрешен симптом – страдала от „меланхоличност“. Три дни по-късно пациентката била оперирана. „Отделих клитора подкожно“, отбелязал в записките си хирургът, споделяйки, че е работил на сляпо: „Тъй като това беше първата ми операция, нямах никаква представа за последствията от този оперативен метод.“

 

А вторият, защото имам няколко приятелки с почти същите симптоми. И защото съм доволна, че моята депресия се изпари с реазходки, витамини, трениране на мисленете и специфична диета, вместо с остраняване на яйчниците… Наистина много се радвам за напредъка на съвременната медицина:

“ През лятото на 1872 година един четиридесет и четири годишен хирург, от Рим, щата Джорджия, решил да открие извора на всички женски проблеми и да „хване бика за рогата“. Робърт Бати започва кариерата си като лекар по време на войната между Севера и Юга. Ръката му не трепнала, когато отстранил здравите яйчници на пациентка, за намери разрешение за нередовния ѝ цикъл или разстроени нерви. На 17 август той приложил новаторската си техника върху една неомъжена трийсетгодишна жена с тежка менструация, която я приковала на легло в продължение на цели шестнайсет години. Един симптом привлякъл вниманието му: в тези дни от месеца тя получавала жестока мигрена и спазми. Лечението е хирургическа намеса. След като сепсисът вследствие на операцията преминал, о, чудо!, пациентката изглеждала оздравяла. Съсоянието ѝ се облекчило от предизвиканата менопауза, резултат на интервенцията. Опитът като че ли увенчал с успех логиката на Бати. И понеже емоционалните проблеми са свързани с менструалния цикъл, трябвало да се отстранят причините, а именно: яйчниците. Нещо повече, те произвеждат хормона на желанието, тестостерона и кастрацията наистина премахвала сексуалната мотивация.“

Вижте и ревюто в Книголандия, където пък има мъжка гледна точка и повече факти за книгата.

Други книги можете да откриете в Библиотека. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *