за женското здраве и жените с ендометриоза

Адено история – историята на Нишма

Адено история – историята на Нишма

Април е месецът на информираността за аденомиоза и по този повод реших да преведа няколко истории на жени с аденомиоза. Днес споделям историята на Нишма П., която е публикувана в сайта на Adenomyosis Advice Association.  Предната история е на Доун. Освен това можете да прочетете и личните истории на българки с ендометриоза, които публикувах през март. 

 

Бих искала да споделя историята си с надеждата, че мога да привлека известно внимание по отношение на аденомиозата.

Бях навършила 27 години, когато изведнъж започнах да изпитвам ужасни менструални спазми, за които сега мога да кажа, че са подобни на контракциите при раждане. Това беше първият път, когато някога съм преживявала менструални спазми. Личният ми лекар напълно отхвърли всичките ми други симптоми и каза, че всички жени преминават през обичайните “женски проблеми”, което ме накара да мисля, че е нормално да се чувствам по този начин всеки месец. Освен това започнах да имам и блоки по време на овулация.

Предписаха ми силни болкоуспокояващи за облекчение на болката, които взимах една година. Първоначално направиха чудеса за болката, но след една година  болкоуспокояващите вече не работеха. Без да усетя, промених целия си начин на живот около болката, което означаваше никакви социални контакти през това време от месеца, постоянно приготвена бутилка топла вода, когато се прибирах у дома след работа и следене да не се претоварвам.

Докато шефът ми ми каза, че симптомите, които изпитвам, не са нормални и ме помоли да отида на лекар и да поискам сканиране. В крайна сметка отидох да ме сканират и се оказа, че едната страна на матката ми е необичайно голяма.  Веднага ме пратиха на гинеколог. Тъй като не бях започнала семейното планиране, съветът беше да не се извършва никаква операция и да се опитам да се справя с проблема, като започна противозачатъчни. Хапчето ме накара да отслабна, не можех да ям и страдах от постоянно гадене. Не ми помогна и за болките и продължих да страдам от тежки менструални спазми.

Накрая ми направиха лапароскопска операция, последвана от ЯМР. Тогава беше потвърдено, че имам аденомиоза. Гинекологът ми каза, че съм изложена на висок риск от безплодие и ако искам деца в бъдеще, ще трябва да започна семейно планиране. По това време бях на 28 години и в неподходяща позиция за раждане на деца. Тази новина ми подейства много зле. Бях здрава, следвах добра диета, упражнявах се, не пушех и не пиех много, затова не можех да разбера защо това ми се случва. Дори не бях мислила за деца дотогава. Водех натоварен живот в града, а изведнъж трябваше да мисля за здравето и бъдещето си.

Тъй като не бях в състояние да започна семейно планиране, моят гинеколог ме постави на едногодишен план за пълно спиране на цикъла, което би помогнало да се намали натрупването на кисти и в същото време да се свият кистите, които вече имах. Правех ежемесечни инжекции и трябва да кажа, че докато нямах цикъл беше периодът, в който се чувствах най-добре изобщо. Нямах болки и се чувствах физически по-силна и по-щастлива. Няколко месеца по-късно се сгодих и сватбата ми беше определена за след една година, по времето, в което  трябваше да спра инжекциите. Съпругът ми и аз се съгласихме да започнем семейно планиране, веднага щом се оженим, тъй като не искахме да съжаляваме за решението да отлагаме, като се има предвид проблема, който имах.

Подготвих тялото си за бременност и се опитах да направя всичко – от акупунктура до здравословно хранене и правилните добавки. Имахме късмет да забременея в рамките на няколко месеца. Все пак след като ми разказаха за всички възможни усложнения, които може да има по време на бременност, започнах да се страхувам постоянно. Нивата ми на тревожност се увеличиха и не исках да кажа на никого, че съм бременна в случай, че нещо се обърка. Проведох когнитивна поведенческа терапия, която ми беше много полезна и силно я препоръчам.

През първото тримесечие на бременността ми страдах от тежко гадене, не бях в състояние да ям нормално или дори да мина покрай пекарната в супермаркетите, без да ми се повдигне. Това продължи през цялата ми бременност. На няколко  пъти имах следи от кървене, но лекарите казаха, че това е нормално. Чувствах, че нещо не е наред, но при всеки преглед всичко изглеждаше нормално.

По време на втория ми триместър от бременността единият ми крак се поду значително в сравнение с другия ми и за съжаление се оказа, че имам дълбока венозна тромбоза в лявата част на таза. Никой от лекарите не свърза това с предшестващия ми гинекологичен проблем. След няколко пътувания до спешното започнаха да ми бият инжекции за разреждане на кръвта, които трябваше да правя два пъти дневно за останалата част от бременността си. Най-лошата част от всичко това е липсата на разбиране от лекарите за това как да се лекува тромбоза при бременна жена. Бях уплашена, че нещо ще се случи с нероденото ми бебе. Също така имах страх от инжекции и трябваше да се науча да се справям с този страх. Хората казват, че има светлина в края на тунела и наистина родих здраво красиво момче.

Сега се връщам назад и не мога да повярвам, че страдах толкова дълго в мълчание от симптомите на аденомиоза. Винаги си намирах оправдания за симптомите, които имах с обясненя като това че работя твърде много или че животът ми е много натоварен. Благодарна съм, че разбрах този проблем, преди да забременея, тъй като ми позволи да предприема правилните стъпки за да износя здраво дете.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *