Холистичен подход

17 причини защо съвременните жени се претоварват толкова много – физически, психически, емоционално и духовно.

16.10.2018

Бет Бриджес е австралийски натуропат и лайфкоуч. Следя я отскоро, но с интерес, защото набляга много сериозно на начина, по който се претрупваме с работа и задължения и постоянно напомня колкото е важно да намалим темпото, да се вслушваме в себе си и да правим това, от което наистина имаме нужда. Този текст избрах, защото обяснява от нейна гледна точка защо толкова много жени жени днес се борят с емоционални и здравословни проблеми и сякаш не могат да се справят с живота. И най-вече защото съм съгласна с всичко в него:

Статията е превод на 17 reasons why modern women are struggling so much – physically, mentally, emotionally and spiritually.

Съвременните жени се претоварват – физически, психически, емоционално и духовно.

В свят, в който имаме повече възможности от всякога, съвременните жени като че ли се давят под тежестта на всичко, което имаме в живота си – оставяйки ни в болка, хормонален дисбаланс, изтощение и изолираност.

Защо това е така? Написах списък от 17 причини, поради които вярвам, че съвременните жени се претоварват. Наблюдавала съм ги отново и отново в себе си, в моите клиентки и в другите жени в живота си.

Ето ги и тях! Надявам се тези точки да резонират и да ви вдъхновят да направите промени в собствения си живот – така че да можете да блестите като най-добрата и истински удовлетворена ваша версия.


1. Раздаваме енергия, каквато поначало нямаме.

Живеем във време, в което ВИНАГИ има някой или нещо, което иска нещо от нас или се нуждае от нас. Винаги. Тъй като изискванията към нашата енергия са непрекъснати, трябва да се научим да обръщаме внимание на това, което наистина има значение. Толкова много жени функционират с празнен енергиен резервоар – и въпреки това те продължават да раздават. резултатът е изчерпване на енергийните ресурси – и може да отнеме месеци или години, за да се възстановят.

2. Вярваме, че трябва да бъдем всичко за всички.

Жените извличат голямо удоволствие и радост от помагането, обслужването и оправянето на проблеми. По природа обичаме да се харесваме на хората. Не обичаме да виждаме другите в болка – затова се променяме и пречупваме, в опити да излекуваме конфликтите и да разрешим предизвикателствата на другите. Но аз вярвам, че не сме тук, за да бъдем всичко за всички за сметка на собственото си благополучие. Като грижещи се за другите, ние също трябва да процъфтяваме! Служете първо на себе си и дайте на себе си това, от което се нуждаете – след това наблюдавайте колко лесно е да помагате на друг човек да процъфтява, докато вие разцъфвате!

3. Доминиране на симпатиковата нервна система.

Хроничното претоварване на часта за „борба / бягство“ на нервната система е известно като доминиране на симпатиковата нервна система. В това състояние тялото буквално се чувства така, сякаш е в опасност – постоянно. В това състояние произвеждаме прекалено много стресови хормони, чието биологично действие води до нарушения в хормоналния баланс, храносмилането, имунитета, съня и много други. В това състояние за тялото е почти невъзможно да се лекува, поправя и възпроизвежда. Хроничният стрес не е нещо, което трябва да бъде пренебрегвано – всъщност това е основната причина, поради която съвременните жени се разпадат.

4. Твърде много естроген.

Живеем в свят на естроген и страдаме от него! Излишъкът от естроген е много хормонални проблеми при жените. Идва под формата на ендокрино-разрушаващи химикали (буквално навсякъде), които оказват естрогенно въздействие върху нашите клетки; прекалена консумация на алкохол (алкохолът повишава естрогена); и излишъкът от производството на естроген от клетките в собственото ни тяло, особено от мастните клетки.

Бих могла да пиша за това в продължение на дни, но запомнете това: трябва да се грижим за хормоните си. Трябва да сме здрави, да дадем на телата си това, от което се нуждаят, трябва да подобрим естествените процеси за детоксикация на естроген, трябва да се движим и трябва да направим по-интелигентен избор за това, което слагаме в устата си. Излишъкът от естроген не е шега – той е пряко свързан с хронични симптоми на ПМС, води до хормонални репродуктивни състояния като ендометриоза и има силна връзка с рака на гърдата.

5. Не достатъчно прогестерон.

Повишеното количество естроген се изостря от недостатъчния прогестерон – и ръка за ръка, двата хормона създават не толкова прекрасния сценарий за здравето, известен като естрогенна доминантност. Стресовият хормон кортизол (произвеждан в излишък от заетите съвременни жени) краде прекурсора за нашия много ценен прогестерон – процес, известен като „прегененалният крадат“. Резултатът е тревожни, разплакани жени, които се чувстват като черупка на това, което са били преди.

Моля, не подценявайте огромният ефект, който това небалансирано съотношение естроген / прогестерон може да има върху това как се чувствате всеки ден. Хормоните ви са по-мощни, отколкото можете да повярвате. Ако знаете, че вашите не са наред – потърсете професионална помощ, за да ги оправите и да гледате как отново се връщате към жената, която сте били!

6. Жертвайки сън за „свършване на нещата“.

Броят на клиентките ми, които всяка вечер си лягат след полунощ (дори когато буквално ходят като мъртви през целия ден) ме изумява. Жертваме съня – най-ценната, жизненоважна, лечебна дейност, нещо, без което буквално не можем да оцелеем, за да „свършим всичко“. Това не е правилно. Трябва да настъпи промяна в приоритетите. Сънят трябва да е преди поръчките, домакинска работа и всичко останало, което ни кара да останем будни до късно (освен деца или други зависими от нас лица). Ако се опитвате да излекувате хормоните си, храносмилането, имунитета или нещо друго… просто няма да можете да направите това без сън!

7. Опитваме се да изглеждаме така, сякаш всичко е наред (когато всъщност се разпадаме на шевовете).

Вярвам, че много жени са уморени постоянно да поддържат фасадата на „справям се много добре“, когато в действителност не се справят добре. Модерните жени се борят под тежестта на всичко, с което са се ангажирали. Животът е по-труден от всякога и все пак продължаваме да казваме да, да, да! В един момент нещо трябва да поддаде … и за много от нас това е хормоналното ни здраве, превръщайки ни в гневни (или плачливи) версии на себе си, оцеляващи на захар, кафе и вино, с хроничен ПМС и надбъбречна умора.

Усещането че потъваш не е нормално – това е знак, че се нуждаете от повече подкрепа. Поискайте я. Говорете с приятели. Намерете практикуващи. Оставете маската и си дайте разрешение да бъдете истински!

8. Автоматично вярваме, че всички останали са по-важни от нас.

За много съвременни жени идеята, че биха могли да процъфтяват, а не просто да оцелеят, е непозната концепция! Каквооо?!! Искаме всички останали в живота ни наистина да процъфтяват, нали? Обичаме, когато видим, че семейството и приятелите ни се справят наистина добре, нали? Тогава защо не смятаме, че това е също толкова важно и за нас? Защо успехите на всички останали са много по-важни от нашите? Трябва да признаем дълбоко, че и ние също сме достойни за прекрасните неща, които желаем за другите.

Моля, помнете: за всяка жена, която е достатъчно смела, за да обяви това, от което се нуждае, и след това да си го позволи, безброй други жени ще почувстват, че имат разрешение да направят същото.

9. Жонглиране между работата на пълно работно време, дома и грижата за децата.

Изглежда ми нелепо колко жени срещам, които работят едновременно на пълно работно време и вършат повече от 90% от домакинската работа, грижите за деца и за дома. Да – разбирам, че за някои жени, които сами отглеждат семейства, това е неминуемо. Но по-често жените поемат всичко – дори когато имат хора, които биха могли да им помогнат. Трябва да сме по-добри в делегирането. Трябва да се научим да отстояваме своето, да настояваме, че нещата не могат да продължават така. В края на краищата … ние сме отговорни за това, което избираме да поемем. Способни сме да намерим друг начин. Защо все още не сме?

10. Липса на уединение, тишина и спокойствие.

Вярвам, че уединението, тишината и спокойствието са спасението за съвременната жена, антидот на забързания, натоварен живот, който всички ние водим. Знам, че ако не получа достатъчно от тези три лекарства, ставам раздразнителна и изнервена. Разбира се, зависи и от това колко интровертна сте – интровертът в мен има НУЖДА малка доза от тези неща всеки ден, за да процъфтява истински.

Толкова лесно е да се откъснем от душата си, от висшето си Аз, и можем напълно да забравим за собствената си истина, цел и мисия. Уединението, тишината и спокойстивето ни позволяват да се свържем отново със себе си – да си спомним кои сме ние, от какво се нуждаем и какво иска душата ни за нас!

11. Нормализирали сме прегарянето, изтощението и хормоналния дисбаланс.

Можем ли да спрем да мислим, че е „нормално“ жените да изпитват: ПМС, болки по време на цикъл, ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници, адренална умора, доминиране на симпатиковата нервна система, изтощение, прегряне, тревожност, безсъние и други? Защо приемаме това?

Моля, нека престанем да казваме, че почивката и грижата за нашето благоденствие е „загуба на време“. Ако имате нужда от почивка, вземете го. Ако имате нужда от помощ, потърсете я. Светът отчаяно се нуждае от повече жени, които не се разпадат по шевовете, докато поддържат (фалшиво) смела физиономия. Жените трябва да направят приоритет собственото си благополучие – защото никой друг няма да го направи.

12. Ядосваме се на телата си за знаците и симптомите, които ни дават, без да ги разбираме.

Надпреварваме се безсмислено през живота, пренебрегвайки знаците и симптомите си, без да осъзнаваме, че ВСИЧКО, които някога са се опитвали да направят, е да ни насочат обратно към собствената ни истина. Знаците и симптомите (известни и като болести и страдания) са благословия, защото се опитват да ни научат какво трябва да се промени.

Когато поемаме отговорност за всичко, което се случва със здравето ни, властта остава в ръцете ни. Но когато мислим, че сме в ръцете на нашето заболяване, ние му даваме силата си. Освен интуицията, физическото ви тяло е най-мощната ви система за обратна връзка. То постоянно се опитва да работи във ваша полза, наистина. Слушате ли?

13. Грижите се твърде много за това, което мислят другите хора.

Толкова изтощително е да живееш, тревожейки се за това, което другите хора мислят. В действителност… това е пълна загуба на ценна енергийна сила. Нека спрем да търсим валидиране извън себе си. Направете го за себе си! Знайте, че сте ( толкова) достатъчни. Когато умрете, мислите ли, че ще се тревожите за всички хора около вас, които не са съгласни с вашите избори и хабят енергията си, за да ви се ядосват за това? Няма начин. Ще се занимавате САМО с това, дали сте направили избора, който ви е бил правилен за вас.

14. Убеждението, че прегарянето е част от или е „предпоставка за“ успех.

През първите няколко години, разработвайки собствения си бизнес, бях напълно прегряла. Бях толкова изчерпана (макар че никой не би го познавал, защото се предполагаше че съм „здравият натуропат“). Накрая достигнах точка, в която разбрах, че трябва да сложа СЕБЕ СИ пред работата си – защото когато прегоря, не мога да дам всичко от себе си на света.

Сега отказвам да правя прегарянето „необходима“ част от уравнението ми за успех. Знам, че мога да развивам бизнеса си по устойчив начин, и то докато съм здрава! В края на краищата, какво е „успехът“, ако нямате достатъчно време да му се насладите?

15. Невъзможност за делегиране.

В това съм много виновна! Мисля, че мога да направя всичко сама… но знам, че не мога. Но е много по-добре, когато делегирам и освобождавам място, за да се съсредоточа върху това, в което съм наистина добра! Когато делегираме, даваме и на другите възможност да се включат и да ни подкрепят. Моля, не забравяйте, че ако не можете съберете парчетата, някой друг ще трябва да го направи… и това е ок!

16. Ние сме заобиколени от хора и неща, но все още се чувстваме самотни.

Можем да бъдем заобиколени от неща, които ни разсейват, но все пак да се чувстваме напълно изолирани и сами. Често този тип самота е симптом на откъсване от себе си, от това, което сме на духовно ниво. Тъй като светът непрекъснато ще ви дърпа в един милион посоки, трябва да обърнете специално внимание, за да сте сигурни, че няма да се отделите от НАЙ-ВАЖНИЯ човек в живота си – вие!

17. Пропускаме да видим кога достатъчно е достатъчно.

Колко пъти в живота си сте удряли дъното? Колко пъти сте пренебрегнали себе си, интуицията си, и след това сте платили висока цена за това? Трябва да се научим да се вслушваме в себе си – за да можем бързо да разпознаем кога е достатъчно, когато животът стане прекалено много, прекалено натоварен… и да направим промяна. Ако се вслушаме достатъчно рано, често можем да избегнем космическото събуждане, което в крайна сметка ще ни бъде изпратено, за да ни разтърси.

Photo by Nicole King on Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *